Решение № 23141 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23141 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110166887 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на О. Г. Г. срещу М. на о., с която е предявен иск с правно основание чл.215 КТ вр. чл. 71, ал.1 от Закона за дипломатическата служба/ЗДип.С./, във връзка с чл. 7 и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат/НКСЗМ/ за заплащане на сума в общ размер на 8293.12 евро, представляваща общия размер на командировъчни средства за в периода 29.01.2022 г.- 15.04.2022 г.

Ищецът О. Г. Г. твърди, че е дългогодишен служител на ответника, като последната му длъжност била „държавен експерт“ в дирекция „Отбранителна политика и планиране“ на МО. Със Заповед № КМ-3222/13.12.2019 г. на министъра на отбраната бил дългосрочно командирован в Постоянното представителство на РБ към ЕС в гр. Брюксел, Кралство Белгия като „Координатор по дейностите на МО, свързани с Европейската агенция по отбрана“, с дипломатически ранг „първи секретар“ и командировъчни на ден 88.80 евро на ден. В Брюксел бил придружен от съпругата си, като за нея съгласно чл.6, ал.2, т.6 от НКСЗМ, командировъчните му били увеличени с 16 % от базисния размер с 20.32 евро на ден или общо 109.12 евро на ден. На 02.11.2021 г. постъпил в болница „ШИРЕК“ Брюксел с диагноза Ковид, където бил подложен на животоспасяващо лечение и въведен в изкуствена кома и изписан на 15.04.2022 г. Последното изплащане на командировъчни за ищеца било на 08.12.2021 г. за м.12.2021 г. Впоследствие разбрал, че било спряно изцяло изплащането на командировъчни, като полагащите му се по чл.10, ал.2 от НКСДК му били изплатени впоследствие, а на съпругата му на 19.04.2022 г. След окончателното приключване на мандата и изплащането на командировъчни се оказало, че не са му изплатени такива за 76 дни в периода 29.01.2022 г.- 15.04.2022 г. Ето защо моли да му бъде присъдена сумата 8293.12 евро, представляваща общия размер на командировъчни средства за в периода 29.01.2022 г.- 15.04.2022 г. Претендира и разноски по производството.

Ответникът М. на о. на РБ оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е налице трудово правоотношение. По същество оспорва предявения иск, като твърди, че съобразно чл.10, ал.1 от НКСЗМ при отпуск поради временна 1 неработоспособност се изплащат командировъчни за срок до 90 работни дни в размер на 80 на сто, а съгласно ал.2 след изтичане на срока по ал.1 командировъчни не се изплащат.

Разпоредбата била императивно и след изтичането на този срок, командировъчни не се изплащали. Въпреки спирането на командировъчни средства, средства за наем на жилище в процесния период били изплащани. На 30.05.2022 г. по ел. поща ищецът изпратил в администрацията на МО копие на документ от лечебното заведение, удостоверяващ престоят му там. Видно от представената таблица за изплатени командировъчни на ищеца били изплатени всички дължими суми със задна дата за 138 дни. Посочва, че на ищеца по застрахователна полица № 1801175202000520/02.03.2020 г. от ОЗК – Застраховане му е изплатена сумата 68 990,28 лева, която сума покрила освен разходите за лечение и ежедневните разходи на лицето по време на престоя в болницата. Ето защо моли за отхвърляне на иска.

Със Заповед № КМ-3222/13.12.2019 г. на министъра на отбраната бил дългосрочно командирован в Постоянното представителство на РБ към ЕС в гр. Брюксел, Кралство Белгия като „Координатор по дейностите на МО, свързани с Европейската агенция по отбрана“, с дипломатически ранг „първи секретар“.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявения иск:

След като ищецът е заемал длъжност по служебно правоотношение като цивилен служител в М. на о. през исковия период от 76 дни (от 29.01.2022 г. до 15.04.2022 г. и правоотношенията между него и Министерството на вътрешните работи са се развили по реда и основанията на Закона за държавния служител и Закона за дипломатическата служба, споровете следва да се разглеждат по реда на чл. 124 или 125 от закон за държавния служител. В случая конкретното искане следва да се разгледа в производство по чл. 125 от Закона за държавния служител и по общия исков ред, доколкото касае законосъобразно развитие на служебното правоотношение . Както следва и от съдебната практика, Определение № 2436 от 16.03.2022 г. по адм. д. № 10798/2021 г., V отд. на ВАС:"...

Разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Съобразно правилото на чл. 125 от Закона за държавния служител, по общия исков ред се предявяват само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение. "

По делото е отделено за безспорно между страните, че със Заповед № КМ3222/13.12.2019 г. на министъра на отбраната ищецът Г. бил дългосрочно командирован в Постоянното представителство на РБ към ЕС в гр. Брюксел, Кралство Белгия като „Координатор по дейностите на МО, свързани с Европейската агенция по отбрана“, с дипломатически ранг „първи секретар“ за периода от 04.01.2020 г. – 04.01.2023 г. По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е бил в отпуск поради болест за периода 02.11.2021 г. – 15.04.2022 г.

По основателността на предявения иск:

Предявен е иск с правно основание чл.215 КТ вр. чл. 71, ал.1 от Закона за дипломатическата служба/ЗДип.С./, във връзка с чл. 7 и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат/НКСЗМ/.

2

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: съществуването на служебно правоотношение между страните, ползването в процесния период на отпуск поради временна неработоспособност и както и основанието и размера на дължимите командировъчни средства за периода на временна неработоспособност.

В тежест на ответника е да докаже, че правопогасяващото си възражение за недължимост на командировъчните.

Съгласно чл. 71, ал.1 от Закона за дипломатическата служба " За времето на задграничен мандат служителят полува освен възнаграждението си и командировъчни средства", т.е. законът свързва получаването на командировъчни средства единствено с изпълнение на задграничен мандат за определения срок, без да поставя други условия за дължимостта им, като законовата делегация касае единствено размера и начина на определяне на командировъчните средства. Следователно по силата на законовия текст правото на командировъчни е обусловено от изпълнение на задграничен мандат в срока на последния. Следва да се отбележи, че нормативно и императивно са установени предпоставките за възлагане на задграничен мандат и неговото прекратяване, респективно за дългосрочното командироване за изпълнението му, като законът не предвижда възможност Министърът на отбраната по своя преценка да отказва командироване или да прекратява същото, освен в изрично предвидените случаи.

Съдът намира, че в разглеждания случай командировъчни не се дължат на ищеца през исковия период от 76 дни - от 29.01.2022 г. до 15.04.2022 г., поради следните съображения.

По делото се установява, че за исковия период, ищецът е пребивавал в Кралство Белгия, за едно със съпругата си. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДиплС за времето на задграничния мандат служителят получава освен възнаграждението си и командировъчни средства. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба размерът и начинът на определяне на командировъчните средства се определят с наредба на Министерския съвет в зависимост от държавата на командироване, дипломатическия ранг, длъжността на служителя и броя на членовете на семейството му, които го придружават в приемащата държава. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат (НКСЗМ), командировъчните пари се изплащат ежемесечно от началната до крайната дата на задграничния мандат, включително дните за пътуване при първото пътуване до местоназначението и при окончателното завръщане, на базата на календарните дни за месеца, включително почивните и празничните дни.

От горецитираните разпордеби се устаноява, че законът свързва получаването на командировъчни средства единствено с изпълнение на задграничен мандат за определения срок, без да поставя други условия за дължимостта им, като законовата делегация касае единствено размера и начина на определяне на командировъчните средства. Следователно по силата на законовия текст правото на командировъчни е обусловено от изпълнение на задграничен мандат в срока на последния. Командировъчни не се дължат за времето, когато е налице неизпълнение на задграничния мандат, какъвто е и настоящият случай. Този извод следва и по аргумент за противното от чл. 8 на (НКСЗМ), съгласно който командировъчните пари по чл. 6 не се изплащат само при отсъствие на служителя от приемащата държава в работните дни, освен когато е командирован по реда на чл. 12, т. е. освен ако отсъствието се дължи на командироване на друго място или на осъществено служебно пътуване за срок от 14 дни.

Следователно по силата на чл. 71, ал. 1 от ЗДипС и чл. 7 и чл. 8 от НКСЗМ правото на командировъчни средства е обусловено от изпълнение на задграничен мандат в срока на последния. Въз основа на събрания доказателствен материал по делото е безспорно установено, че за целия процесен период от 29.01.2022 г. до 15.04.2022 г. ищецът е бил в отпуск по болест, макар и по независещи от него обективни причи. Съгласно чл. 71, ал. 1 от 3

ЗДиплС фактическото отсъствие на служителя, макар и поради временна неработоспособност, сочи за недължимост на командировъчните средства слид 90 ден.

Законът свързва получаването на командировъчни средства единствено с изпълнение на задграничен мандат за определения срок, което в случая не е налице. Да се приеме обратното би означавало, че тези средства са личен трудов доход, а не целеви средства за покрИ.е на нуждите на служителя при и по повод изпълнението на службата му. Подобно тълкуване е в разрез с приложимия закон. Съобразно чл.10, ал.1 от НКСЗМ при отпуск поради временна неработоспособност се изплащат командировъчни за срок до 90 работни дни в размер на 80 на сто, а съгласно ал.2 след изтичане на срока по ал.1 командировъчни не се изплащат. Аргумент в обратна посока не може да се изведе от разпоредбата на чл.68, ал.2, т.6 от ЗДС, която предвижда само възможност за прекратяване на дългосрочната командировка от ръководителя на съответното ведомство или по мотивирано искане на министъра на външните работи. Липсата на прекратяване на дългосрочната командировка не води до извод за дължимост на командировъчни след деветдесетия ден на временнаната неработоспособност.

При това положение исковата претенция по чл.215 КТ вр. чл. 71, ал.1 от Закона за дипломатическата служба/ЗДип.С./, във връзка с чл. 7 и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат/НКСЗМ/ се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли в цялост.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК право на разноски има само ответникът, като съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определя съгласно чл.25, ал.1 (приложима редакция до изм бр.53 от 2025 г.), вр. ал.2 НЗПП предвид правната и фактическа сложност на делото и предвид материалния интерес.