Решение № 346 от 25.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Стара Загора, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20245500500407 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 431/14.05.2024 г. по гр. д. № 1434/2023 г. на Районен съд – Стара

Загора, X I I граждански състав, са изцяло отхвърлени като неоснователни предявените от ищцата С. В. Т., ЕГН **********, срещу ответника Военно окръжие I степен – Стара Загора обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ по чл. 226, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3, изр. 1 КТ – за заплащане на сумата от 3000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи психо-емоционални травми, изразяващи се в несигурност и страх от възможност за несвършване на работата, което обстоятелство да бъде използвано за уволнението й, стрес от ситуацията, довел до безсъние, главоболие и чувство на постоянна напрегнатост и безпокойство, силно негативно повлияване на работоспособността и самочувствието й и чувство на унижение и потиснатост, причинени от неиздаване на длъжностна характеристика съобразно предмета на дейност на заеманата от ищцата длъжност „експерт“ по допълнително споразумение с рег. № 3НК-306/22.02.2022 г. към трудовия й договор № 3-595/04.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2023 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане и 2/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 339,17 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 22.02.2022 г. до 04.04.2023 г.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел за 1 установено, че на датата на сключване на допълнително споразумение от 22.02.2022 г. работодателят е издал и връчил на ищцата длъжностна характеристика за заеманата от нея длужност „експерт“ в отдел „ВОКНА“ на ВО Х., като по този начин е изпълнил задължението си по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ. Обстоятелството, че с посочената длъжностна характеристика на ищцата са възложени и допълнителни задължения по „водене на военен отчет“ е без значение за настоящия спор, защото не представлява бездействие или забава на работодателя да издаде длъжностна характеристика за длъжността по допълнителното споразумение, нито пък вписване на неверни данни в документа. По делото не е доказано и възникваннето на твърдените от ищцата неимуществени вреди, нито причинната им връзка с твърдяното неиздаване на длъжностна характеристика. Ето защо предявените от ищцата искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Срещу първоинстанционното решение е подадена от ищцата С. В. Т. въззивна жалба, в която се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Жалбоподателката счита за неправилен крайният извод на първоинстанционния съд за недоказаност на материалните предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ. Предвид изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение, както и да уважи предявените от нея осъдителни искове. Претендира присъждане на направените в настоящото производство съдебни разноски.

Въззиваемата страна Военно окръжие I степен – Стара Загора е подала в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Ответникът твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Стара Загора е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1, вр ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения срещу работодателя иск по чл. 226, ал.

1, т. 1, вр. ал. 3 КТ за присъждане на обезщетение за претърпените от работника или служителя вреди, вследствие неправомерен отказ или забавяне 2 за издаването на документ, удостоверяващ факти, свързани с трудовото правоотношение, е обусловена от възникването в обективната действителност на следните материални предпоставки: 1 / наличието на трудово правоотношение между страните; 2/ виновно бездействие или забавено изпълнение на задължението на работодателя да издаде документи, свързани с трудовото правоотношение; 3/ претърпени от работника или служителя вреди;

4/ причинно-следствена връзка между виновното бездействие или забавеното изпълнение и вредите.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 1 КТ обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от работника или служителя.

В случая ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева за претърпените от нея психо-емоционални травми от неизпълнение задължението на работодателя за издаване на длъжностна характеристика.

Предвид доводите на страните, изложени във въззивната жалба и постъпилия отговор, съдът намира, че спорът пред настоящата въззивна инстанция се концентрира върху въпросите, свързани с изпълнението на задължението на ответника – работодател да осигури на ищцата длъжностна характеристика съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, наличието на претърпени от нея вреди и връзката им с виновното бездействие на работодателя.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение, като по отношение на доводите във въззивната жалбата, следва да се добави и следното:

Не е спорно между страните, че във връзка със сключеното на 22.02.2022 г. допълнителното споразумение, с което ищцата е назначена на длъжността „експерт“ с предмет на дейност „набиране на кандидати за военна служба и пр.“, ответникът е предоставил на ищцата длъжностна характеристика от същата дата, включваща трудовата функция по „водене на военен отчет“.

Спорен е въпросът дали издаването на длъжностната характеристика , с посоченото по-горе съдържание, може бъде приравнено на неизпълнение на задължението на работодателя по 127, ал. 1, т. 4 КТ, с оглед предмета на дейност, уговорен в допълнителното споразумение от 22.02.2022 г. – “набиране на кандидати”.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис, като се отбелязва и датата на връчването.

Длъжностната характеристика представлява документ, съдържащ описание на характера на заеманата от работника или служителя длъжност, 3 трудовите задължения, произтичащи от определената с трудовия договор трудова функция, необходимите за нейното изпълнение образование, квалификация и опит.

Видно от т. 3 на представената по делото длъжностна характеристика рег. № 3НК-302/22.02.2022 г. основната цел на длъжността „експерт“ в сектор „ВОКНА“ на Военно окръжие II степен – Х. е организирането на мероприятия по набиране на кандидати за военна служба, за служба в доброволния резерв, за срочна служба в доброволния резерв и за висшите военни училища, свързани с приемането, комплектуването, проверката и изпращането на документи до формированията, отговорни за провеждане на конкурсите.

Водене на военния отчет на българските граждани офицери от резерва в областта. Поддържане и актуализиране на електронни, картотечни и документални регистри по отчета на кандидатите за военна служба и ресурсите от резерва. Съгласно т. 4 от документа областите на дейност за длъжността „експерт“ включват набиране на кандидати за военна служба, срочна служба и служба в доброволния резерв и за обучение във висшите военни училища, както и военен отчет на ресурси от резерва – офицери. А в т.

5.2 от харктеристиката са изброени специфичнни задължения за длъжността, свързани както с набирането на кандидати, така и с воденето на военен отчет.

По делото се установява, че длъжностната характеристика е предоставена на ищцата срещу подпис на 22.02.2022 г., а видно от съдържанието й, в нея е включено подробно описание на трудовите функции, свойствени за длъжността „експерт“ в сектор „ВОКНА“, съобразно посочения в допълнителното споразумение от 22.02.2022 г. предмет на дейност – „набиране на кандидати за военна служба и пр.“. Ето защо съдът намира, че с връчването на документа работодателят е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, да осигури своевременно на ищцата нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която страните са се уговорили с трудовия договор и допълнителното споразумение от 22.02.2022 г., а именно осъществяването на дейности, свързани с набирането на кандидати за военна служба и пр.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че съдържанието на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение се урежда в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. С длъжностната характеристика задълженията по трудовия договор се конкретизират, а не се установяват, защото характерът на длъжността и трудовите функции са обективни факти, към които връчването на характеристиката няма отношение. Ето защо с длъжностната характеристика работодателят не може да възложи на работника несвойствени за възникналото трудово правоотношение задължения, като последният е длъжен да изпълнява тези задължения, които произтичат от естеството на възложената работа съгласно трудовия договор /в този смисъл – определение № 1301/24.11.2014 г. по гр. д. № 5490/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 4

117/24.10.2023 г. по гр. д. № 4209/2022 г. на ВКС, III г.о. и др./.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че включването в съдържанието на длъжностната характеристика от 22.02.2022 г. на допълнителна трудова функция и възлагането на ищцата на дейности, свързни с воденето на отчет, представлява едностранно изменение от страна на работодателя на уговорената в допълнителното споразумение от 22.02.2022 г. трудовата функция. То обаче не е обвързващо за служителя и в този случай законът урежда различни възможности, с които последният би могъл да се защити.

С оглед на горното и предвид липсата на противоправно бездействие от страна на работодателя, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ да издаде длъжностна характеристика на служителя С.

Т., съобразно сключеното между страните допълнително споразумение, предявеният осъдителен иск за обезщетение на вредите, настъпили от това твърдяно неизпълнение, се явява неоснователен.

Само за пълнота следва да се изясни, че по делото не се установяват и останалите елементи от уредения в разпоребдата на чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ фактически състав.

Според събраните в хода на първоинстанционното производство показания на св. Д. Г. същият познавал ищцата от 2012 г., когато е бил на работа във Военното окръжие в гр. Х.. В тази връзка свидетелят заявява, че не работи там от 2014 г. Твърди, че отношението на началника на Военно окръжие II степен към Т. винаги е било пренебрежително, като същият „натоварва опредлени хора с повече работа от тази на другите служители“.

Към края на 2012 г. отношението на началника към Т. станало поцеленасочено - „...беше някъде към края на 2012 г.-2013 г. и след това продължи, защото имам поглед върху работата й и до ден днешен.“ В тази връзка изяснява, че още тогава психическото състояние на последната се разклатило – „Това стана оттогава, откакто аз бях там.“ Изяснява, че по настоящото дело е узнал от общуването с ищцата , че „фактически при нея психичното състояние е много разклатено“. От негови познати, които работят във военното окръжие, знае за отношението към ищцата към настоящия момент. Разклащането на психическото й здраве било предизвикано от натоварването й с излишни задачи, с които се целяло същата да бъде унижена, както и „да може да сбърка някъде и съответно да се търси необходимото наказание“. От познати, работещи във военното окръжие, знаел, че началникът непрекъснато тормози ищцата и създава неведра обстанова, възлагайки й допълнителни задачи, като същевременно я унижава пред колектива на военното окръжие – „Унизява я като пред всички поставя някакъв въпрос, дали го е свършила, дали не го е свършила, и след това й казва: „Защо в крайна сметка всичко това, което ти казах, не си го свършила?, а то е изпълнено.“