Решение № 1785 от 19.05.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1785 гр. Варна, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Николова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Е. Николова Гражданско дело № 20243110116563 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от ищеца М. Г., роден на ********** г. в Руска Федерация, граждА.н на Израел, с постоянен адрес: Израел, гр. Нешер, ул. „Духифат“ 3 за осъждане на ответника Е. В. К., редна на 07.01.1972 г. в гр.Москва, граждА.н на Руската федерация, БУЛСТАТ 175741350, адрес: гр.В. да заплати на ищеца М. Г., роден на ********** г. в Руска Федерация, граждА.н на Израел, с постоянен адрес: Израел, гр. Нешер, ул. „Духифат“ 3 сумата от 832,00 (осемстотин тридесет и два) лева, представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на настоящия иск в съда – 14.07.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, на осн. чл. 60 и чл.61 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е граждА.н на Израел, като посещава Р.

България много често и за продължителни периоди от време. В периода след кризата предизвикана от „Ковид 19" в България се появили чудесни възможности за инвестиция. Негова позната, Алина Савова, която е брокер на недвижими имоти, живеещ и работещ в България от дълги години, намерила за него няколко апартамента, които се намирали в гр. Варна, м-ст „Ален мак", в апарт-хотел наречен „Вила Еден".

Предлаганата цена била приемлива, поради което започнали преговори.

Избрал си два апартамента: Апартамент № 5 и Апартамент № 6, които били собственост на чужди граждА.. Условията на продажбата включвали да покрие и всички разноски по сделката, включително за подготовката на нужните документи за прехвърлянето на собствеността. А. С. влязла в контакт с продавачите, за да оргА.зира издаването на нужните документи от тяхна страна. Тъй като продавачите не живеят в Р. България, не подписали предварителни договори, а възнамерявали направо да пристъпят към продажба, когато се изготвят нужните за това скици, данъчни оценки и получат нужните пълномощни. Ищецът ангажирал за целта адвокат, който след 1 извършена проверка установил, че и двата апартамента имат наложени възбрА. по изпълнителни дела, за вземА.я на Община Варна, за неплатен данък върху недвижимите имоти и такса смет. За жилището на ответницата била наложена възбрана в полза на общ. Варна, за сумата от 832 лв., дължими данъци и такса смет за периода 2012-2016 г. Предоставил на адв. Б. З. нужните средства в брой и той предприел действия по погасяване на дълговете на ответницата Е. К. по образуваното при ЧСИ СтА.слава Янкова № 719, с район на действие ОС-Варна изп.д. №178/2021 г., по което била наложена възбраната на собствения й Апартамент №6, с идентификатор № ***. След заплащане от страна на ищеца на дължимата по изпълнителното дело сума от 832,00 лв. възбраната на Апартамента била заличена на 01.02.2023 г.

В последствие обаче ответницата отказала да продаде имота си. Тогава ищецът поискал от брокера А. С. да се свърже с нея, за да му възстанови поне платените суми по изп.д. №178/2021 г.

Брокерът се свързал с ответницата по "WatsApp" и поискал тя да върне заплатената от ищеца сума, но тя отказала с мотива, че изобщо не е молила да й плащат задълженията.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, като излага следното:

ВземА.ята за ДНИ и ТБО са публични общински вземА.я. Съгласно чл. 171, ал.

1 ДОПК публичните вземА.я се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за погасяване на публичните вземА.я за ДНИ и ТБО.

Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като следва да се има предвид, че те и на самостоятелно основА.е са публични задължения съгласно чл.162, ал.2, т.9 ДОПК, поради което към тях е приложим погасителният 5-годишен давностен срок. Излага, че предвид оскъдната информация, не може да се прецени, кога точно административният орган е предприел действия, с които да прекъсне давността, но изпълнителното дело е образувано през 2021 година и е твърде вероятно задълженията (или част от тях) да са били погасени поради изтичане на давност. Съгласно изричната разпоредба на чл.4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземА.я може да се извършва освен от публични изпълнителни по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Законодателят е предоставил на оргА.те в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. Преценката за заличаване на дадено публично вземане като погасено по давност по чл.173, ал.1 ДОПК е в компетентността на съответния административен орган. Когато принудително събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, но процесуалният ред, по който длъжникът следва да защити правата си е с предявяването на иск, с който да оспорва изпълнението пред гражданския съд. Ответницата е имала на разположение възможността да се защити, и е възможно да го е направила, но от ищеца не се предоставя информация, дали към момента на погасяване на дълга, г-жа К. не е била образувала вече такова дело. Не е извършвана проверка, или поне не се твърди от ищеца да е извършвана такава, за наличие на двугодишен период, в който да не са извършвА. изпълнителни действия до 2 датата на погасяване на задължението, т.е. не е изследвано дали са били налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Излага, че сред приложените доказателства липсва документ за предаване на сумата (и основА.ето за предаването й) от г-н Г. на г-н Б. З., който и е заплатил дълга на ответницата.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт №11, том ІІ, рег. №4311, дело №196 от 03.08.2002 г. ответницата Е. В. К. е закупила Апартамент №6 на трети етаж в сграда №2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ от 30,75 кв.м, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, местност „Янчева чешма“, СО „Ален мак“.

Съгласно справка №401594/20.03.2025 г. за вписвА.ята, отбелязвА.ята и заличавА.ята в Служба по вписвА.ята – Варна за периода от 01.01.1993 г. до 20.03.2025 г. за имот с ид. *** се установява, че върху недвижимия имот на ответницата е наложена възбрана от Община Варна на 18.03.2021 г., която е заличена на 01.02.2023 г. На 16.11.2023 г. отново е наложена възбрана върху имота на ответницата от Община Варна, а на 16.05.2024 г. от ищеца М. Г..

От представеното Удостоверение изх. №3486/09.02.2023 г., издадено от ЧСИ СтА.слава Янкова по изп. д. №179/2021 г. се установява, че длъжникът Е. К. е издължила напълно задължението по изпълнителното дело с взискател Община Варна, поради което същото е приключило поради напълно издължаване.

Представено е платежно нареждане ОВ63001230024581 от 30.01.2023 г. за сумата от 832,00 лв. заплатена по сметка на ЧСИ СтА.слава Янкова с вносител Б. С. З. с основА.е задължение по изп.д. №178/2021 г. зад. лице Е. Владимирова К..

Представена е кореспонденция между ЧСИ СтА.слава Янкова и адв. Б. З., от която се установява, че последният е отправил запитване за размера на дълга по изп. д.

№178/2021 г. срещу Е. В. К., с взискател Община Варна за дължими данъци към 30.01.2023 г., за да може да ги внесе и да вдигнат възбраната на ап. Ид.

№***. В отговор е получил от ЧСИ Янкова уведомление, че задължението по изпълнителното дело е в размер на 832,00 лв. с вкл. такса от 32,00 лв. за заличаване на възбрана. Посочена е банкова сметка. В отговор адв. Б. З. е изпратил банково бордеро за изплатен дълг. ЧСИ СтА.слава Янкова отговаря, че задължението на Е. К. е погасено изцяло, наложената възбрана е вдигната, поради което му изпраща удостоверение изф. №3486/09.02.2023 г.

Представена е кореспонденция между адв. Б. З. и ЧСИ СтА.слава Янкова по отношение на изп.д. №902/2022 г. с длъжник И. Х., ЕИК 175828729, в която ЧСИ Янкова уведомява адв. З., че размерът на дълга на този длъжник по това изпълнително дело е в размер на 249,22 лв.

Видно от Нотариален акт №94, том І, рег. №783, дело №89 от 23.02.2023 г. О. М.

Н. и А. Н. С., действащи като пълномощници на А. Г. С. и Л. Н. продават на М. Г. апартамент №5 с ид. ***, находящ се в гр. В..

Представен е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК 3

№МД-АУ-1173/21.03.2019 г., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци към Община Варна за периода 2014г. 2018 г. в общ размер на 348,10 лв., както и лихва върху тази сума в размер на 90,07 лв.

Представена е непълна кореспонденция на руски език, за която се твърди, че е водена между А. С. и Е. К., в която А. С. заявява на Е. К., че е заплатила нейните задължения в размер на 424 евро за периода от 2012-2016 г., на което Е. К. заявява:

„Добър ден! Да съм ви молила да платите моите дългове? За каква съвест става въпрос?“

В показА.ята си свидетелката А. Н. С., заявява, че познава стрА.те, тъй като е брокер на недвижими имоти. Е. К. я помолила да й продаде апартамента, а М. Г. е искал да го купи. Уговорената цена била 20000 евро. Впоследствие разбрала, че има възбрана върху имота и се договорила с Е. К., че тя ще вдигне тази възбрана върху имота. Г. ще плати всички задължения и да стане сделката. Тя казала: „Няма проблем.

Да ги плати“. Казала още, че ще направи пълномощно и всички необходими декларации в Русия и ще ги изпрати. Когато Г. платил задълженията, та казала, че се отказва да продава и нищо няма да плати на г-н Г.. Г-н Г. казал, че ще даде пари, а той държи на думата си. Няколко пъти й казал, че е дал пари.

При така установените факти, съдът възприе следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основА.е чл. 60 и сл. от ЗЗД.

Съгласно чл. 60 от ЗЗД , който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересувА.ят може да я поеме. Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен. Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.

Съгласно чл. 61, ал.1 от ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересувА.ят е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Съгласно ал.2 на същия член, ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересувА.ят отговаря само до размера на обогатяването му.

От ищеца се твърди, че е изпълнил задължението на ответницата по образуваното срещу нея изпълнително дело пред ЧСИ Янкова за вземА.я на Община Варна за местни данъци и такси за периода от 2012 г. до 2016 г., тъй като желаел да закупи имота на ответницата. От особения представител на ответницата е направено възражение на първо място, че няма доказателства по делото, че ищецът е заплатил дължимите суми по изпълнителното дело, както и че работата не е водена с грижата на добър стопА., тъй като срещу дължимостта на сумите е можело да бъде направено възражение за погасяване на вземането по давност чрез предявяване на иск по чл.439 ГПК.

По така предявения иск с правно основА.е чл. 61, ал.1 ЗЗД ищецът на първо място следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението на ответницата, което не беше сторено. Напротив. От целокупния доказателствен материал по делото се установява безпротиворечиво, че адвокат Б. З. е заплатил сумата от 832,00 лв. по изпълнителното дело. Той е и лицето, което е водило кореспонденция с ЧСИ за установяване на сумата, която е дължима и заплащането й.