Решение № 1128 от 16.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. Русе, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20214520103551 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

Ищецът „ОПАЛ 94“ АД, ЕИК 106011086, със седалище гр. Враца, представлявано от Председател на СД Тодор Кръстев Топалски, чрез адв. С.Ч. е предявил срещу „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК 204990548, със седалище гр. Мартен, представлявано от управител Людмил Руменов Мушанов, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 3600 лв., представляваща наемната цена за м. август, септември и октомври 2020 г., по силата на сключен договор за наем от 18.12.2018 г. за ползване на недвижим имот /част от помещение с площ от 400 кв. м., находящ се в гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28/, за което са издадени три фактури по 1200 лв. месечно с ДДС, както и иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 289,33 лв., представляваща неустойка по чл. 9 от договора, дължима при забава погасяване на задължението за плащане на наемно възнаграждение, изчислена както следва: по фактура № 4300/06.08.2020 г. - 106,67 лв., по фактура № 4308/08.09.2020 г. - 96,33 лв. и по фактура № 4315/15.10.2020 г. – 86,33 лв. Претендира и законната лихва за забава, считано от деня на 1 предявяване на иска 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.

По отношение иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за наем в полза на ищеца е възникнало задължението за заплащане на наемната цена на предоставен му за ползване недвижим имот.

Като безспорни не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за наем от 18.12.2018 г., действащ през процесния период, с който е предоставен посочения от ищеца обект за ползване и размера на уговореното наемно възнаграждение за ползване на имота.

По отношение иска по чл. 92 ЗЗД за сумата 289,33 лв. – неустойка по чл. 9 от договора, дължима при забава погасяване на задължението за плащане на наемно възнаграждение, изчислена както следва: по фактура № 4300/06.08.2020 г. - 106,67 лв., по фактура № 4308/08.09.2020 г. - 96,33 лв. и по фактура № 4315/15.10.2020 г. – 86,33 лв.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по двустранен договор страните са постигнали съгласие по съглашение, с което отнапред са определили размера на вредите при забава за изпълнение на задължение по договора.

Като безспорни не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между страните е сключено неустоечно съглашение за обезпечаване вреди от забавено изпълнение на вземането в посочения в исковата молба размер; че неустоечното вземане е в претендирания размер, както и че ответникът е в забава за изпълнението, съобразно уговореното между страните.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който не оспорва допустимостта на предявения иск и изразява желание по делото да бъде сключена съдебна спогодба между страните.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Депозирал е молба, чрез адв.

Ст. Ч., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Заявява, че ответникът не се е свързал с него или с неговия доверител за постигане на спогодба с конкретни параметри. С оглед отговора на исковата молба и 2 направеното от ответника признание на иска и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК моли съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.

В съдебно заседание, управителят на ответното дружество не се явява, не се представлява.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД.

В отговора на исковата молба ответникът признава предявените против него искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД за сумата 3600 лв., представляваща наемна цена за м. август, септември и октомври 2020 г., за което са издадени три фактури по 1200 лв. месечно с ДДС и по чл. 92 ЗЗД за сумата 289,33 лв. – неустойка по чл. 9 от договора, дължима при забава погасяване на задължението за плащане на наемно възнаграждение. Ищецът, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът е направил изрично изявление за признание на иска. С оглед представените, като доказателство по делото заверени копия от: договор за наем от 18.12.2018 г.; фактура № 4300/06.08.2020 г.; фактура № 4308/08.09.2020 г.; фактура № 4315/15.10.2020 г.; счетоводна справка за задълженията на ответника; справка за размера на неустойката по всяка отделна фактура, актуално състояние на „Опал 94“ АД към 18.06.2021 г.; актуално състояние на „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД към 18.06.2021 г., искът се 3 явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, тъй като с действията си ответникът е дал повод за завеждане на иска и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 165,57 лв. за държавна такса 710 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК 204990548, със седалище гр. Мартен, местност „Калето“, поземлен имот № 000181, представлявано от управителя Людмил Руменов Мушанов ДА ЗАПЛАТИ на „ОПАЛ 94“ АД, ЕИК 106011086, със седалище гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28, представлявано от Председател на СД Тодор Кръстев Топалски, чрез адв. С.Ч., следните суми: 1/ на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД сумата 3600 лв. – представляваща общ размер на неизплатени наемни вноски, дължими по договор за наем от 18.12.2018 г. за м. 08.2020 г., м. 09.2020 г. и м. 10.2020 г. по 1200 лв. месечно с ДДС, за собствен на ищеца имот: част от помещение с площ 400 кв. м., находящ се в гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28; 2/ на основание чл. 92 ЗЗД сумата 289,33 лв. – неустойка по чл. 9 от договора, дължима при забава погасяване на задължението за плащане на наемно възнаграждение, изчислена както следва: по фактура № 4300/06.08.2020 г. - 106,67 лв., по фактура № 4308/08.09.2020 г. - 96,33 лв. и по фактура № 4315/15.10.2020 г. – 86,33 лв. и 3/ законната лихва върху посочената главница, считано деня на подаване на исковата молба – 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК 204990548, със седалище гр. Мартен, представлявано от управител Людмил Руменов Мушанов, ДА ЗАПЛАТИ на „ОПАЛ 94“ АД, ЕИК 106011086, със седалище гр. Враца, представлявано от Председател на СД Тодор Кръстев Топалски, 4 чрез адв. Ст. Ч., направените по настоящото дело разноски в размер на 165,57 лв. държавна такса и 710 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5