Решение № 262 от 19.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора С. Ив. Д. като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100601135 по описа за 2022 година Делото е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Видин срещу Присъда № 173/15.09.2022 г., постановена по НОХД № 681/2022 г. на Районен съд – Варна, с която подсъдимите П. И. И. и Ж. Х. М. са признати за невиновни по обвиненията срещу тях за извършени престъпления, наказуеми по чл. 290, ал. 1 от НК. С подадения протест се иска отмяна на постановената присъда, признаването на подсъдимите за виновни и осъждането им по повдигнатите обвинения.

В хода на съдебното производство подаденият протест не се поддържа от прокурора при ВОП като последният намира присъдата за правилна и законосъобразна. Счита, че пред ВРС, както и пред всички предходни дела от различни инстанции, не са събрани категорични и безспорни доказателства, които да установяват, че двамата подсъдими са автори на деянията, за които им е повдигнато обвинение.

В открито съдебно заседание защитниците на подсъдимите считат, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е достигнал до единствения възможен извод, че подзащитените им са невинни по повдигнатите им обвинения и молят за потвърждаване на присъдата.

В правото си на лична защита подсъдимите И. и М. заявяват, че не са виновни В последната си дума желаят потвърждаване на присъдата.

Производството се разглежда за втори път като веднъж е постановена присъда № 506/22.11.2018 г. по НОХД № 1361/2017 г. на РС – Видин, която с Решение № 55/15.11.2021 1 г. по ВНОХД № 133/2021 г. на ОС – Видин е отменена и делото е върнато за ново разглеждане, след което е било изпратено за разглеждане от Варненския районен съд, чийто акт е предмет на настоящата проверка.

Съставомерните факти, събрани при проведеното съдебно следствие в първата инстанция, изведени от ВРС, са следните:

През 2012 г. св. Б. се запознала със св. К. като във времето се сближили. Двамата започнали интимни отношения като им се родили две деца. В един момент отношенията им се влошили и те се разделили. През 2015 г. по повод искова молба от св. К. било образувано гр. д. № 170/2015 г. пред Районен съд – Видин, II състав с ответник св. Б.. В проведено на 14.05.2015 г. открито съдебно заседание по делото били разпитани подс. И. и подс. М. в качеството им на свидетели.

В това качеството подс. И. заявил, че на 27.08.2012 г. лично е възприел предложението на св. К. да даде парична сума от 5000,00 лева на св. Б., както и предаването на парична сума на паркинг в Гранд мол – Варна, където по това време св. К.а е работела.

Предаването на парите станало около 12-13 часа на обяд.

Също в качеството си на свидетел подс. М. посочил, че от св. К. на св. Б. била предадена сумата в размер на 4700,00 лева като това станало на паркинг в Гранд мол – Варна, последната седмица на месец август, в понеделник, около 12-13 часа на обяд.

След проведеното съдебно заседание, на 08.06.2015 г. от св. Б. бил подаден сигнал до РП – Видин, в който се излагали твърдения, че подс. И. и подс. М. са лъжесвидетелствали пред съда по гр.д. № 170/2015 г. по описа на РС – Видин, II състав.

С постановление на прокурор при РП – Видин било образувано досъдебно производство, предмет на разглеждане.

За да приеме за установено по безспорен начин гореизложеното, съдът е преценил горните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като е преценил, че всички те безпротиворечиво водят до установяване на приетата от съда фактическа обстановка и поконкретно, че между св. К. и св. Б. са били установени първоначално приятелски, а в последствия и интимни отношения, които поради тяхното влошаване, са били прекратени; относно наличието на образувано гр.д. № 170/2015 г. по описа на РС – Видин, II състав и заявеното от подс. И. и подс. М. в качеството им на свидетели в проведеното на 14.05.2015 г. открито съдебно заседание по това дело, както и относно подаването на сигнал до РП – Видин, в който св. Б. излага твърдения, че подс. И. и подс. М. са лъжесвидетелствали пред гражданския съд.

В хода на съдебното производство са разпитани множество свидетели като относими са показанията на свидетелите Б., К. и А., според които на 27.08.2012 г. св. Б. се е намирала в град Варна, к. к. „Златни пясъци“, заедно със св. А. и св. К. до 13 ч., след което св. К. оставил св. св. Б. пред „Майчин дом“ – Варна, където имала час за гинекологичен преглед при св. С., както и показанията на св. К. и св. С.. Показанията на св. К. подкрепят тезата на 2 подсъдимите и сочат, че на 27.08.2012 г. на св. Б. е била предадена сумата от 4700,00 лева в град Варна, на паркинг на Гранд мол – Варна между 12-13 часа на обяд. Показанията на св.

С. опровергават тези на св. Б., К. и А.. След предявяване за запознаване с писмено доказателство – медицинско направление (лист 19 от ДП), св. С. заявява, че е автор на удостоверението, но е категорична, че дописването на часа на прегледа (14 ч.) не е извършено от нея, че не съществува практика да се изписва час на прегледа в документа, както и че след издаването му не е била търсена повече във връзка с него. Налично е още едно доказателство, опровергаващо показанията на св. Б., К. и А. – уведомление, ведно с таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, съгласно което на дата 27.08.2012 г. св. Б. е била на работа като „продавач-консултант“ в Гранд мол – Варна, магазин „Паоло Ботичели“. Косвено кореспондиращи с твърденията на подсъдимите и с показанията на св.

К. са и събраните доказателства относно финансовото състояние на св. Б., които установяват, че св. Б. е имала усвоен кредит от 17.02.2012 г. в размер на 5000,00 лева в „Юробанк България“ АД.

Въз основа на събраните доказателства по делото и формираната фактическа обстановка първоинстанционният съд не е установил по безспорен и несъмнен начин на 14.05.2015 г. в град Видин, пред съд по гр.д. № 170/2015 г. подс. И. и подс. М. като свидетели съзнателно да са потвърдили неистина, поради което е постановил оправдателна присъда, с която е приел, че не са осъществили състава на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК и ги е признал за невинни по възведените им обвинения.

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Противно на изложеното в протеста, не се установяват безспорни доказателства, които да уличават подс.

И. и подс. М. в извършване на деянията. При преценката им РС – Варна е съпоставил показанията на св. Б., К. и А. с тези на св. К. и св. С., както и с писмените доказателства – медицинско удостоверение и таблица. Макар показанията на трима от свидетелите да кореспондират помежду си, те са в противоречие с всички други събрани доказателства.

Съдът е обсъдил достоверността на всяко доказателство поотделно и във връзка едно с друго и е изложил аргументирани, макар и кратки, съображения поради какви причини дава доверие на едни от тях, а други се дискредитират. Всичко, изложено от първоинстанционния съд, във връзка с установеното от фактическа и правна страна, не следва да се обсъжда от настоящата инстанция, доколкото изводите напълно се споделят от нея.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд след извършен цялостен, пълен и обективен анализ на събрания по делото доказателствен материал е достигнал до единствено възможния извод за несъставомерност на деянията по отношение и на двамата подсъдими не само поради липсата на убедителни доказателства, оборващи защитата, а преди всичко поради наличието на категорични такива в нейна подкрепа. Настоящият състав на ВОС споделя мотивите на ВРС като в допълнение посочва, че за да е реализиран съставът по възведеното обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК е необходимо деецът в качеството си на свидетел устно съзнателно да потвърди неистина пред съд. Задължение на свидетеля е да 3 изложи пред съда фактите във вида, в който ги е възприел. За да бъде осъществено престъплението „лъжесвидетелстване“, извършителят, при даване на показания в качеството си на свидетел потвърждава, че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил. Като типично умишлено престъпление, депозирането на неистински показания е резултат от целенасочена волева дейност на свидетеля, осъществена с намерение за осуетяване разкриването на обективната истина, което е целта на правораздаването. При лъжесвидетелстването деецът съзнателно потвърждава неистина или затаява истина, т.е. съзнава общественоопасния характер на извършеното, предвижда общественоопасните последици и иска настъпването на престъпния резултат. Лъжесвидетелстването в настоящия казус би означавало, че при разпита на подсъдимите същите са знаели, че на въпросната дата св. Б. не се е намирала в паркинга на Гранд мол – Варна с тях и няма как да й е била предадена парична сума, но въпреки това, са посочили, че този факт се е осъществил, т.е. са излъгали. Давайки показания пред Районен съд – Видин подсъдимите са възпроизвели точно и вярно своите възприятия по въпросните факти. Казаното от тях съответства на действителността и те не са излъгали. Знаели са, че не излагат недостоверни факти, а напротив – излагат обстоятелствата такива, каквито са ги възпроизвели лично. Не са преиначили истината, която съществува в представите им.

Правилен е изводът, че деянията са несъставомерни, тъй като безспорно е установено, че подсъдимите по време на разпита им като свидетели пред гражданския съд са описали обстановката така, както всеки един от тях лично, субективно я е възприел и не са попречили на правораздаването.

Повдигнатото обвинение подсъдимите устно да са потвърдили неистина пред РС – Видин остана недоказано.

Като съобрази всичко посочено, ВОС намира, че депозираният от страна на РП – Видин протест е неоснователен. Първоинстанционната присъда на ВРС следва да бъде потвърдена като законосъобразна и мотивирана. Поради гореизложеното, Варненски окръжен съд, трети наказателен състав като въззивна инстанция РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 173/15.09.2022 г., постановена по НОХД № 681/2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и осми състав.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5