Решение № 606 от 04.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Варна, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20243100502546 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №77034/27.09.2024г. по описа на ВРС, подадена от адвокат К. М., ВАК, назначена от съда като особен представител на ответника М. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, срещу решение №2679 от 12.07.2024г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д. №5743/2023г. по описа на ВРС.

С обжалваното решение ответникът – настоящ жалбоподател е осъден да плати на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, седалище град София, следните суми: 14 905,65 лева - главница, 4 141,31 лева – договорни лихви за периода от 25.03.2018г. до 27.09.2022г., 2 093,66 лева – наказателни лихви за периода от 14.05.2020г. до 27.09.2022г., дължими по сключен между страните договор за банков кредит № 027LD-R-001516/29.01.2018 г., ведно с лихва за забава върху неплатената главница от датата на подаване на исковата молба - 28.09.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86 ЗЗД, както и да репарира сторените разноски по делото в размер на 3 595,38 лева.

Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част като се твърди, че изводите на съда не кореспондират с установеното от фактическа страна по делото. Позовавайки се на чл.9 1 от сключения между страните договор за кредит FL 1201897 от 6.07.2021г., установеното трайно преустановяване на плащанията, считано от погасителна вноска с падеж 06.01.2022 г. и установената явна недобросъвестност на длъжника при напускане на оповестения в договора адрес без да изпълни задължението си по чл.19, изр. посл. от договора да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, въззивникът твърди, че мораторна лихва следва да се начислява върху всяка падежирала анюитетна месечна вноска от падежа на същата до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като след тази дата мораторната лихва следва да се изчислява върху цялата непогасена дължима сума по кредита. Като не е съобразил тези основни положения първоинстанционният съд е действал неправилно и съответно е присъдил произволно определена сума в по-малък размер. Наред с това съдът не е съобразил, че следва да използва стандартния лихвен процент за съответния период, изрично посочен в лихвени листи, предоставени на вещото лице при изготвянето на приетата по делото ССЕ, които са 10% за договорна лихва, съответно 20,10 % до дата 08.05.2022 г. и 21,60% след тази дата - за главница, т.е. при изчисляване на мораторната лихва следва просрочените суми за главница да се олихвяват с един лихвен процент, а просрочените суми за договорна лихва - друг лихвен процент. При тези основни оплаквания и твърдения се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи в цялост исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, чрез пълномощника му по делото адвокат Н. Д. М., ВАК, е подала писмен отговор вх. №85248/24.10.2024г., в който, като излага кратък коментар по оплакванията на ответника, аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като валидно постановено, допустимо, правилно и обосновано.

По предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производство, съдът се е произнесъл с определение № 1292/10.03.2025 година.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Допълнително от назначения особен представител на въззивницата - ответник в първоинстанционното производство е направено искане за събиране на доказателства за установяване на точната адресна регистрация на ответницата М. В. Д. и данни за сключените трудови договори в Гърция, което е оставено без уважение. Позовавайки се на установените по делото данни, че ответницата е с настоящ адрес в Гърция и на разпоредбите от Регламент (ЕС) 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, защитата на въззивника пледира, че компетентни да разгледат и произнесат предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД са съдилищата на Република Гърция. В условие на евентуалност се поддържат и обоснованите оплаквания за неправилността на първоинстанционното решение като 2 доводите на страната са развити подробно в представена писмена защита.

Въззиваемата страна не е взела участие в съдебните заседания на въззивния съд.

За да се произнесе по въведения юрисдикционен спор, настоящият въззивен съдебен състав съобрази следното:

Предявените в първоинстанционното производство искове се основат на сключен между ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, и ответника М. В. Д., ЕГН **********, договор за банков заем № 027LD-R001516/29.01.2018г., сключен при условията на общите условия на банката ищец, неразделна част от процесния договор. Предявените искове са осъдителни и имат за предмет паричните вземания на банката, произтичащи от процесното заемното правоотношение.

Съгласно събраните по делото данни при връчване на препис от исковата молба, към момента на предявяване на исковете заемополучателят – ответник е с постоянен адрес в град Варна и настоящ адрес в Република Гърция (без вписани данни за точен адрес).

При така установения фактологически и правен контекст на спорния въпрос за правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд следва да бъде отчетена клаузата на 15.5. от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД, за които ответникът като заемополучател е бил надлежно и своевременно информиран при сключването на процесния договор и е съгласувал с положения по тях подпис.

Съгласно посочената договорна клауза, компетентен да разгледа и да произнесе споровете, произтичащи и отнасящи се до правата и задълженията на страните по спорното заемно правоотношение, е българският съд, чиято родова и местна подсъдност е определена от националния ГПК.

Това договорно съгласие се ползва с релевантността на пророгация на компетентността по смисъла на чл.25 от Регламент (ЕС) 1215/2012, според която разпоредба изборът на компетентния съд да разгледа спорове, основани и произтичащи от тяхното правоотношение, се ползва с приоритет спрямо установените в този регламент фактори за привръзка и определяне на компетентен съд. При това положение, твърдяното от процесуалния представител на ответника нарушение на общностните правила за определяне на компетентния по предявените от банката искове съд, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С цел прецизност на мотивите следва да се отбележи и че така повдигнатото оспорване не релевира основания, нито повдига спор за недействителността на постиганото между страните споразумение за предоставяне на компетентност на българските съдилища. Освен това, мястото на възникване на процесното заемно правоотношение, от една страна, изборът на страните на българските закони като приложимо право, от друга страна, и на следващо място, тясната връзка на 3 доказателствата с първоинстанционния съд ясно сочат, че разглеждането и произнасянето на исковете от този съд е изцяло в полза на по-доброто правораздаване, каквато е и целта на Регламент (ЕС) 1215/2012. В този контекст следва да се отбележи и че местоживеенето на ответника, като фактор на привръзка за определяне на компетентен съд, съгласно принципа за правна сигурност, на който е изграден Регламент (ЕС) 1215/2012, не позволява да бъде тълкуван и третиран по начин, който води до обръщането му срещу неговия смисъл и цели. Нито едно от установените в първоинстанционното производство обстоятелства, както и при въззивното обжалване, не дава основание, въз основа на което да си заключи, че интересите на ответника, свързани с промяната на неговото местоживеене (в случая в Република Гърция) биха били накърнени по някакъв начин от разглеждането на исковете от българския съд. По делото няма твърдения, нито се сочат доказателства в тази посока.

Въз основа на горното настоящият въззивен съдебен състав стига до единствено възможното и обосновано заключение, че в процесния случай липсва основание за възлагане на исковете в компетентността на съда в Република Гърция, което, както бе посочено, не корелира на чл.25 от Регламент (ЕС) 1215/2012, нито е в интерес на подоброто правосъдие. Сезираният български съд има международна компетентност да разгледа спора, предмет на делото, поради което решението в обжалваната част е процесуално допустимо. Развитото в тази връзка оплакване във въззивната жалба се преценява като неоснователно.

Обжалваното решение е постановено по предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, основава вземанията си на договор за банков кредит № 027LD-R-001516/29.01.2018 г., по силата на който е предоставил кредит в размер на 15 000 лева със срок на издължаване до 25.01.2028 г., с падеж на месечните погасителни вноски на 25-то число на месеца.

Кредит е предоставен за покриване на потребителски нужди и е усвоен еднократно на 29.01.2018г. Твърди се, че единствените погашения по кредита са за вноската с падеж 25.02.2018г. и част от лихвата по вноската с падеж 25.03.2018г. като считано от тази дата (25.03.2018г.) кредитът е в просрочие и към датата на предявяване на исковата молба са просрочени 55 вноски по погасителния план към договора за кредит. Поради това и позовавайки се на предвидена в т. 10.1, във вр. с т. 10.1.2, б. „а“ от Общите условия хипотеза, с исковата молба ищецът упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем. Претендираните с иска вземания са в размери и с основания както следва: 14 905,65 лева - дължима главница по договор за банков кредит № 027LD-R-001516/29.01.2018 г., 4 141,31 лева - договорна лихва за периода от 25.03.2018 до 27.09.2022 год., включително, 2 095,47 лева – наказателна лихва върху 4 просрочената главница от 14 905,65 лв. за периода от 25.03.2018 до 12.03.2020г. и за периода от 14.05.2020 до 27.09.2022 год., включително, законна лихва върху главницата, считано от 28.09.2022г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С подадения отговор на исковата молба назначеният на ответницата М. В. Д., ЕГН **********, особен представител адвокат К. М. е оспорил исковете.

Възраженията, поддържани и във въззивното производство, са за липса на доказателства, че ответникът е получил сумата, предмет на процесния договор за банков кредит; нищожност на договора за кредит поради нарушаване на разпоредбите на ЗПК, касаещи задължението на кредитора за предоставяне на преддоговорна информация, и в частност информацията по чл.5, ал.2 от ЗПК в императивно предвидената в Приложение №2 от ЗПК задължителна форма; нищожност на клаузата на чл.4.2. от договора, установяваща по-висока годишна лихва, в случай, че кредитополучателят не получава заплатата си по сметка при банката- кредитор, водеща и до нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК касателно оповестения в погасителния план на ГПР, съобразен единствено с лихвения процент от 7,5%, приложим при лимитативно определени от банката условия, но не и с алтернативния по-висок лихвен процент; противоречие на начисляваните наказателни лихви с добрите нрави, включително и по съображение за техния размер; липса на основание за обявяване на предсрочна изискуемост без предизвестие (без предоставяне на срок за изпълнение); недопустимост изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да се връчва чрез особения представител на ответника, назначен от съда с правомощия за процесуално представителство по делото; за изтекла в полза на ответницата погасителна давност по отношение на претендираните суми.