Решение № 9382 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9382 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110148169 по описа за 2025 година

В исковата молба и уточняваща молба към нея ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че е заплатил на ответника без основание сума в размер на 4.78 лева с включен ДДС, като претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника „А1 България“ ЕАД за мобилна услуга с номер ********** с тарифен план А1 М клас S, за която страните са уговорили заплащането на месечна абонаментна такса в размер на 6.51 лева без ДДС и Пакет мобилен интернeт 5 GB на максимална скорост с такса 4.00 лв. без ДДС. Излага твърдение, че ответникът издал фактура № *********, за периода 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г., в която начислил месечни абонаментни такси за периода в размер надхвърлящ уговореното между страните - в размер на 14.85 лв. без ДДС при уговорени 10.51 лв. без ДДС. Поддържа, че е платил пълния размер на фактурираната сума с включено ДДС.

Претендира връщане на надплатена недължима разлика от 4.78 лева с ДДС. В молба за съдебно заседание уточнява, че недължимо платената сума представлява такса за роуминг пакет, какъвто не е действал през фактурирания период. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не оспорва облигационната връзка между страните и изменението на договора по силата на Приложение № 1 от 03.12.2021 г., поддържайки, че абонаментните такси са начислени правилно съгласно Приложение № 1 и № 2 към договора, като в последното е посочен тарифният план за мобилната услуга. За процесния период действало и Допълнително Приложение към Приложение № 1 за промоционален роуминг тарифен план. Твърди, че във фактурата всички суми са начислени правилно. Оспорва плащането на сумата по фактурата от ищеца с твърдения, че сумата е платена от друго лице, ползвател на услугата, а не от 1 ищеца. Т.е. ищецът не е легитимираното лице да претендира сумата. Моли за отхвърляне на иска и претендира сторените разноски по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Искът е един и обстоятелствата по делото обуславят приложимостта на една от трите хипотези, в случая първата предвид твърденията за плащане при начална липса на основание.

По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото обстоятелствата, че ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, за мобилна услуга номер ********** с тарифен план А1 М клас S, за която страните са уговорили заплащането на месечна абонаментна такса в размер на 6.51 лева без ДДС и Пакет мобилен интернeт 5 GB на максимална скорост с такса 4.00 лв. без ДДС, че претендираната сума е част от сумата по фактура № *********, която е заплатена на доставчика – ответника по делото.

От приложената по делото фактура № ********* се установява, че за мобилна услуга ********** са изразходвани от включените услуги единствено разговори към национални мрежи, няма потребление на други услуги, включително в роуминг, и извън включените минути. Начислени са такси за следващия отчетен период: месечна такса А1 М клас S – 5.51 лв. без ДДС, Пакет мобилен интернет 5 GB – 4.13 лв. без ДДС и плюс 1000 МВ мобилен интернет – 1.2 лв. и за текущия период месечна такса Business Travel Unlimited на стойност 3.99 лв. без ДДС. Така начислените суми следва да се съпоставят с уговореното между страните, касаещо процесния период, като в тежест на ответника е да докаже, че е издал фактурата в съответствие с условията на съществуващото между страните договорно отношение.

По делото се установи, че за процесния период за мобилна услуга с номер ********** действа Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за тарифен план А1 М клас клас S с месечна абонаментна такса в размер на 6.51 лв. без ДДС и Пакет мобилен интернет 5 GB – 4 лв. без ДДС.

Представено е Допълнително приложение към Приложение № 1 към договора между страните от 14.10.2019 г. за ползване на роуминг тарифен план Business Travel Unlimited с дневна такса 3.99 лв. и месечна такса 3.99 лв. без ДДС. Дневната такса се начислява при генериран трафик. Не се дължи такса активация. Планът се активира като допълнителен план при вече избран основен роуминг план, а такса се начисляват само ако има ползване в роуминг. Срокът на приложението е две години, като не е предвидено автоматично продължаване на действието му, т.е. то е прекратено на 14.10.21 г. Следователно за 2 процесния период уговореният план с това приложение не е действал по отношение на ищеца. Отделно от това, доколкото във фактурата няма отразено потребление на услуги в роуминг, не се е дължала и таксата за потребление на услуги в роуминг.

Т.е. действително дължими от абоната са таксите, обективирани в сключеното между страните допълнително споразумение. След като не се доказа роуминг плана да е бил договорен между страните и през процесния период, ответникът не е имал основание да начисли и събере такса за него.

Предоставянето на непоискана услуга не може да има за последица прилагането на начислената абонаментна такса. Тъй като ответникът не установи валидно правно основание за начисляване на месечна такса за посочената услуга, то липсва основание за плащането й от ищеца.

Следователно, с процесната фактура ответникът е начислил неоснователно, в повече, такса в размер на 3.99 лв. без ДДС. Фактурата е платена и надплатената такса подлежи на възстановяване на ищеца.

Неоснователно е възражението на ответника, че плащането не е извършено от ищеца.

Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „Минолби“ ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да изпълнява като негов представил или от свое име, но отношенията между ищеца и това трето лице са ирелавантни за правния спор по делото. От значение е, че с това плащане, което не съответства на уговореното между страните, е засегнат без основание патримониума на ищеца, т.е. налице са предпоставките на фактическия състав, от който възниква претендираното вземане.

А доколкото ответникът не доказа, че е погасил задължението си, произтичащо от настъпилото неоснователно обогатяване, то искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД следва да се уважи – за претендираните 4.78 лева с ДДС – равняващи се на 2.44 евро.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските на ищеца за държавна такса 50 лв. и адвокатско възнаграждение 200 лв., което не е прекомерно, тъй като е значително под предвидения в Наредба № 1 размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК ********** седалище и адрес на управление гр. София, ..........., ДА ЗАПЛАТИ на „Минолби“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Бургас, .........., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 2.44 евро /4.78 3 лева/ с ДДС, платена без основание като част от сумата по фактура № ********* издадена за периода 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г. по Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за мобилна услуга с номер **********, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 127.82 евро разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски връчването му на страните. съд в двуседмичен срок от

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4