Решение № 141 от 27.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Велико Търново, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500082 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 448 от 24.11.2023 г. по гр.д. № 425/2023 г. Окръжен съд Плевен е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М.

В. Б. сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, т. 3 НК, по което е постановена оправдателна присъда по ВНОХД № 39/2019 г. на Военно-апелативен съд, влязла в сила на 08.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв. и в частта относно претенцията за присъждане на законна лихва за периода 28.06.2016 г. – 08.02.2023 г. С решението е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. В. Б. сумата от 3800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебната и съдебна фази по същото производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2023 г. до окончателното й изплащане, като в частта 1 относно претенцията за законна лихва за периода от 28.06.2016 г. до 08.02.2023 г. искът е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България в частите, в които са уважени претенциите, както за неимуществени, така и за имуществени вреди. Изложени са съображения, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. е крайно завишено и явно несправедливо, не съответства на претърпените вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи. По отношение на М. Б. е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ и не са налагани други мерки за процесуална принуда, като по този начин не са били ограничени правото му на лична свобода и неприкосновеност, на местожителство и придвижване.

Ищецът е бил участник в пътно-транспортното произшествие, което се е отразило на цялостното му физическо и душевно състояние. Няма медийна разгласа по случая. Продължителността на производството не е неразумна, поради правната и фактическа сложност на делото, като по отношение на съдебната фаза следва да се отбележи, че Прокуратурата се явява само страна и сроковете за протичането й се определят от ръководно решаващия орган – съда, както и от процесуалното поведение на всички участници. В хода на съдебното следствие са изслушвани голям брой свидетели и са приемани множество сложни експертизи. Оспорва се изводът за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като не е доказано реално извършено плащане по договорите за правна помощ.

Моли съда да отмени решението, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди до по-нисък от сега определения от 20000 лв., както и размерът на обезщетението за имуществени вреди до по-нисък от сега определения от 3800 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се изразява становище за правилност на постановеното решение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове, предявени от М.

В. Б. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени и имуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, за това, че на 14.09.2015 г. около 13,30 часа, на надлез, над ж.п. линии при с. Гривица, на изхода за гр. Плевен, на второкрасен път ІІ35 км 2+138 Плевен – Ловеч, при управление на л.а. Фолксваген Туаран, нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 2 ЗДвП и при независимо съпричиняване с обвиняемия Р. Ц. Ц. от Комендантство – МО, гр. София, водач на микробус Форд Торнео, предизвикват ПТП, вследствие на което е причинена смъртта на шест лица и телесна повреда на две лица. С повдигането на обвинението на ищеца била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 4000 лв., изменена в размер на 3000 лв., през което време ищецът не трябвало да напуска адресната си регистрация и трябвало да се явява пред органите на разследването във всеки момент. Пред Окръжен военен съд, гр. София било образувано НОХД № 245/2016 г., приключило с присъда, според която на ищеца било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години. При разглеждане на делото от Военно Апелативен съд, гр. София делото било върнато за ново разглеждане на Военно Окръжен съд, гр. София, при което ищецът отново е признат за виновен и му е наложено наказание пет години „лишаване от свобода“. При обжалването, по ВНОХД № 39/2021 г. на Военно Апелативен съд София ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му 3 обвинение. Оправдателната присъда е оставена в сила с Решение № 50161/08.02.2023 г. на ВКС. Прокуратурата носи отговорност и за незаконосъобразно извършената полицейска регистрация и снемане на дактилоскопски следи и фотозаснемането на ищеца. След привличането му като обвиняем му била създадена невярна представа за вина и за причинена смърт по непредпазливост на шест лица. Станал затворен, не общувал с приятели и познати, страхувал се, че съдът може да му наложи наказание затвор и детето му да расте без баща. Приятелката му била без работа и той се страхувал, че трудно ще издържа детето им. Самият той бил пострадал от произшествието, изпитвал постоянен страх от преживяната катастрофа. Не можел да спи, отказвал да се храни, работел като охранител и се притеснявал, че това би се отразило негативно на работата му. От повдигането на обвинение на 28.06.2016 г. до влизане в сила на оправдателната присъда е изминал период от шест години и осем месеца, което се явява неразумен срок. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат за защита и съдействие в различните фази на наказателното производство.

Причинените неимуществени вреди Б. оценява на 100000 лв., която сума претендира, ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 3800 лв., ведно със законната лихва от датата на привличането му като обвиняем – 28.06.2016 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е оспорила предявения иск за имуществени вреди, тъй като липсва реално плащане, оспорен е размера на предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди, като несъответна на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Наказателното производство не е проведено извън разумния срок, тъй като делото се отличава с правна и фактическа сложност. Оспорва се началният момент на претендираната законна лихва, като се сочи, че тя се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, извършил е анализ на правно значимите към определяне размера на обезщетението факти, като е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 20000 лв., за която предявеният иск е 4 уважен, ведно със законна лихва от 08.02.2023 г. до окончателното изплащане, а за разликата до 100000 лв. претенцията е отхвърлена, както и е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 28.06.2016 г. – 08.02.2023 г. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за осъществявана защита в досъдебното и съдебното производство, е приет за основателен и доказан, и е уважен за сумата от 3800 лв., ведно със законна лихва, считано от 08.02.2023 г. до окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва върху тази сума за същия период е отхвърлена.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 28.06.2016 г. М. В. Б. е обвинен за това, че на 14.09.2015 г., около 13,30 ч. на надлез, над ж.п. линии при с. Гривица, на изхода на гр.

Плевен, на второкласен път ІІ-35, км 2+138 Плевен – Ловеч, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Фолксваген Туран нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 2 ЗДвП, в случая пътен знак В26 – до 50 км/ч – управлявал собствения си автомобил със скорост 82,36 км/м, вместо със скорост 50 км/ч, в резултат на което при независимо съпричиняване с обвиняемия Р. Ц. Ц. от Комендантство – МО – София, водач на микробус Форд Торнео, предизвикал пътно транспортно произшествие с участието на управлявания от него Фолксваген Туран, на микробус Форд Торнео, управляван от Р. Ц. и на л.а. Рено Клио, управляван от Ц. И., в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на шест лица и телесни повреди на две лица, както и причинил значителни имуществени вреди, като случаят е особено тежък – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 20 години /в редакцията към момента на повдигане на обвинение/. С постановлението за привличане на обвиняем е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 4000 лв., изменена в размер на 3000 лв. с Определение № 38/14.07.2016 г. по ЧНД № 207/2016 г. на Софийски военен съд.

5

С Постановление за налагане на забрана за напускане пределите на Република България от 29.06.2016 г. на ищеца е забранено да напуска пределите на страната, без изрично писмено разрешение от наблюдаващия прокурор.

От приложената в досъдебното производство справка за съдимост е видно, че М. Б. не е осъждан.

На Б. на 11.07.2016 г. и на 03.08.2016 г. е предявявано разследването, видно от приложените протоколи за предявяване на разследване.

На досъдебното производство Б. е защитаван от адв. В. П., за което е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено договорено възнаграждение от 800 лв., платено в брой.

На 28.09.2016 г. Военно окръжна прокуратура София внася обвинителен акт срещу Р. Ц. и М. Б., за което е образувано НОХД № 245/2016 г. на Софийски военен съд.

По съдебното производство са проведени 4 съдебни заседания, едно от които в гр. Плевен и останалите три – в гр. София, на които ищецът се е явявал лично. Събирани са множество доказателства – разпит на свидетели, изслушване на експертизи, приети писмени доказателства.

В хода на съдебното производство М. Б. е представляван от адв. П., за което е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.