Решение № 3762 от 28.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3762 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330102622 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с исковата молба от А. М. У., ЕГН **********, с адрес ******, чрез *****. С. Н., с която е предявил против против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление гр.

София, Район „Изгрев“, ул. „Васил Калчев“ № 58, ателие 6, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 269,23 лв., представляваща недължимо заплатена сума по недействителен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 11.08.2022 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

С уточняваща молба се сочи, че не се поддържа евентуалния иск за връщане на сумата от 175,16 лв. – неоснователно платена по клауза за неустойка по договора.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 11.08.2022 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 400 лв., при установен годишен лихвен процент – 41, 16 % и годишен процент на разходите – 49, 89 %. Сочи, че в договора е установено, че потребителят следва да върне сумата от общо 1 899,54 лв. на 18 месечни погасителни вноски. Твърди, че с разпоредбата на § 6 от Договора е установено задължение за обезпечение, което да отговаря на посочените в договора 1 задължения, като в разпоредбата на § 7 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 1 576,44 лв. Сочи, че начислена неустойка се заплаща периодично с всяка погасителна вноска, като по този начин общата погасителна вноска нараства до размер от 193,11 лв. Сочи, че при сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото клаузата за неустойка представлява скрито възнаграждение, което следва да бъде включено при определяне на размера на годишния процент на разходите по кредита. Счита, че сумата за неустойка следва да бъде елемент от общите разходи по кредита, като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неустойката е в размер от около 70 % от задължението по договора за кредит.

Счита, че задължението за заплащане на неустойка е установено с цел неоснователно обогатяване на кредитора, поради което счита, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави. Твърди, че неустойката е установена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че е погасил задълженията си по договора за кредит, като е заплатил общо 1 669,26 лв. Счита, че сумата, заплатена над чистата стойност по кредита от 1 400 лв., е недължимо заплатена. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит. Сочи, че в договора за кредит е установен фиксиран лихвен процент за целия период на договора, поради което не е необходимо да се посочват условията за прилагането му. Твърди, че при сключване на договора не са допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен размерът на годишния процент на разходите и размерът на общата сума за погасяване.

Сочи, че неустойката не участва при формиране на годишния процент на разходите, като в последния е включено единствено задължението за възнаградителна лихва. Оспорва твърденията на ищеца, че уговорената между страните неустойка представлява добавка към възнаградителната лихва. Сочи, че задължението за неустойка не следва да бъде взето предвид при определяне на годишния процент на разходите по кредита, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Поддържа, че нищожността на клаузата за неустойка не води до нищожност на договора, като договорът за кредит може да бъде прилаган в отношенията между страните и без клаузата за неустойка.

Сочи, че към исковата молба не са приложени доказателства за извършени плащания. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По настоящия иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест 2 на ищеца бе да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, като докаже и факта на плащане на процесните суми. Ответникът следваше да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че процесните суми са заплатени на валидно правно основание.

В тази връзка е за отбелязване, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 11.08.2022 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 400 лв., при установен годишен лихвен процент – 41,16 % и годишен процент на разходите – 49,89 %; че с разпоредбата на в разпоредбата на § 7 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 1 1576,44 лв.; и че в годишния процент на разходите, посочен в договора от 41, 16 % не е включено задължението по § 7 от Договора за заплащане на неустойка от 1576,44 лв.

В хода на съдебното дирене обаче не се събраха доказателства, които да установят заплащане на суми по процесния договор за кредит от страна на длъжника А. У. в полза на кредитора „София Комерс Кредит Груп“ АД. По искане на ищцовата страна с определението по чл. 140 ГПК е допусната ССчЕ във връзка с тези спорни обстоятелства. Но нито в предоставения му срок, нито до насроченото открито съдебно заседание по делото не е внесен от ищеца определения депозит за възнаграждение на вещото лице. Напротив, от страна на процесуалния представител на ищеца – *****. С. Н., е депозирана молба за откритото съдебно заседание, в която изрично се сочи, че няма доказателствени искания, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и моли за ход по същество.

При това положение съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевантните за уважаване на претенцията му факти и обстоятелства, в частност не доказа основния факт от значение за основателността на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно на плащане на претендираната сума. Поради което искът като недоказан по основание и размер ще се отхвърли изцяло.

С оглед изход на спора право на разноски има само ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД на основание чл.78, ал. 3 ГПК, но доколкото липсват доказателства такива да са били сторени от ответното дружество, то в негова полза няма да се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. М. У., ЕГН **********, с адрес ******, срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Изгрев“, ул. „Васил Калчев“ № 58, ателие 6, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във 3 вр. с чл. 23 ЗПК, за осъждане на ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, да заплати на ищеца А. М. У., ЕГН **********, сумата от 269,23 лева, представляваща недължимо заплатена сума по недействителен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 11.08.2022 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4