Акт от 07.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 12026/2022
- Подписан
- 07.04.2025
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 289, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1542 гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Наказателно дело от общ характер № 20221110212026 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 НПК.
Съдебното производство по НОХД № 12026/2022 г. по описа на СРС, НО, 106 състав е образувано на 28.09.2022 г. по внесен обвинителен акт на прокурор при СРС срещу подсъдимия И. Д. П., роден на ... г. в гр. ... за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК с пострадал К. П. Г. и подсъдимия Т. Р. Р., роден на ... г. в гр.
... за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК с пострадал К. П. Г. и по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.
130, ал. 1 НК с пострадал В. П. Г..
На 02.12.2022 г. в регистратурата на СРС, НО е постъпило искане от пострадалия В. П. Г. чрез неговия упълномощен повереник – адв. Н. Д.-Д. от САК, с пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приложени на л. 242 от ДП, за конституирането му като ЧО и ГИ спрямо подсъдимия Т. Р..
Отправена е молба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, за всяка фаза на процеса.
На 06.12.2022 г. в регистратурата на СРС, НО е постъпило искане от пострадалия К. П. Г. чрез неговия упълномощен повереник – адв. Я. С. от САК, с пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приложени на л. 46 от ДП, за конституирането му като ЧО и ГИ спрямо двамата подсъдими И. П. и Т. Р.. Отправена е молба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение с оглед оказаната безплатна правна помощ в двете фази на 1 процеса.
С протоколни определения от 27.02.2023 г. в проведеното разпоредително заседание пострадалите В. П. Г. и К. П. Г. са конституирани като ЧО, а исканията им за участие в проиводството и като ГИ са оставени без уважение. Изрично е отбелязано, че съдебните актове са окончателни и не подлежат на обжалване и/или протестиране.
С протоколно определение от 12.10.2023 г. по НОХД № 12026/2022 г., влязло в законна сила на същата дата, председателят на 115 състав при СРС, НО е одобрил споразумение, с което подсъдимият И. Д. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.
130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК с пострадал К. П. Г., като наказателното производство спрямо П. е прекратено.
С протоколно определение от 08.07.2024 г. по НОХД № 12026/2022 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, влязло в законна сила на 24.07.2024 г., е прекратено наказателното производство, на основание чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, в частта относно повдигнатото на подсъдимия Т. Р. Р. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК с пострадал К. П. Г., поради наличието на изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Със същия съдебен акт ЧО К.
Г. и неговият упълномощен повереник – адв. Я. С. от САК са заличени като страни в съдебното производство.
С протоколно определение от 10.10.2024 г. по НОХД № 12026/2022 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение, с което подсъдимият Т. Р. Р. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 НК с пострадал В. П. Г., като наказателното производство спрямо Р. е прекратено.
С писмена молба от 15.10.2024 г. на адв. Н. Д.-Д. от САК, в качеството й на упълномощен повереник на пострадалия В. П. Г. е отправено искане към съда за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, за всяка фаза на процеса, както и за произнасяне по предявения граждански иск спрямо осъдения Т. Р. Р..
С писмена молба от 22.10.2024 г. на адв. Я. С. от САК, в качеството му 2 на упълномощен повереник на пострадалия К. П. Г. е отправено искане към съда за присъждане на разноски за оказаната безплатна правна помощ в двете фази на процеса, както и за произнасяне по предявения граждански иск спрямо осъдения Т. Р. Р..
В предоставения срок за отговор, на 04.11.2024 г. е постъпило писмено становище от осъдения И. П. чрез неговия упълномощен защитник - адв. С. С. от САК, който аргументира позицията си, че Софийски районен съд не е компетентен да определи размера на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл. 36, ал. 3 ЗА това следва да бъде сторено от съответния адвокатски съвет. Отделно от това счита, че в процесния случай не е налице нито една от хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА, при които адвокатът може да окаже безплатна правна помощ на клиент. По отношение на претенцията за произнасяне по предявените граждански искове, адв. С. подчертава, че съдът не е приел същите за съвместно разглеждане, поради което в тази част молбата е процесуално недопустима.
В предоставения срок за отговор, на 25.11.2024 г. са постъпили писмени становища и от осъдения Т. Р. чрез неговия упълномощен защитник - адв. А.
П. от САК. Същият се противопоставя на искането за произнасяне по гражданските искове, доколкото съдът е отказал да конституира пострадалите лица като граждански ищци. Приема, че претенцията на адв. С. за присъждане на разноски е неоснователна, доколкото наказателното производство е било прекратено частично и двамата с ЧО К. Г. са заличени като страни в съдебното производство, поради което следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК и извършените разноски да останат за сметка на пострадалото лице. По отношение на молбата на адв. Д. за присъждане на разноски в общ размер на 2 000,00 лева адв. П. изтъква, че по делото не са ангажирани доказателства за реалното плащане на процесната сума.
Софийски районен съд, след като се запозна с постъпилите писмени молби от поверениците и като съобрази изразените писмени становища от осъдените лица чрез техните защитници, намери за установено следното:
Основен принцип при упражняване на адвокатската професия е възмездният характер на предоставените услуги, в който смисъл е изричната разпоредба на чл. 36, ал. 1 ЗА - адвокатът или адвокатът от Европейския съюз 3 има право на възнаграждение за своя труд, като видно от ал. 2 на визирания нормативен регламент - размерът на възнаграждението се определя в договор с клиента. Българският законодател е предвидил изключение от това принципно положение в изчерпателно и лимитативно изброените хипотези на чл. 38, ал. 1 ЗА - адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, като в тези случаи възнаграждението се определя от съответния ръководно-решаващ орган /арг. от чл. 36, ал. 2 ЗА/, съобразно критериите, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /НВАР, обн. в ДВ бр. 64 от 23.07.2004, загл. изм. с ДВ бр. 14 от от 18.02.2025 г., издадена от Висшия адвокатски съвет/. При липсата на писмен договор възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет, съобразно посочения подзаконов нормативен акт /арг. от чл. 36, ал. 3 ЗА и чл.
2, ал. 1 НВАР/.
В конкретиката на настоящия казус, отчитайки анализираната нормативна уредба, неоснователно се явява възражението на адв. С., че СРС не е компетентен да се произнесе по претенциите на поверениците за присъждане на разноски, имайки предвид, че в хода на ДП са представени сключени писмени договори /л. 46 и л. 242 от ДП/, с което поначало е спазена формата за доказване на самите правоотношения /в този смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд, докладчик-съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева/. Действително, при запознаване със съдържанието тези договори се установява, че поверениците и пострадалите лица не са уговорили адвокатски възнаграждения /размер и начин на плащане/, но същевременно страните не са предвидили изрично, че в процесния случай се оказва безплатна правна помощ при условията на някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА.
Посоченото обстоятелство не би могло да се презумира от съда, тъй като се касае за задължителен реквизит на писмения договор. Противното разбиране би довело до ревизиране на волята на адвоката и клиента, а подобна неоторизирана намеса на държавните органи във възникналите договорни отношения е процесуално недопустима.
4
При тези съображения, доколкото в приложените по делото договори за правна защита и съдействие не са обективирани клаузи относно безвъзмездния характер на предоставените адвокатски услуги при нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА, претенциите на адв. Д. и адв. С. за присъждане на адвокатски възнаграждения следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение на релевираните искания от поверениците към съда за произнасяне по предявените от пострадалите В. П. Г. и К. П. Г. граждански искове, то както уместно се отбелязва в писмените становища на адв. С. и адв.
П., с протоколно определение от 27.02.2023 г., постановено в проведеното разпоредително заседание, съдът е отказал да приеме същите за съвместно разглеждане, като изрично е отбелязано, че съдебният акт е окончателен и не подлежи на обжалване и/или протестиране. Това от своя страна закономерно налага извод, че в обсъдената част молбите на адв. Д. и адв. С. са процесуално недопустими.
Така мотивиран, на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 НПК, Софийски районен съд, НО, 106 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ писмената молба от 15.10.2024 г. на адв.
Н. Д.-Д. от САК, в качеството й на упълномощен повереник на пострадалия В.
П. Г. и писмената молба от 22.10.2024 г. на адв. Я. С. от САК, в качеството му на упълномощен повереник на пострадалия К. П. Г. В ЧАСТТА относно искането за присъждане на адвокатски възнаграждения в настоящото производство, като неоснователни.
Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му пред Софийски градски съд по реда на Глава XXII от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ писмената молба от 15.10.2024 г. на 5 адв. Н. Д.-Д. от САК, в качеството й на упълномощен повереник на пострадалия В. П. Г. и писмената молба от 22.10.2024 г. на адв. Я. С. от САК, в качеството му на упълномощен повереник на пострадалия К. П. Г. В ЧАСТТА относно искането за произнасяне по предявените граждански искове в настоящото производство, като процесуално недопустими.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на адв. Н. Д.-Д. от САК и адв. Я. С. от САК, както и на осъдените лица чрез техните защитници – адв.
С. С. от САК и адв. А. П. от САК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6