Решение № 5028 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5028 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100513991 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Софийска вода“ АД“ срещу решение от 28.09.2023 г., постановено по гр. д. №34063/2022 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост на първоинстанционното решение, нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият С. Б. Д. оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че на обект- ап. 6, находящ се в гр.

1

София, ж. к. “Сердика“, ул. “********, който е собственост на ответника е доставял ВиК услуги. Претендира сумата от 1304.26 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 09.03.2017 г. до 07.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 11.02.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 112.77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.04.2017 г. до 07.11.2021 г. и разноските.

Ответникът С. Б. Д. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. Твърди, че не е налице облигационна връзка, между страните по делото. Заявява, че за процесния период не са правени никакви измервания на водомерите на въпросния недвижим имот.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски Представена и приета по делото е справка № 1242834/12.10.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията.

По делото е ангажирана съдебна комплексна техническа и счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за периода 09.03.2017 г. до 07.11.2021. г. вкл. за процесния имот начислената главница възлиза на 1304.26 лв., в съответствие с доставените количества по утвърдени от КЕВР цени., а лихвата за периода 09.04.2017 г. до 07.11.2021 г. е в размер на 112.77 лв.

Вещото лице е посочило и дължими суми след взимане предвид на евентуално погасени по давност вземания.

С решение от 28.09.2023 г., постановено по гр. д. №34063/2022 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав исковите претенции са отхвърлени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно 2 правоотношение за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, обема на реално доставената на ответника питейна вода и извършените услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на спорната сума.

По делото е представена справка № 1242834/12.10.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София, по персонална партида, според която на 21.08.2012 г. по партидата на ответника Д. е отбелязано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот, както и такъв за учредяване на ипотека. От справката е видно, че същият е купувач на процесния имот и ипотекарен длъжник.

Действително представената справка не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, съответно не обвързва съда с материални доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства. Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ето защо и представената справка представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантното по делото обстоятелство. Ответникът не е навел никакви конкретни възражения по отношение на представената справка, нито е провел насрещно доказване по отношение правото на собственост върху процесния имот, като заявените възражения са изцяло бланкетни.

Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че по делото се доказва, че ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот през исковия период, в този смисъл основателен се явява заявеният довод във въззивната жалба за доказване титулярството на правото на собственост върху имота. По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от 3

Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот, като възраженията на въззивника за липса на сключен индивидуален писмен договор са неоснователни предвид наличието на специална законова уредба, която уреждаща обществените отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид услуги.

Съгласно публикуваните на сайта на „Софийска вода“ АД Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, ответникът се явява потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложение за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.

От заключението на вещото лице се установи доставянето до имота на ВиК услуги през процесния период, възлизащи на 1304.26 лв., в съответствие с доставените количества по утвърдени от КЕВР цени. Съответно дължимата лихва за тази дължима и непогасена главница възлиза на 112.77 лв. В този смисъл съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и стойността на предоставените услуги.

При така установеното съдът дължи произнасяне по заявеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на дължимите суми по давност.

Не се спори, че задълженията за заплащане на предоставените В и К услуги са периодични такива и за същите следва да се прилага специалната 3годишна давност, по аналогия с възприетото в решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на ВКС, ТК, по реда на чл. 290 ГПК, ТР №3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни 4 задължения с посочен в Общите условия падеж, който правен извод е последователно проведен с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съответно решение № 111 от 08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. на ВКС, I Т.О., решение № 173/28.10.2010 г. по т. д.№ 1095/2009 г. на ВКС, II Т.О.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В настоящия случай същите са обективирани във фактури, които са посочени в заключението на вещото лице. Това означава, че към датата на предявяване на заявлението – 11.02.2022 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на вземанията до 09.01.2019 г. или дължимата сума остава 926.34 лв., главница, за периода 09.01.2019 г. 07.11.2021 г., респ. 85.41 лв. лихва за забава за същия период, за които суми исковете са основателни Като съобрази изложеното и несъвпадането с изводите на първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено частично, а в частта, в която се потвърждава, мотивите са различни от тези на СРС.

По разноските:

Предвид частичната основателност на въззивната жалба следва да се ревизира решението и частта за разноските, като бъде отменено същото в частта, с която в полза на С. Д. са присъдени разноски над 351.84 лв. до присъдения такъв от 1230.43 лв. за исково и заповедно производство, а в полза на ищеца да се присъдят 481.11 лв. за исковото и 55.93 лв. за заповедното производство. Разноски за настоящото производство се следват на и на двете страни- 72.17 лв. на въззивника и 143 лв. на въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 28.09.2023 г., постановено по гр. д.

№34063/2022 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, в частта, с която са отхвърлени предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание. чл.