Присъда № 27 от 17.12.2021, Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда № 27 от 17.12.2021 г. на Районен съд – Харманли , постановена по н.о.х.д. № 256 по описа за 2021 година.

Районна прокуратура – Хасково е внесла срещу подсъдимия М. Р.

ЗДР., роден на 29.05.1990год. в гр. Харманли, българин, български гражданин, грамотен с основно образование, разведен, безработен, живущ в гр.Харманли ул.*** неосъждан, ЕГН: **********, обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс . Твърди се в акта на обвинението, че с оглед установената по досъдебното производство фактическа обстановка от обективна и субективна страна обвиняемият бил осъществил състава на визираното престъпление в периода от месец май 2017г. до месец Юни 2021г.

(включително) в гр. Харманли, след като е осъден със съдебно решение Решение № 67/04.05.2017г по гражданско дело № 51/2017г. по описа на PC Харманли, влязло в сила на 24.05.2017г. да издържа свой низходящ - Ж. М. Р./ дъщеря/, родена на 18.11.2008г., чрез своята майка и законен представител С.

Х. ЯС. от гр. Харманли, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 50 /петдесет/ месечни вноски по 130,00лв., или общо сума в размер на 6500,00 /шест хиляди и петстотин/ лв.

В съдебното заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин, с оглед направеното от подсъдимия признание в обясненията си прочетени по реда на чл.279, ал.1,т.2 от НПК. Пледира да бъде зачетено плащането от подсъдимия на дължимата издръжка, извършено в хода на процеса и на основание чл. 183, ал.3 НК подсъдимия да не бъде наказван.

Защитникът на подсъдимият адв. Т.Д. от АК – Хасково сочи, че се солидаризира с казаното от прокурора.Моли за приложение на чл. 183, ал.3 НК.

Настоящото производство е проведено при условията на чл. 269, ал.3,т.1 и т.4 б.”а” от НПК.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. Р. ЗДР. , роден на 29.05.1990год. в гр. Харманли, българин, български гражданин, грамотен с основно образование, разведен, безработен, живущ в гр.Харманли ул.*** неосъждан, ЕГН: **********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 533, издадена от Районен съд – Харманли на 07.06.2021г. същият е неосъждан.

1

От 2008година до 25.11.2014г. без граждански брак и до 04.05.2017г. с граждански брак в гр.Харманли подс. М. Р. ЗДР. живеел със свид. С. Х. ЯС.

(л.23) от гр.Харманли. От съвместното съжителство между двамата на 18.11.2008г. се е родило дете - Ж. М. Р. (дъщеря), видно от удостоверението за раждане(л.14).

След 04.05.2017г. подс. М. Р. ЗДР. се е развел със свид. С. Х. ЯС.

(л.23), като малолетната Ж. М. Р. (дъщеря) останала при майка си, която полагала грижи за нея, както е определил и съда с Решение № 67/04.05.2017г по гр.дело № 51/2017г. по описа на PC - Харманли, влязло в сила на 04.05.2017г.(л.59- 62).

С Решението № 67/04.05.2017г. по гр.дело № 51/2017г. по описа на PC - Харманли, влязло в сила на 04.05.2017г.(л.59-62) подс. М. Р. ЗДР. е осъден и да издържа свой низходящ - Ж. М. Р./ дъщеря/, родена на 18.11.2008г., чрез майката и законен представител - свид.С. Х. ЯС. от гр.Харманли, като месечната издръжка е била определена в размер на 130,00лева.

Според свид. С. Х. ЯС., както и според подс. М. Р. ЗДР. въпреки, че последният е бил осъден не е плащал нито една месечна издръжка от м.май 2017г. до м.юни 2021г.(включително). Подс. М. Р. ЗДР. е работел в Холандия и въпреки това не е издържал своята дъщеря, видно и от приложената от свид.

С. Х. ЯС. банкова справка (л.15-18).

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: обяснение на подсъдимия прочетени по реда на чл.279, ал.1,т.2 от НПК, свидетелски показания на св. С. Х. ЯС. от гр.

Харманли, Решение № 67/04.05.2017г по гражданско дело № 51/2017г. по описа на PC - Харманли, влязло в сила на 24.05.2017г. , справка за съдимост, характеристична справка, удостоверение за раждане на Ж. М. Р.,справка от ЦКБ клон Хасково справка - актуално състояние на действащи трудови договори, декларирани данни, както и от писмените доказателства приобщени и съдържащи се в 73 листа по опис в ДП№ 54/2020г.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и признанията на подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подс. М. Р. ЗДР. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс , за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност.

От правна страна

Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е 2 образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице.

Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.

Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.

Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.

Налице са съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл. 183 НК- подсъдимата е осъдена с влязло в сила решение да изплаща издръжка на своята дъщеря, като за периода след влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2 последователни вноски, в конкретния случай .

Според трайната съдебна практика на ВКС плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.

Съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс - „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В този смисъл в настоящия случай не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.

Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 год., трето наказателно отделение наказателно дело № 690/2017 год. на ВКС, Решение № 182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение на ВКС, Решение № 116/11 юли 2017 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 416/2017 г., Решение № 126 от 06.04.2015 г. по н. д. № 205 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 188 от 04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение № 111/04.07. 2016 година, трето наказателно отделение, н. дело № 434/2016 година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на 3

ВКС, Решение №138/27 октомври 2017 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 612/2017 г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н. д. № 828 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение .

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия: деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка; да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е приела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа. Изрично следва да се отбележи, че според цитираната по-горе практика простата липса на работа, предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи. Още по-малко може липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето не е изпълнило задължението си да се регистрира в бюрото по труда, доколкото това действие представлява израз на минималните възможни и необходими усилия, които лицето би могло да положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си задължение да издържа своите низходящи.

Във връзка с безусловността на задължението да се заплаща издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че дори пребиваването на дължащия издръжка в затвора не води до обективна невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност да изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на гражданския съд, което е достатъчно за обуславяне на субективна съставомерност на деянието.

В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано наличието на някоя от непреодолимите пречки, поставящи дееца в обективна невъзможност да изпълнява безусловното си задължение за издръжканетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др.

От събраните писмени и гласни доказателствени средства безспорно се установи обективната страна на деянието в периода от месец май 2017г. до месец Юни 2021г. (включително) в гр. Харманли, след като е осъден със съдебно решение - Решение № 67/04.05.2017г по гражданско дело № 4

51/2017г. по описа на PC - Харманли, влязло в сила на 24.05.2017г. да издържа свой низходящ - Ж. М. Р./ дъщеря/, родена на 18.11.2008г., чрез своята майка и законен представител С. Х. ЯС. от гр. Харманли, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 50 /петдесет/ месечни вноски по 130,00лв., или общо сума в размер на 6500,00 /шест хиляди и петстотин/ лв. - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.

Подс. М. Р. ЗДР. не е изпълнил доброволно своето задължение.

Срещу него не е образувано изпълнително производство за принудителното събиране на дължимата издръжка, но гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, същото не представлява съставомерен елемент от обективната му страна. На л и ц е е съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което по д с . М. Р. ЗДР. следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 50 месечни вноски по 130,00 лв. месечно на обща стойност 6500,00 лева за детето Ж. М. Р./ дъщеря/, родена на 18.11.2008г.