Протокол № 580 от 05.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 580 гр. Варна, 05.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100102401 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:42 часа се явиха:

Ищцата В. ПЛ. Д., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. П.В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответниците Д. ПЛ. Г. И Е. А. Х., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Г.С. от АК - Пловдив, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице П. К. М., редовно призована, се явява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

1

АДВ. В.: Поддържам исковата молба и уточняващите молби.

Оспровам отговора.

АДВ. С.: Оспорвам исковата молба.

Поддържам депозираните отговори.

Представям за сведение оригинал на обратната разписка, от която е видно, че съм изпратил допълнителния писмен отговор 3 дни след получаване на книжата.

Оспорваме правата на ищцата само където са общите части.

Твърдим, че предвид квотите в собствеността на дворното място, ищцата има 1/3 от него, а другите 2/3 са на останалите две съделителки по доброволната делба. Ако е възникнал този нов обект, само в този смисъл твърдим, че няма как да е възникнал като собственост на 5/6 ид. части на ищцата. Моля да не считате иска за насрещен.

Не претендираме права върху избените помещения. За самите обекти – офис № 3 и складово помещение, които са собственост на ищцата и на нейния съпруг твърдим, че са прилежащи към съответните техни обекти, но те нямат право да бъдат възстановителен център. Считам, че този строеж е незаконен и незаконно са завзети общи части, проходи, тераси и общия проход към избата.

АДВ. В.: По отношение на терасите по договора за групов строеж е включена към обект на починалия съпруг на ищцата – Б. Д..

АДВ. С.: Включена е, но е застроена. По този начин се е увеличила плътността на застрояването и това е незаконно.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

АДВ. В.: Отношенията между страните са негативни от много отдавна.

Между тях имаше водени и две други дела, които усложниха отношенията им и не можем да постигнем спогодба. Ако имат предложение сме готови да го обсъдим.

АДВ. С.: След като ищцата не вижда база за спогодба, не виждам как ще постигнем споразумение, поне засега.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на 2

Определение № 527/08.02.2022 г. по делото, както следва:

Производството е по актуално висящ иск н а В. ПЛ. Д. с ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, срещу Д. ПЛ.

Г., ЕГН********** , с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, ап.* и Е.А. М., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, ап.*, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, в следните части:

- 5/6 ид. части от самостоятелен обект в сграда, който представлява Възстановителен център на два етажа, находящ се в жилищна сграда с идентификатор №***, разположена в поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на област Варна, община Варна, гр. Варна, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, район Приморски, п.к. 9000, ул. **** №*, вид територия:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), с площ 195 кв. метра, стар номер 113, който самостоятелен обект е със застроена площ от 155.38 /сто петдесет и пет цяло и тридесет и осем стотни/ кв. метра и разгъната застроена площ от 236.06 /двеста тридесет и шест цяло и шест стотни/ кв. метра, състоящ се от: Сутерен -първо ниво, със застроена площ от 155.38 /сто петдесет и пет цяло и тридесет и осем стотни/ кв. метра, с: офис, три помещения за масаж, сауна, три санитарни помещения, съблекалня, две масажни клетки, релакс зона, парна баня, баня, котелно помещение, при граници: ул. Ген. Паренсов -ПИ с идентификатор ***, избен коридор, изба № 3, изба № 1, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, партер- второ ниво, със застроена площ от 80.68 /осемдесет цяло и шестдесет и осем стотни/ кв. метра, с: открито пространство, релакс зона, джакузи, тоалетна, сауна, две помещения за масаж, перално помещение, баня, стълбище за сутерен, при граници: Самостоятелен обект в сграда ***, Самостоятелен обект в сграда ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, относно който обект е издадено удостоверение за търпимост №142/07.09.2018г. от главния архитект на р-на Приморски при общ. Варна, на придобивно основание на обекта от ищеца - давностно владение в периода от края на 1998г. до края на 2008г., до края на 2018г. и до предявяване на настоящия иск, осъществявано от съпрузите В. и Б. Д. до 27.04.2018г., когато последният е починал, а след това от трите наследници на Б. Д. (съпруга В. и деца Е. и А. Д.), респ. наследяване на части на Б. Д. (при изтекла давност преди смъртта) и на части от Е.Д. (починала в хода на делото на 10.11.2021г.).

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищцата твърди, че понастоящем е собственик на 5/6 ид. части от горния описан възстановителен център, който се твърди да съставлява самостоятелен обект на собственост, въз основа на придобивна давност и на наследяване, при следните фактически твърдения:

3

С одобрена спогодба по съдебна делба с Протокол от 29.06.1959 г. по гр. дело №382/1959г., ВРС поставил в дял на Д. П. Ш. 5/6 ид. части от къща и 5/6 ид. части от дворно място, съставляващо парцел П-З в кв. 687 по плана на гр.

Варна. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 98, том IV, дело № 1386/1988г. на нотариус при ВРС Д. П. Ш. дарила на В.П. М. 1/3 ид. части от дворно място в гр. Варна ул. **** №*. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №185, том XXX, дело №9295/1995г. на нотариус при ВРС Д. П. Б. е дарила на Д.П. М. 1/3 ид. части от дворно място в гр. Варна ул. **** №*. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №182, том XXVI, дело №8123/1995г. на нотариус при ВРС В. ПЛ. Д. е дарила на съпруга си Б. П. Д. 1/6 ид. части от дворно място в гр. Варна ул. **** №*.

Б. Д. и В.Д. били съпрузи, като гражданският брак помежду им бил сключен на 05.06.1995г.

На 11.01.1996г. съсобствениците на терена Д. Б., Д. М., В.Д. и Б. Д. сключили Договор за групов строеж с нотариална заверка на подписите peг.

№952/11.01.1996г. на нотариус при ВРС. С този договор те си разпределили и обектите в бъдещата сграда, според инвестиционен проект, одобрен на 07.06.1995г. от Районен архитект на кметство Приморско, Община Варна. Б.

Д., освен други обекти, получил и офис № 3 на партерен етаж, заедно с прилежаща тераса с площ от 80.68 кв. метра и складово помещение в сутерена, със застроена площ от 73.84 кв. метра.

На база издадено Разрешение за строеж №5/30.01.1996г. и останалите строителни книжа Б. Д. започнал изграждането на сградата.По време на строителството били променени в инвестиционните намерения на Б. Д., като предназначението на офис №3 било променено на кафетария, а на складовото помещение – в зала за фитнес, офис, с масажни помещения, баня, тоалетни.

Били извършени промени в сутеренен етаж, като се обединили изби №4 – №7 вкл. в едно помещение. Обединението засегнало само помещения собственост на Б. Д. и на В.Д.. По същото време обаче бил приобщен и коридор в сутерена на сградата, осигуряващ по първоначален проект достъп от входа на сградата до складовото помещение. За промяната по време на строителството бил съставен и екзекутивен чертеж, одобрен на 15.11.1996г. от Районния архитект на район Приморски, Община Варна. След завършване на сградата било издадено и Разрешение за ползване №183 от18.05.1998 г. от РИТСК гр. Варна.

Въпреки това между съсобствениците и страни по договора за групов строеж не се сключила доброволна делба на обектите в сградата.

Непосредствено след издаване на разрешението за ползване Б. Д. отделил прилежащата към кафетерията тераса с площ от 80.68 кв. метра, като изградил зала за фитнес, зала за релаксация, тоалетна, сауна, две помещения за масаж, перално помещение, баня, стълбище за сутерен, която част обединил с предишното складовото помещение в сутерена, със застроена площ от 73.84 кв. метра, променено в процеса на строителство в зала за фитнес, офис, с масажни помещения, баня, тоалетни.

Въз основа на строителните документи бил съставен КНА №109, том II, peг. №3471, дело №188/2004г. на нотариус Я. Н., вписан в СВВарна вх. peг.

№10199/26.05.2004г., акт № 192, том XXXII, дело № 7438, за право на собственост на възстановителен център и търговски обект кафетерия. Обектът „възстановителен център“ бил посочен на две нива - партер със застроена площ 80.68 кв. метра и подземен етаж със застроена площ от 73.84 кв. метра.

С оглед на горните твърдения се поддържа, че давностното владение на 4

Б. и В. Д. започнало в края на 1998г., когато било направено последното преустройство в обекта, след което той останал в настоящото му положение, като сградата била въведена в експлоатация на 18.05.1998г. И така давността изтекла най-рано в края на 2008г. за сем. Д., респ. продължила да тече и след това и била присъединена от наследниците. На 27.04.2018г. Б. Д. починал и оставил наследници: В. ПЛ. Д. - съпруга; А. Б. Д. - дъщеря; ЕЛ. Б. Д. - дъщеря.

Трите продължили владението и към исковата молба притежавали пълната собственост върху възстановителния център, при квоти 4/6 ид. части за съпругата и по 1/6 ид. части за дъщерите. Като собственици и по тяхно общо искане било издадено за имота Удостоверение за търпимост №142/07.09.2018г. от главния архитект на район Приморски, Община Варна, в който бил описан възстановителният център в действителното му състояние.

Въпреки изложеното възстановителният център не бил отразен в КК и КР като самостоятелен обект, поради което със Заявление вх. №0-484920 от 06.12.2018г. В.Д. поискала отразяване на „Центъра“ в КК и КР. Но ответниците по делото Д. М. и Е. М. подали становище peг. №052073/13.02.2019г., с което възразили срещу отразяването на Центъра за самостоятелен обект, с доводи че засяга общи части в сградата, които са на всички етажни собственици, сред които и отв. М.. Предвид този спор със Заповед №18-4734-07.05.2019г. началникът на СГКК-Варна отказал изменение на КККР с вписване на „Центъра“ за отделен обект. Възражението пред органа обуславяло и интереса от настоящия спор за собственост върху „Центъра“.

Възраженията на отв. М. пред адм. орган се твърди, че не могат да са основателни, защото възстановителният център бил формиран в сегашния си вид единствено от следните помещения:

Подземният /сутеренен/ етаж с площ 155.38кв. м. включва:

Складовото помещение, със застроена площ от 73.84 кв. метра, което в договора за групов строеж било самостоятелен обект и било описано в раздел IV, буква В, като собственост на Б. Д..