Решение № 245 от 24.11.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. С., 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20254230100929 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.127а, ал.2 СК.

Образувано по искова молба на Д. Н. Н. от гр. С. против Ц. К. Г. от гр. С. с предявен иск по чл. 127а, ал. 2 от СК, с която молителката моли съда да разреши детето на страните Е.Ц.Г., при липсващо съгласие на баща си, да пътува в страните от Европейския съюз, Турция, САЩ, Сърбия, и Англия за неопределен период от време, както с майка си Д. Н. Н., така и с трето упълномощено от нея лице, в случая с ръководителката на танцовата школа, която посещава детето, или учител. В молбата се сочи, че с решение, постановено по гр.д. № 380/2020 г. по описа на Районен съд - С., родителските права върху малолетната дъщеря на ищцата и ответника Е.Г., родена по време на фактическо съпружеско съжителство помежду им, са предоставени на ищцата, която се грижи за детето. В молбата се твърди, че ответникът в последно време не се интересувал от детето и в случаите, когато го вземал, го оставял при баба му в село Б.. Според изнесеното в молбата, въпреки многократните молби от страна на ищцата Д. Н. и на малолетното дете, ответникът категорично отказвал да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина.

Видно от молбата детето посещава Школа по класически и модерен балет към НЧ “Развитие - 1870“ в гр. С., като се е утвърдило като водещ солист. Според твърденията на ищцата школата имала изяви и в чужбина, но детето не можело да присъства на тях, тъй като бащата отказвал да даде съгласие дъщеря му да пътува извън страната. Според молбата освен пътуването с танцовата школа, от училището на детето организирали и екскурзии в чужбина, на то не можело да вземе участие и в тях 1 поради отказа на баща си да даде съгласие да напуска страната.

Моли се да бъде постановено решение, което да замести липсващото съгласие на бащата детето да пътуват в чужбина, като се иска разрешението да е за неопределен период от време и детето да може да пътува в страните от ЕС, Турция, САЩ, Сърбия и Англия, придружавано от майка си или от упълномощено от нея трето лице. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адвокат Д. Б. от ВТАК, повереник на ответника. В отговора, се сочи, че проблемът за даване на съгласие за пътуване на детето в чужбина е искането за „неопределен период“ за пребиваване в чужбина, тъй като ответникът имал притеснения, че това би било евентуална предпоставка за извеждане на детето в чужбина за постоянно, което щяло да прекъсне неговата и на семейството му връзка с детето. Ответникът е съгласен детето да може да пътува в чужбина, като повереникът му е предложил на майката да бъде дадено неговото съгласие с декларация и да бъде прекратено настоящото дело. Д. Н. е изразила становище, че предпочита да има решение на съд, поради възможността дадената декларация да бъде оттеглена по всяко време.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че е съгласен да бъде постановено решение, заместващо липсващото негово съгласие, като детето да може да напуска страната за периоди не по-дълги от 3 календарни седмици, без ограничение на броя им и да бъде придружавано единствено и само от майка си.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От представеното Удостоверение за раждане /дубликат/, издадено въз основа на Акт за раждане № 0450 от 01.10.2012 г. на Община Габрово се установява, че ищцата Д. Н. Н. и ответникът Ц. К. Г. са родители на детето Е.Ц.Г., ЕГН **********.

С Определение № 537 от 20.07.2020 година по гр.д. № 380/2020 г. по описа на РС – С. е одобрена постигнатата между двамата родители спогодба, съгласно която упражняването на родителските права върху малолетното им дете са предоставени на майката, като бащата се е задължил да плаща месечна издръжка за детето си в размер на 180 лв., начиная от 01.05.2020 г., както са уредени и личните отношения на бащата с детето.

Видно от представената по делото служебна бележка с изх. № 33-И-26.06.2025 г. е, че Е.Ц.Г. посещава редовно Школата по класически и модерен балет към НЧ „Развитие-1870“, както и че детето има данни за участие в балетни фестивали у нас и в чужбина. Представени са и 3 броя дипломи, свидетелстващи за постигнатите от Е.Г. успехи.

2

По делото е представен социален доклад за детето, изготвен от ДСП – С., от който е видно, че основните потребности на детето са задоволени, с изключение на възможността на детето да пътува извън страната. Според доклада детето имало огромно желание да пътува извън страната и в тази връзка социалните работници са на становище, че ще е в интерес на детето да бъде издадено разрешение за пътуването му извън пределите на Р. Б..

От показанията на свидетелката Ц.Л.И. се установяват релевантните за изясняване на делото факти – детето се занимава от шест годишна възраст с балет, а от скоро и с народни танци. Талантливо е и е солист в групата. Миналата година не е могло да отиде на фестивал в Италия, поради липса на съгласие от страна на баща му да пътува в чужбина. Свидетелката знае от майката на детето, че към Нова година предстои излизане на трупата в чужбина, на което Елица пак няма да може да отиде поради липсата на съгласие на баща й да напуска страната.

Детето Е.Ц.Г., изслушана на осн. чл.15, ал.1 от Закона за защита на детето в присъствието на социален работник, обяснява, че редовно ходи на Школа по балет, често имат представления из цялата страна, както и в чужбина, но поради несъгласието на баща й да даде разрешение да напуска пределите на РБ, тя не може да вземе участие в мероприятията, провеждащи се в чужбина.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Производството по чл. 127а, ал. 2 от СК представлява спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност и не е обвързан от исканията на страните. Интересът на децата за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства.

В постоянната практика на ВКС се приема, че интересите на детето са главен критерии при решаването на спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница (В този смисъл Решение № 697 от 1.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010г., IV г.о. Решение № 403 от 29.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014г., IV г.о., Решение № 126 от 30.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013г., III г.о. и др.). Т.е. за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) 3 страните да са родители на детето; 2) между същите да не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това; 3) заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, да е в интерес на детето.

По делото се установи, че ищцата Д. Н. Н. и ответникът Ц. К. Г. са родители на детето Е.Ц.Г., с ЕГН: **********. Установи се също така, че бащата не дава необходимото съгласие за извеждане на детето в чужбина. Установи се, че е постигнатата между двамата родители спогодба, съгласно която упражняването на родителските права върху малолетното им дете се предоставя на майката, като бащата се задължава да плаща месечна издръжка в размер на 180 лв., начиная от 01.05.2020 г., както и се уреждат личните отношения на бащата с детето, която спогодба е одобрена с Определение № 537 от 20.07.2020 година по гр.д. № 380/2020 г. по описа на РС – С..

От показанията на разпитаната свидетелка, от изслушването на детето и от изготвения по делото социален доклад се установи, че детето живее при майката, която се полага основните грижи за него, че същото посещава Школа по класически и модерен балет към НЧ “Развитие-1870“ гр. С., в която има много добри постижения.

Бащата не спори иска по същество. Претендира за ограничаване на периода на пътуване в чужбина до 3 календарни седмици, както и дава съгласие детето да пътува единствено и само придружавано от майка си.

Предвид всичко изложено по-горе съдът е на становище, че липсата на съгласие от страна на бащата за пътуване на детето в чужбина необосновано ограничава правото на детето на свободно придвижване, гарантирано от чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Р. Б.. На базата на събраните по делото доказателства съдът намира, че е изцяло в интерес на детето Е.Ц.Г., с ЕГН: ********** да му бъде осигурена възможност да напуска пределите на страната, за да ходи на участия във международни балетни и други фестивали, екскурзии и почивки. Съдът намира, че не бива да се поставя като ограничение детето да пътува придружавано само и единствено от майка си, тъй като по разбираеми причини при пътуване за участие във фестивали и други мероприятия, организирани от Школата по балет или от училище, няма как майката непрекъснато да придружава детето. Периодите на пътуване следва да бъдат ограничени до 4 /четири/ календарни седмици. Същевременно, по делото не се събраха каквито и да било доказателства, от които да се направи извод за съществуващ конкретен и реален риск от даването на исканото разрешение.

В Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017г. на ВКС по т. д. № 1/2016г., ОСГК се приема, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на цитираното тълкувателно решение се приема, 4 че когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето.

С оглед на изложеното съдът намира, че в интерес на Е.Ц.Г., с ЕГН: **********. е да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето извън пределите на Р. Б. до всички държави - членки на Европейския съюз, както и до Сърбия, Турция и Великобритания за периоди не по-дълги от 4 /четири/ календарни седмици, без ограничение на броя на тези периоди, като детето се придружава от майката Д. Н. Н. или от изрично упълномощено от нея трето лице.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея съдебни и деловодни разноски, както следва: за държавна такса - 50 лв., за пътни и дневни разноски на адвоката - 50 лв. и за възнаграждение на един адвокат 800 лв.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

РАЗРЕШАВА на малолетното дете Е.Ц.Г., с ЕГН: **********, при липсващо съгласие на бащата Ц. К. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. ****, да пътува в чужбина, извън пределите на Република България до всички държави членки на Европейския съюз, както и до Сърбия, Турция и Великобритания, за периоди не по-дълги от 4 /четири/ календарни седмици, без ограничение на броя на тези периоди, придружавано от своята майка Д. Н. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. ****, или от упълномощено от нея лице, на основание чл. 127а, ал.

2 СК.

ОСЪЖДА Ц. К. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ул. **** да заплати на Д.