Решение № 392 от 15.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Р., 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И.а като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20264520200969 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-5403000004/12.06.2026 г. на началник ГПУ - Р., против Г. Х. Г., ЕГН **********, за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 и на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153.39 евро /300.00 лева/.

В законоустановения срок против НП е подадена жалба от Г. Х. Г., чрез адв.Б.Б. – АК – Р. /упълномощен/, която е процесуално допустима. В нея се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли съдът да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения процесуален представител, който поддържа жалбата и желае по делото да се съберат допълнително гласни доказателства.

За административно-наказващия орган /респ. издателя на НП/, редовно призовани, не се явява представител.

Районна прокуратура – Р. са редовно призовани, не се явява представител.

Съдът, след като се запозна с писмените и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 14.01.2026г. около 09:40ч. св.Й. Г. Г., с ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка/модел „Фолксваген Шаран“ с per. № **** /собственост на жалбоподателя Г.Г./, като се движил на първокласен път I-5, км.6 на КПП-4 и в посока към гр. Р.. По това време и място автомобилът бил спрян за пол. проверка от св. В. С. И., който заедно със свой колега изпълнявали задълженията си като пол. служители към ГПУ-Р.. По време на проверката св.Й.Г. бил тестван за наличие на алкохол в издишвания въздух с техническо средство, а когато бил помолен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с друго техническо средство отказал такъв тест. По време на проверката и след съответна служебна справка пол. служители установили, че св.Й.Г. е неправоспособен водач на МПС, т.к. бил лишен от това право с 1 влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 621/2025г., по описа на PC-Габрово /в сила от 07.01.2026 година – 1 седмица преди проверката по настоящото производство/. Поради установените към него момент нарушения, пол. служители съставили съответни АУАН на св.Й.Г., а на жалб.Г.Г. съставили АУАН № АД861429/14.01.2026г. за извършено от него нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. В последствие било издадено атакуваното от жалбоподателя НП.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетели е разпитан св. В. С. И. /пол. служител извършил проверката на 14.01.2026г./, който пресъздават описаното в АУАН и подробности по извършване на проверката. По искане на проц. представител на жалбоподателя е допуснат и разпитан в качеството на свидетел Й. Г. Г. /син на жалбоподателя/, от показанията на който се установява като релевантен на делото фактът, че по време на проверката СУМПС, което удостоверява правоспособността му като водач на МПС не е било предадено на органите на МВР за да изтърпи наложеното му адм. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 621/2025г., по описа на PC-Габрово.

Установява се също, че св.Й.Г. не бил уведомил жалб.Г.Г., че е осъждан с горепосочения съдебен акт, както и не го е уведомявал, че към момента на проверката на 14.01.2026г. дефакто е неправоспособен водач на МПС /макар и съхранявайки в дома си отнетото от съда СУМПС/.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че акта за установяване на административното нарушение и НП не съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в АУАН и НП, се опровергават от събраните доказателства, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Съдът счита, че в АУАН и НП, съставени спрямо жалбоподателя, не са посочени коректно и безпристрастно обстоятелствата и доказателствата, от които да се изведе по несъмнен начин, че жалбоподателя е извършил вмененото му от АНО нарушение. Съдът счита, че по делото е налице основателно съмнение относно това, дали от обективна и субективна страна е извършено процесното нарушение от жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл.6 ; чл.52, ал.4 и чл.54 от ЗАНН, тъй като и двете процесни нарушения предмет на НП, са недоказани по несъмнен и безспорен начин от АНО. Безспорно е от правна гледна точка, че тежестта на доказване в административното производство на въззивно ниво, е изключително в тежест на административно-наказващия орган, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта и НП/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител.

От разпита на св.Й. Г. Г. се установява, че по време на проверката СУМПС, което удостоверява правоспособността му като водач на МПС, не е било предадено на органите на МВР за да изтърпи наложеното му адм. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 621/2025г., по описа на PC-Габрово. Установява се също, че св.Й.Г. не бил уведомявал жалб.Г.Г., че е осъждан с горепосочения съдебен акт, както и не е уведомявал жалбоподателя, че към момента на проверката на 14.01.2026г. дефакто е неправоспособен водач на МПС, макар физически в 2 него да е било отнетото от съда СУМПС.

Показанията на свидетеля Й. Г. и протокола за доброволно предаване на СУМПС установяват, че след издаване на АУАН същото е върнато и това подкрепя тезата на жалбоподателя, че към момента на управлението 07.01.2026 година, жалбоподателя не е знаел, че сина му е притежавал валидно свидетелство за управление. Макар самото физическо притежаване на книжката да не означава, че тя е валидна, това е обстоятелство, което подкрепя липсата на знание от страна на жалбоподателя за отнемането й.

По делото се установява, че свидетелството за управление на Й. Г. се е намирало във фактическата му власт, след което е било върнато от баща му.

Това обстоятелство е изключително съществено и показва убедеността на жалбоподателя, че свидетелството е валидно и че Й.Г. има право да управлява МПС.

Не на последно място следва да се отбележи и факта, че в процесиите АУАН и НП не е изписано конкретно установеното нарушение, а е записано „Водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението...“, като описано по този начин нарушението води до невъзможност жалбоподателя да разбере по коя хипотеза от правното норма е обвинен, че е извършил вмененото му нарушение от АНО, поради което и е нарушено правото му на защита.

По гореизложените мотиви, Съдът намира, че по делото са установени нарушения на материалния закон - чл.6 от ЗАНН, както и такива на процесуалния закон - чл.52, ал.4 и чл.54 от ЗАНН, които водят на недоказаност по несъмнен начин нарушението по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, предмет на настоящото въззивно производство, да е извършено от жалбоподателя от обективна страна и субективна, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

Предвид изхода на делото и преценявайки неговата правна сложност, разпита на само двама свидетели и протичане на делото само в едно с.з., оспорваната сума по наложеното адм. наказание в размер на 153.39 евро /300.00 лева/, съдът намира, че следва да уважи частично искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени такива за адвокатско възнаграждение – в размер на 400 евро /а не изцяло посочената в договора за правна помощ сума от 750 евро/, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-5403000004/12.06.2026 г. на началник ГПУ - Р., против Г. Х. Г. с ЕГН-**********, с което за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 и на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153.39 евро /300.00 лева/.

ОСЪЖДА ОДМВР – Р. да заплати на Г. Х. Г., с ЕГН- **********, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 евро.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Р., в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________ 4