Решение № 1201 от 06.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. Плевен, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100766 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 90 лв. и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 340 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

Г. М., ЕГН**********, *** против *** ЕАД, *******, със седалище и адрес на управление: *** и *** ЕООД, *******, със седалище и адрес на управление:

***, в която се твърди, че ищцата е кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2429312/11.08.2021 г., сключен с "***" ЕАД, по силата на който получава по *** АД, сумата в размер на 721.15 лева. Твърди, че съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит №2429312 / 11.08.2021 г. ищцата следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството *** ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. Твърди, че на 11.08.2021 г., сключила с *** ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 1100 лева. Твърди, че е заплатила по Договор за потребителски кредит №2429312 /11.08.2021 г. към *** ЕАД, сумата в размер от 90 лева за договорна лихва, а по Договор за предоставяне на поръчителство 1 сумата в размер на 340 лева.

Счита, че Договор за потребителски кредит № 2429312 / 11.08.2021 г. сключен с „***“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди, че договорът не отговаря на изискваният на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, тъй като не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. Твърди, че Договор за потребителски кредит 2429312 / 11.08.2021 г. е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди, че в Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "***" ЕООД е "***" АД. Позовава се на чл.22 ЗПК.

Счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 11.08.2021г., сключен с дружеството „***“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалетност на престациите. Счита, че Договор за предоставяне на поръчителство от 11.08.2021г. с дружеството „***“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „***“ ЕООД, е недействителен и на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП.

Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /. Твърди, че посоченият Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от 2 сключване на договора - чл. 143 ал.2 т. 19 ЗЗП.

Изложени са правни съображения.

Моли да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 2429312 / 11.08.2021 г., сключен с „***“ ЕАД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Моли да бъде прогласен за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 11.08.2021 г., сключен с дружеството „***“ ЕООД на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП,

Моли на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден „***“ ЕАД да заплати на ищата, сумата в размер на 90 лева, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит №2429312 / 11.08.2021 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Моли на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден „*** ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 340 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 11.08. 2021г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпил писмен отговор *** ЕАД, в който оспорва исковете. Не оспорва, че на 11.08.2021г. е сключен Договор за потребителски кредит №2429312/11.08.2021г. между М. Г. М. от страна, като кредитополучател, и „***" ЕАД, ЕИК *******, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител *** ЕООД и потребител М. Г. М.. Главницата по договора за кредит възлиза в размер на 2000лв., като кредитът следва да бъде върната в срок от 15 месеца при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 29,36 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 33,65%.

Общият размер на плащанията възлиза на 2413,50лв., видно от Приложение №1 и погасителния план към него, които са неразделна част от процесния Договор. Не оспорва че е сключил с „***" ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното по-горе 3 задължение на ищеца. За така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 2167,35лв., погасяването на което е разсрочено на 15 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита. Оспорва изцяло като неоснователни възраженията за нищожност на посочените договори.

Излага правни аргументи. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират направените деловодни разноски. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице, както и че са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, поради което молят да бъде отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор *** ЕООД, в който оспорва исковете.

Не оспорва, твърдените от ищеца факти, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит №2429312/11.08.2021 г. По силата на процесния Договор доверителят ми е отпуснал кредит в размер на 2 000лв., като главницата е изцяло усвоена от ищеца. Кредитът е сключен за срок от 15 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 29,36% и ГПР в размер на 33,65%.

Общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 2413,50лв. Не оспорва, че е полубил сумата 90лв., с която са били погасени задължения различни от главници. Твърди, че е сключил с „***" ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното задължение на ищеца. Оспорва изцяло като неоснователни възраженията за нищожност на посочените договори, както и клаузи от договорите. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Излага правни съображения.

Претендира направените деловодни разноски. Оспорват, че ищецът е материално затруднено лице, както и че са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, поради което молят да бъде отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

4

Не се спори между страните и се установява от договор за потребителски кредит №242913/11.08.2021г. и Приложение № 1 към него, че същия е сключен между ищеца и първия ответник *** ЕАД, *******. По силата посочения договор ответника се е задължил да предостави на ищеца потребителски кредит с условие с погасителен план в размер на 2000 лева, лихвеният процент към кредита е 29,36%. ГПР е 33,65 %.. Срокът на кредита е 15 месеца, а размерът на вноските е съгласно погасителният план- общо 15 месечни вноски с посочени конкретни суми, включващи главница и лихва.

Съгласно чл. 4 от Договора заемателят се е задължил да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни или 2. Договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от заемодателя лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит.

В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни.

Не се спори между страните и се установява от Договор за предоставяне на поръчителство от 11.08.2021г., че на датата на сключване на договора между „***" ЕАД и ищеца, М. Г. М. и втория ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „***" ЕООД, с ЕИК:

******* е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „***" ЕАД по силата на който да отговаря пред „***" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. По този договор ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 2167.35 лв. /15 вноски по 144,49 лева. Уговорено е възнаграждението за поръчителство да се изплаща на „***" ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план. Съгласно договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на „***" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „***" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство./.

Не се оспорва от ищеца, и се признава, че заемната сума е усвоена от него.

5

Видно от представената от ответника- заемодател справка, че сумата по заема е погасена на 27.04.2022г., като е заплатена сума от общо 2613,23лв, с която е погасена изцяло главницата от 2000 лв., договорна лихва от 112,48 лв., погасена вноска за поръчителство 433,47 лева и неразпределена сума от 67,28 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.