Решение № 2246 от 13.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2246 гр. София, 13.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110203143 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на жалбоподателя И. В. С., ЕГН: ********** с вх. № УРИ *************** от 17.02.2023г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № *********** от 03.02.2023 г., издадена от Б. Т. Г. на длъжност „полицай“ – младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на 03 РУ - СДВР на жалбоподателя И. В. С., ЕГН: **********.

В жалбата на жалбоподателя С. и чрез надлежния му процесуален представител в съдебно заседание се инвокират подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт.

Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата Б. Т. Г., редовно призован, не се явява. Представлява от надлежен процесуален представител, който оспорва в производството депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение.

Претендират се разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на СДВР-ОПП редовно призован, не изпраща процесуален представител и не се представлява в производството. Не се претендират разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 03 РУ-СДВР редовно призован, не изпраща процесуален представител и не се 1 представлява в производството. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

Съдът е конституирал в процеса като въззиваеми страни Началниците на СДВР-ОПП и на 03 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни твърдения в жалбата, жалбоподателят С. е възвел правен интерес от разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита на субективните си права и правни интереси и спрямо тях при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в сградата на 03 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

В настоящото съдебно производство липсва спор по фактите и доказателствата. Касае се за единствено за спор по правото.

Жалбоподателят И. В. С. е неосъждано лице. Срещу него липсвали образувани досъдебни производства по висящи наказателни дела. Ползвал се с положителни характеристични данни. Не употребявал наркотици или други упойващи вещества. На 03.02.2023 г. около 04:50 часа жалбоподателят С., управляващ лек автомобил марка „А.“ с рег. № ******* в гр.С., бул. „С.“, бил спрян за проверка от Б. Т. Г. и свидетеля Н. Н. З. в качеството им на служители на СДВР-ОПП, осъществяващи контрол по спазването на ЗДвП.

Жалбоподателят С. бил подложен на проверка за употреба на наркотични вещества с техническо изправно средство „Drug Test – 5000” с № *********.

Поради недостатъчен биологичен материал от жалбоподателя С., пробата от техническото средство била отрицателна. Същият бил подложен на втора проверка с посоченото техническо средство, резултатът, от която, съгласно проба № *******, е отчел положителни стойности за употреба на канабис 25. Пробата за употреба на алкохол от страна на жалбоподателя С. била 2 отрицателна. Срещу него бил съставен АУАН Серия GA № ******** . Също така му бил връчен талон за медицинско изследване № ********* от 03.02.2023 г. от свидетеля Н. Н. З. с административно разпореждане за предоставяне на кръвна проба и биологичен материал. СУМПС на жалбоподателя С. било иззето със заповед № ********/03.02.2023 г. на служителя Б. Т. Г. за наложена ПАМ „временно изземване на СУМПС“.

Табелите на неговото МПС били свалени, а след това иззети. Жалбоподателят С. бил отведен от Б. Т. Г. и свидетеля Н. Н. З. до ВМА. При приемането на жалбоподателя С. във ВМА в нарочен протокол на д-р Б. П. било отразено на 03.02.2023 г. в 05:35 часа неговото физическо състояние. Жалбоподателят С. бил адекватен, с ясен словесен контакт и при липса на повлияност в поведението му от наркотични вещества. Липсвали обективни данни да е употребявал наркотични вещества. Служителите на Б. Т. Г. и свидетеля Н. Н.

З. също не са възприели такива данни. Въпреки това, жалбоподателят И. В. С. бил задържан за срок до 24 часа на 03.02.2023 г. в 05:08 часа от младши автоконтрольор Б. Т. Г. със Заповед за задържане на лице с рег. № **********от 03.02.2023 г. по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като основание за задържането на жалбоподателя С. било отразено в издадената заповед – „чл.343б, управлява МПС след употреба на наркотични вещества“. Екземплярът, който бил връчен на жалбоподателя С., съдържал информация, която не била четлива и разбираема. Жалбоподателят С. бил конвоиран в 06:20 часа на 03.02.2023 г. до сградата на 03 РУ-СДВР от полицейския служител Б. Т. Г.. Постъпването му се отразило в книгата за задържаните лица. Задържането му се изпълнило в сградата на 03 РУ-СДВР, като жалбоподателят С. бил обискиран по ЗМВР. При обиска му не са били открити у него забранени от закона предмети и/или вещества. В издадената заповед липсвал да е отразен крайният час на освобождаването на жалбоподателя С.. Същият бил освободен фактически на 03.02.2023 г. в 10:45 часа съгласно данните от книгата на задържаните лица в 03 РУ-СДВР. По случая била уведомена СРП, като 03.02.2023 г. се образувало ДП № *********** от 2023 г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № *********/2023 г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В рамките на образуваното ДП жалбоподателят С., като задържано по ЗМВР лице, имал неизяснена роля към престъпление по състава на чл.343б, ал.3 НК. Съгласно заключението на съдебната химическа експертиза и проведено изследване в медицинска лаборатория „К.“ от 06.02.2023г. в кръвните проби и предоставения от жалбоподателя С. биологичен материал не били установени наркотични или други упойващи вещества. С влязло в сила постановление от 09.03.2023г. образуваното ДП било прекратено, поради липсата на извършено престъпление.

Съгласно длъжностна характеристика и удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ в МВР полицейският служител Б. Т. Г. е полицейски орган и в кръга на правомощията си по ЗМВР може да издава заповеди по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка се установява категорично и безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени 3 по реда на чл.283 от НПК и от гласните доказателствени средства от показанията на свидетеля Н. Н. З. и свидетеля Н. В. С., които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства и гласни доказателствени средства по делото в тяхната съвкупност, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са би ли изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което у становяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Б. И. необходимо условие за задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , е наличието на достатъчно данни за извършено престъпление към момента на издаването заповедта за задържане , без да е необходимо събирането на доказателства за участието на лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем по реда на НПК.

Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително престъпление по НК, независимо дали е престъпление от общ характер или е престъпление от частен характер.

Престъплението, като основание за действието на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, следва да е реално извършено и същото да е 4 съществувало като извършено в обективната действителност към момента на издаването на заповедта за задържане. Т.е. престъплението следва да е реален и доказан, а не предполагаем юридически факт.

Съпричастността на извършителя на престъплението не следва да е доказана по безспорен и абсолютен начин към момента на издаването на заповедта за задържане. Т.е. съпричастността на субекта на престъплението може да е и предполагаем, а не реално доказан юридически факт (това изискване важи само за престъплението). Следва да е налице като основание за ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето най-малкото поне вероятностна обоснована съпричастност към неговото извършване от задържаното лице. В такъв случай задържането на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и при изпълване на останалите предпоставки на закона може да се приеме за законосъобразно.

Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна административна мярка по силата Заповед за задържане на лице с рег. № ******* от 03.02.2023 г., издадена от Б. Т. Г. на длъжност „полицай“ – младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на 03 РУ СДВР на жалбоподателя И. В. С. н е е съобразена със закона и с целта на закона (чл. 4, ал. 2 АПК).