Решение № 10410 от 30.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10410 гр. София, 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №

20251110107437 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Д. С. срещу ********* и *******. Ищецът е предявил срещу ********* главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на договор за паричен заем №2860276/30.10.2023 г., ., както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № 2860276/30.10.2023 г., Ищецът е предявил срещу ******* кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с които се иска прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ******* към договор за паричен заем № 2860276/30.10.2023 г., както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 8, ал.

1 във връзка с Приложение № 1 от Договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът твърди, че на 30.10.2023 г. между ********* и К. Д. С. е сключен Договор за потребителски кредит № 2860276. Към основния ДПЗ, на същата дата - 30.10.2023 г., К. Д. С. е сключил и акцесорен договор за обезпечаване на основния, а именно - Договор за предоставяне на поръчителство с ********** /дъщерно дружество на **********, видно от справката от Търговския регистър, която прилага като доказателство към настоящата искова молба. По силата на Договора за потребителски кредит, ********* е поел задължението да предостави на ищеца - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 6 000,00 лв., а той се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, 1 както следва: срок на кредита - 24 месеца погасителни вноски - 24 ежемесечни погасителни вноски размер на кредита - 6 000 лв. годишен лихвен процент - 15,86% годишен процент на разходите - 17,07% такса за поръчител - 5767,34 лв. общ размер на плащанията – 7 069,54 лв.

Към основния договор за потребителски кредит, е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит, по който на ищеца му е начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя. Въпросната допълнителна такса е дължима, по силата на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит (без да е включена в приложение № 1 на същия) на юридическо лице - поръчител, предварително избрано и одобрено от **********. Като, в настоящия случай, а и масово при договорите на ответника, юридическото лице - поръчител е ********** с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление *********** (съвпадащ с адреса на ответника), чийто едноличен собственик на капитала е ответното дружество - **********, видно от справка от Търговския регистър, която прилагат като доказателство към настоящата искова молба.

Твърди,че видно от Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, дължимото възнаграждение на поръчителя е в размер на 5 767,34 лв. /тоест само по този акцесорен договор задължението на доверителя ми е почти 100% от отпуснатия заем, като следва да се има предвид, че въпросното възнаграждение не е включено, нито в годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, нито в погасителния план към него. Въпреки че сключването на допълнителния договор за предоставяне за поръчителство е задължителна предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит, разходите които доверителят ми следва да направи във връзка с поръчителството, не са упоменати никъде в процесния договор за кредит. При гореизложената фактическа обстановка счита, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски кредит не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи. Поради това моля, съдът да прогласи или пълната недействителност на Договора за потребителски кредит или евентуално да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него.Излага следните аргументи:

Договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит. Следва да се подчертае, че в случая, разпоредбите на 2 специалните закони - Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, дерогират общите правила, съдържащи се в Търговския закон. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното 2 предоставяне. Съгласно Параграф 4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април, 2008 г. относно договорите за потребителските кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на 3ЗД, освен ако в ТЗ и в ЗПК, не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В настоящия случай, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК. В чл. 10, ал. 1 ЗІК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт /не по-малък от 12/. В случая считам, че процесният ДПК не отговаря на това изискване, шрифтът е помалък от 12, което се отнася и за Общите условия към него. Общите условия, освен че не отговарят на изискването за шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, са трудни за възприемане от потребителя, което е нарушение на ЗПК и ЗЗП. Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите е посочен срок на договора за кредит. Считам, че такъв няма в процесния договор. Същият съдържа единствено погасителен план на вноски, което не може и не следва да се тълкува като срок на договора. Отделно от това в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде 3 посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. Такава методика изначално липсва в сключения между доверителя ми и ответното дружество договор. В договора за потребителски кредит действително е посочен размерът на възнаградителната лихва - 15,86%, като ГПР е фиксиран на 17,07%. По никакъв начин не е посочено какви такси или други разходи са включени в разликата от 1,21% между ГПР и договорната лихва, което означава, че ГПР е посочен абстрактно, без да е спазено изискването на ЗПК да се посочи методиката за изчисляване на ГПР и какво точно съдържа оскъпяването на кредита. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които доверителят ми ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като доверителят ми е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита. Грубо е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която Договорът има задължителни реквизити по отношение на погасителния план - „размера, броя, периодичността и датите на плащане на 3 погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването". В Договора, както и в погасителният план не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита, които ОЧЕВИДНО се дължат с оглед разликата от 1,21% между ГПР и възнаградителната лихва.

Счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК.

Видно в така предоставеният погасителен план и договорът за потребителски кредит, ГПР по процесния договор е 17,07%, а фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 15,86%. За процентната разлика от тези две суми обаче кредитодателят не е предоставил разбивка в погасителния план и е в разрез и нарушение на императивните изисквания на т.

12 от чл. 11, ал.1 ЗПК, а именно - „планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи Процесният договор е в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на 4 потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/. При сключване на ДПК, на доверителят ми не са представяни Общите условия към него, той не ги е подписала на всяка страница, каквито са изискванията на ЗПК, което на самостоятелно основание влече до недействителността на ДПК. Може да се предположи, че приложения към настоящата искова молба ДПЗ съдържа и Общи условия, но доверителят ми не е подписал всяка страница от него, поради което не са спазени изискванията на ЗПК. С оглед това, че Общите условия се явяват неразделна част от договора за потребителски кредит и при сключване на процесния договор на доверителя ми са предоставени, но те не са подписани на всяка една страница, каквото е и императивното изискване на чл. 11 ал. 2 във вр. чл. 23 от ЗПК, което на самостоятелно основание влече недействителност на договора за потребителски кредит.

Предвид всичко гореизложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20, ал. 2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Считам че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и поради сключения допълнителен договор за поръчителство, предоставено от *******, чийто едноличен собственик е именно е ответното дружеството – *********. В основния договор за потребителски кредит, кредиторът едностранно е вменил задължение за доверителя ми да предостави обезпечение за кредита, като чисто формално й е предоставил 2 опции - да предостави банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрено от него дружество. Клаузата на чл. 4, от процесния договор за кредит, по своето същество представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно 4 финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Като следва да се има предвид, че „одобреното“ от кредитодателя дружество при всички сключени с него договори е винаги едно и също, а именно - *********, чийто едноличен собственик на капитала е кредитодателя. За предоставянето на поръчителство е сключен допълнителен договор (чисто формално отделен, а в действителност задължителна част към процесния договор за кредит) между доверителя ми и *******. Като по договора за поръчителство доверителят ми дължи възнаграждение в размер на 5 767,34 лв. (почти колкото главницата по 5 процесния договор за кредит), което възнаграждение практически представлява скрита лихва. Клаузите по договорите следва да се тълкуват в посока, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Посочената гаранционна сделка на практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за поръчителство са възнаграждения по процесния договор за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено. Изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като „договор за поръчителство“ представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.