Решение № 101 от 21.06.2024, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 989/2023
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 17.01.2025
- Състав
- Веселин Христов Коларов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Харманли, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.а като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20235630100989 по описа за 2023 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл. 79 ал.1 пр.1 от Закон за задълженията и договорите и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество - „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково ЕИК ***, представлявано от Управителя Б*А*Ж*, предоставя на потребителите срещу възнаграждение услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, като отношенията между дружеството се уреждат от публично известни общи условия, които са публикувани на интернет страницата на заявителя - https://wvvvv.vikhaskovo.bg/images/documem/ document 7 48.pdf. В изпълнение на задълженията си дружеството ежемесечно издавало фактури, като съгласно чл.33 ал. 2 от ОУ задълженията по фактурите следвало да бъдат заплатени в 30- дневен срок от датата на фактурата. След изтичане на този срок потребителят изпадал в забава, поР. което върху главницата се начислявала законна лихва.
Твърди се, че при осъществяване на своята дейност дружеството предоставило на ответника Р. Х. Г. ЕГН ********** от гр. Хасково услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до обект с адрес: гр. Хасково ул.“В* №* ВХ* ЕТ*АП*, с партиден № 237019.
Сочи се, че в изпълнение на задължението си по чл. 33 ал. 1 от ОУ за периода от 09.ХІІ.2019г. до 21.ХІ.2022г. дружеството издало фактури за стойността на доставените услуги (период на вземането за главница). В срока по чл. 33 ал. 2 от ОУ непогасени останали 19бр. фактури на обща стойност 540.30лв. ПоР. тази причина в 30-дневен срок от датата на неплатената фактура върху главницата била начислена съответната законна лихва, като към 02.VІІ.2023г. дължимата лихва за забава върху всички неплатени фактури била в размер на общо 114.94лв. С оглед на това задължението на длъжника възлизало в размер на общо 655.24лв.
В табличен вид, процесуалния представител на ищцовото дружество подробно е описал претендираните задължения по: фактура, период, размер и лихва.
Твърди се, че тъй като ответникът трайно не изпълнява паричните си задължения към ищцовото дружество, дружеството подало Заявление по реда на чл. 410 1
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 714/2023г. по описа на PC Харманли. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която ответникът бил осъден да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва и съдебно-деловодните разноски. В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение, което породило правния интерес у ищцовото дружество от предявяване на иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено че ответника Р. Х. Г. ЕГН **********, дължи на ищеца „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД ЕИК ***, сумата 655.24лв., от които 540.30лв. главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, 114.94лв. лихва от датата на забава по всяка фактура до 02.VІІ.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното заплащане на главницата.
Претендира се присъждане на деловодни разноски както по заповедното, така и по исковото производства.
В срока по чл.131 от ГПК, ответника Р. Х. Г., не е депозирало отговор на исковата молба. Не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.
По делото е постъпила „Жалба“ вх.№ 9633/08.ХІІ.2023г. от К*Р* Г.а. С Разпореждане № 2100 от 29.ХІІ.2023г. е указано на ответника да представи доказателства относно упълномощаването на Красимира Г.а . В определения от съда срок указанията на съда не са изпълнени.
Служебно е изискана и постъпила справка в НБД“ Население“, от която се установява, че настоящия адрес на ответника в с. Тополово общ. Маджарово.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Ответника редовно призован – не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 714, по описа на Районен съд Харманли за 2023г., се установява , че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.
Хасково е издадена Заповед № 413 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.VІІІ.2023г., против длъжника Р. Х. Г. ( ответник в настоящото производство) за сумите както следва: 540.30лв. - представляваща главница за предоставени услуги за периода от 09.ХІІ.2019г. до 21.ХІ.2022г., сумата 114.94лв. - законна лихва за забава от 09.І.2020г. до 02.VІІ.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.VІІ.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
В срока за възражение е постъпило такова от длъжника и съдът с Разпореждане № 1395/05.ІХ.2023г. е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си. В указания от съда срок е предявен настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.
По делото не се спори, а и от изисканите и приобщени по делото доказателства :
Удостоверение за деклариране данни и Данъчна декларация ( заверени като препис ксерокопия) се установява, че ответника е титуляр на правото на собственост върху имот, находящ се в гр. Хасково ул.“В* №* ВХ* ЕТ*АП*.
От страна на ответника не се оспорва твърдението, че е бил страна в облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е имало задължение да доставя в обекта - партиден № 237019 ВиК услуги, а ответника като техен потребител, е имал задължение за заплащането им.
По делото, по искане на ищцовата страна е допусната и изслушана Съдебно счетоводна експертиза, компетентно изготвена от вещото лице Д.Б.. В заключението на вещото лице –прието без възражения от страните са дадени отговори на всички поставени въпроси.
2 изводи :
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните прав-ни В производството по чл.422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая се твърди, че вземането произтича от възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за доставка на вода и ползване на ВиК услуги.
От страна на ответника не оспорва дължимостта на вземането.
С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че предявения иск намиращ правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл. 79 ал.1 пр.1 от Закон за задълженията и договорите и чл. 86 от ЗЗД, се явява основателен и доказан за претендираната сума от 655.24лв., от която: 540.30лв. - представляваща главница за предоставени услуги за периода от 09.ХІІ.2019г. до 21.ХІ.2022г., сумата 114.94лв. - законна лихва за забава от 09.І.2020г. до 02.VІІ.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.VІІ.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 75.00лв., предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в общ размер на 675.00лв. от които: 75.00лв. внесена държавна такса, 400.00лв. адвокатско възнаграждение и 200.00лв. депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Х. Г. ЕГН ********** от гр.
Хасково, че вземането на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Хасково ул.”С* №*, представлявано от Б*А*Ж* Управител, за сумите както следва: 540.30лв. - представляваща главница за предоставени услуги за периода от 09.ХІІ.2019г. до 21.ХІ.2022г., сумата 114.94лв. - законна лихва за забава от 09.І.2020г. до 02.VІІ.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.VІІ.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 413 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.VІІІ.2023г. по ч.гр.д. № 714 по описа на Районен съд Харманли за 2023г. СЪЩЕСТВУВА .
ОСЪЖДА Р. Х. Г. ЕГН ********** от гр. Хасково, да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Хасково ул.”С* №*, представлявано от Б*А*Ж* – Управител , сумата от 75.00лв. - направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 714 по описа на Районен съд Харманли за 2023г., която сума е включена в издадената от съда Заповед № 413 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.VІІІ.2023г..
ОСЪЖДА Р. Х. Г. ЕГН ********** от гр. Хасково, да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Хасково ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Хасково ул.”С* №*, представлявано от Б*А*Ж* – Управител, сумата от 3
675.00лв. разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4