Определение № 1126 от 31.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1126 гр. Велико Търново, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Станислав Стефански

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264100500770 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№10821/13.05.2026г., подадена от З. С. М. срещу Определение №905/28.04.2026г., постановено по Гр.д.№731/2026г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на З. С. М. с правно основание чл.83 ал.2 ГПК и чл.95 ал.1 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на следващите се държавна такса и разноски, и за предоставяне на правна помощ по Гр.д.№731/2026г. по описа на ВТРС, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че РС е отказал да съобрази обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК, игнорирайки факта, че притежаваното имущество от съпругата на жалбоподателя /молител/ е от личен характер и принуждавайки го да декларира чуждо лично имущество. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи молбите му по чл.83 ал.2 ГПК и чл.95 ал.1 ГПК.

Не се извършва размяна на частната жалба, съгласно чл.276 ал.1 ГПК.

Съдът, след като разгледа частната жалба, както и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№731/2026г. по описа на РС – Велико Търново е образувано пред ВТРС след определянето му по реда на чл.23 ал.3 ГПК по ИМ, предявена от З. С. М. от гр.Русе против РС – Русе, с която, доколкото спорното материално право не се извлича от ФС по чл.2 ал.1 ЗОЗОВ, чл.2б ЗОДОВ и чл.2в ЗОДОВ, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева /5112,92 евро/. Ищецът излага твърдения в ИМ, че с изискване от съда с протоколно определение от 26.11.2025г. по НОХД №709/2025г. по описа на РС – Русе на актуална справка за съдимост на ищеца, която, според ищеца е неотносима по НОХД, са му нанесени 1 тежки нематериални вреди, изразени във страх от възможността да получи присъда за престъпление, което не е извършил, който страх е съпроводен с психични болки и страдания.

С Разпореждане №1156/19.03.2026г. по Гр.д.№731/2026г. по описа на ВТРС на основание чл.129 ал.2 ГПК ИМ е оставена без движение за отстраняване на нередовност по чл.128 т.2 ГПК, а именно за внасяне на дължимата ДТ за производството в размер на 204,52 евро и представяне в същия срок на платежен документ по делото.

В срока по чл.129 ал.2 ГПК е постъпила молба с вх.№7137/31.03.2026г. от ищеца, с която на основание чл.83 ал.2 ГПК е поискал да бъде освободен от внасяне на ДТ за производството по гр.д.№731/2026г. по описа на ВТРС и на основание чл.95 ал.1 ГПК да му бъде предоставена правна помощ. С молбата по чл.83 ал.2 ГПК и чл.95 ал.1 ГПК ищецът е представил Декларация от 30.03.2026г. за семейно и материално положение и имотно състояние, с която е декларирал /без да е посочил, че е запознат с наказателната отговорност по чл.313 НК/, че семейството му включва Гинка Николова М.а, че доходът му е от получавана пенсия в размер на 420 евро, както и че ищецът и членовете на семейството му не притежават недвижими имоти.

С Разпореждане №1522/03.04.2026г. по гр.д.№731/2026г. по описа на ВТРС по реда на чл.101 ал.1 ГПК РС е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която да бъде посочено какъв е размера на доходите и на Гинка Николова М.а, както и източникът им, ведно с необходимите документи, удостоверяващи декларираните данни.

Разпореждане №1522/03.04.2026г. по Гр.д.№731/2026г. по описа на ВТРС е връчено на ищеца на 17.04.2026г., като в едноседмичен срок от връчването му З. М. е подал възражение с вх.№9300/24.04.2026г. срещу Разпореждане №1522/03.04.2026г. с искане за отмяната му. Посочил е, че пенсията на съпругата му е нейно лично имущество и същата не притежава имущество по чл.21 СК – СИО.

С обжалваното Определение №905/28.04.2026г. по Гр.д.№731/2026г. по описа на ВТРС, е оставена без уважение молбата на З. С. М. с правно основание чл.83 ал.2 ГПК и чл.95 ал.1 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на следващите се държавна такса и разноски, и за предоставяне на правна помощ по Гр.д.№731/2026г. по описа на ВТРС.

С настоящата частна жалба е представена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от Гинка Николова М.а, съпруга на ищеца, с която декларира, че доходът й е само от получавана лична пенсия в размер на 380 евро и не притежава имущество в режим на СИО.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което подлежи на разглеждане.

Съдът следи служебно за допустимост на обжалвания първоинстанционен съдебен 2 акт. Ищецът с предявената молба по чл.83 ал.2 ГПК е поискал освобождаване от внасяне само на дължимата държавна такса /ДТ/ за производството, но не и от съдебни разноски, поради което обжалваното първоинстанционно Определение №905/28.04.2026г. по Гр.д.

№731/2026г. по описа на ВТРС в частта, с която РС е оставил без уважение молба на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на следващите се разноски за производството, като постановено свръхпетитум, е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

На основание чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът по молбата за освобождаване взема предвид обстоятелствата по чл.83 ал.2 изр.2 т.1 до т.7 вкл. ГПК, като това са: доходите на лицето и на неговото семейство /т.1/, имущественото състояние, удостоверено с декларация /т.2/, семейното положение /т.3/, здравослевното състояние /т.4/, трудовата заетост /т.5/, възрастта/т.6/ и други констатирани обстоятелства /т.7/. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респ. и пълния размер на държавната такса.

Съдът, след съвкупна преценка на обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК и представените по делото писмени доказателства приема, че не са налице предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от внасяне на дължимата ДТ за производството, която за първа инстанция е в размер на 204,52 евро, поради което правилно с обжалваното определение е отхвърлена молбата на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на дължимата ДТ за производството и същото в тази му част следва да бъде потвърдено. Действително, ищецът е на 81г., пенсионер, в нетрудоспособна възраст, като месечният му доход, съобразно представената от ищеца декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК е само от получавана пенсия в размер на 420 евро, която е под МРЗ за страната за 2026г. и декларира, че не притежава имущество, но без да е посочил, че му е известна наказателната отговорност по чл.313 НК, не посочва да страда от заболявания, които да налагат ежемесечни разходи за лечение. При преценката по чл.83 ал.2 ГПК съдът съобрази и обстоятелството, че ищецът е женен и че съпругата му получава също доход от пенсия в размер от 380 евро, следователно общият месечен доход на семейството на ищеца възлиза в не ниският размер от 800 евро. Противно на оплакванията във въззивната частна жалба, при преценката си по чл.83 ал.2 ГПК съдът на основание чл.83 ал.2 т.1 от ГПК взема предвид не само доходите на лицето, поискало освобождаване по реда на чл.83 ал.2 ГПК от внасяне на ДТ, но и тези на неговото 3 семейство, поради което при преценката по чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да вземе предвид и доходите от пенсия в размер на 380 евро на съпругата на ищеца, която е член на семейството му, като общият месечен доход на семейството на ищеца от 800 евро, съпоставен с дължимата за производството ДТ от 204,52 евро, е достатъчен за заплащането й от ищеца, поради което молбата му по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за производството се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, доколкото й, общия месечен доход на семейството на ищеца ще позволи заплащането на ДТ за производството, с което не би бил препятстван достъпа на ищеца до правосъдие.

Правилно и законосъобразно с обжалваното първоинстанционно определение е отхвърлена и предявената от ищеца молба по чл.95 ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство за производството като неоснователна, доколкото, съобразно и изложените по - горе съображения, с оглед общия доход на семейството на ищеца, преценен съгласно чл.23 ал.3 т.1 от ЗПП, не може да бъде изведен безспорен и категоричен извод, че страната – ищец няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Молбата на ищеца по чл.95 ал.1 ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена и на второ самостоятелно основание, а именно на основание чл.24 т.1 и т.2 от ЗПП, доколкото в процесният случай предоставянето на правна помощ на ищеца не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето - ищец, кандидатстващо за правна помощ /чл.24 т.1 ЗПП/, както и доколкото ищцовата претенция в случая е очевидно неоснователна и необоснована /чл.24 т.2 ЗПП/.

По изложените съображения, възивната частна жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно определение в частта, с която е отхвърлена молбата на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за производството и е отхвърлена молбата по чл.95 ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение №905/28.04.2026г., постановено по Гр.д.№731/2026г. по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на З.

С. М. с правно основание чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на следващите се разноски за производството по Гр.д.№731/2026г. по описа на ВТРС, като недопустимо, постановено свръхпетитум.

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

№905/28.04.2026г., постановено по Гр.д.

№731/2026г. по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на З. С. М. с правно основание чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на следващата се държавна такса и молбата му по чл.95 ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ за производството по Гр.д.№731/2026г. по описа на ВТРС.

4

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, пред Върховния касационен съд.

Препис от определението да се връчи на ищеца по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5