Определение № 25453 от 11.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25453 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

П. Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510130 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Н.И.И. срещу определение № 32119 от 30.07.2025 г. на СРС, 82 с-в, по гр. д. № 47771/2024 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение от 05.03.2025 г. в частта за разноските с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като определеното адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство е под предвидените в

Наредба

№

1/2004 г. минимум.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като изразява становище, че независимо дали се касае за масов характер на иска, се изисква еднакво внимание и отделено време, за да бъдат защитени максимално интересите на клиента.В случая е постигнат най-благоприятният резултат за клиента, като предявеният иск е изцяло уважен.Твърди, че образуваните дела се включват в натовареността на съдиите наравно с други производства, които са по-сложни от правна и фактическа страна, поради което адвокатите по такива дела също следва да се третират еднакво при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.Излага доводи, че практиката на СЕС се отнася до дела, в които са заплащани неоправдано високи адвокатски възнаграждения, които биха довели по-скоро до вреда, а в настоящия случай не се претендира възнаграждение, различно от минималното, поради което наредбата преследва легитимни цели.Моли съда да отмени обжалваното определение и да му присъди още 400 лв.-разликата до пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение.

1

Ответникът по частната жалба- „София Комерс Кредит Груп“ АД оспорва същата.Поддържа становище, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, като се е съобразил с конкретните особеност на делото и практиката на ВКС.Твърди, че спорът е от масов характер, исковата молба е изготвена по шаблон, без да са налице специфични или нови правни въпроси.Излага твърдения, че когато страните не са се договорили за възнаграждение, определянето му следва да бъде съобразено от съда по реда на чл.38 ЗА с действителната и правна сложност, както и защитаваният интерес, като същото не следва да надхвърля около 10% от защитавания интерес.В противен случай завеждането на делото ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси.Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Производството пред СРС е образувано по предявени от П. М. М. против „София Комерс Кредит Груп“ АД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 19.05.2022 г., съединен при условията на евентуалност с искове по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите от договора, регламентиращи заплащането на възнаградителна лихва от 41,16 % /пар.1/ и на неустойка при непредставяне на обезпечение /пар.7/.

Към исковата молба е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и адвокат Н.И. с договорено безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като е изложил доводи, че договорът за кредит е действителен и отговаря на всички изисквания на ЗПК.

С молба от 17.02.2025 г. ищецът чрез пълномощника си е изразил съгласие делото да се гледа в негово отсъствие, изложил е становище по съществото на спора, като е представил списък на разноските с претендирани в размер на 50 лв. държавна такса и 500 лв. за предоставена безплатна правна помощ.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения главен иск по чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и като е признал договора за потребителски микрокредит от 19.05.2022 г. за нищожен, оставил е без разглеждане предявените евентуални искове и с оглед изхода на спора е осъдил ответника на основание чл. 38, ал.1 ЗА да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., като е съобразил фактическата и правна сложност на делото.

С молба по от 20.03.2025 г. в срока по чл.248, ал.1 ГПК адв. Н.И. е поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските, като му се присъди пълния претендиран размер на разноските от 500 лв.Молителят е изложил доводи, че делото не може да се третира като такова с ниска фактическа и правна сложност, а обемът на положения от него труд да се определи като несъществен.Твърди, че обемът на защитата включва и 2 проучване на практиката на СЕС по дела, касаещи потребителски кредити за максимална защита на доверителя му-потребител, който е ощетен от икономически по-силната страна-кредитора, който въпреки наличието на влязло в сила решение по първия иск все още не е заплатил цялата удържана без основание сума от него.

С обжалваното определение първоинстанциинният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, като е препратил към изложените в мотивите към решението съображения за определяне на размера на възнаграждението съгласно фактическата и правна сложност на делото и практиката на СЕС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска.

В случая с оглед изхода на спора процесуалният представител на ищеца има право на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Според настоящия съдебен състав изискването за преценка дали с оглед на конкретните условия за прилагането й правната уредба отговаря на легитимни цели важи за всички случаи на приложение на Наредба № 1/2004 г. независимо дали се касае за договорено от адвоката и клиента адвокатско възнаграждение или за преценка от съда на дължимото възнаграждение при хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА.

В решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет /България/, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, пар. 1 ДФЕС.Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.В същия смисъл е и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което чл. 101, пар.1 ДФЕС вр. чл.4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална 3 правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Цената на главния иск е 1 236,72 лв. и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи като ориентир за определяне на размера на адвокатския хонорар, същият възлиза на 423,67 лв.Въззивният съд намира, че този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, чийто предмет е установяване на нищожност договор за кредит, сключен с потребител.

Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност доколкото спорът е съсредоточен главно около установяване на претендирания порок на договора /наличието на договорно правоотношение с посоченото съдържание не е спорно обстоятелство между страните/, като съгласно ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д.1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да следи служебно относно нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.Определеното възнаграждение съответства и на обема извършените от процесуалния представител на ищеца действия предвид обстоятелството, че по делото са събрани само писмени доказателства и същото е приключило в едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил, но е депозирал писмено становище.

Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. противоречи на изискването на чл.36, ал.2 от ЗА за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, не съответства на обема на извършените процесуални действия и би възложило неоснователно в тежест на противната страна на разноски в по-голям размер от понесените такива.Поради изложеното адвокатското възнаграждение не следва да се формира отделно по всеки от исковете за главници и лихви, още повече, че предмет на всички искове е установяване на недействителност на един и същи договора за потребителски кредит, респ. на отделни клаузи от него.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата на адвокат Н.И.И. за изменение на постановеното по делото решение от 05.03.2025 г. в частта за разноските за разликата над 100 лв. до 423,67 лв., като се постанови определение, с което адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ да се увеличи със сумата от 323,67 лв.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 32119 от 30.07.2025 г. на СРС, 82 с-в, гр.д. № 47771/2024 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв. Н.И.И. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 3710/05.03.2025 г. на СРС, 82 с-в, гр.д.№ 47771/2024 г. в частта за разноските за сумата над 100 лв. до 423,67 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 3710/05.03.2025 г. на СРС, 82 с-в, гр.д.№ 47771/2024 г., като ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК 175302519 и със седалище и адрес на управление: гр.София, жк „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“, бл.58, ет.6 да заплати на адвокат Н.И.И. с ЕГН ********** и с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул. **** /офиспартер/ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на още 323,67 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част, като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5