Определение № 323 от 22.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Кюстендил, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500209 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. С. Б., подадена чрез пълномощник адв. Й. Т., насочена срещу определение № 543 от 16.04.2026 г., постановено по гр.д. № 912/2026 г. на КнРС, с което е върната исковата молба на основание чл.

130 ГПК и е прекратено производството, като образувано по недопустим иск.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразността на обжалваното определение, като се прави искане за отмяната му и връщането на делото на КнРС за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

КнРС е бил сезиран с иск, предявен от Д. С. Б. против Д. С. З., с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне ползването на П И с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 791 кв.м., находящ се в гр. К., ***, който имот представлява частна общинска собственост.

С атакуваното определение от 16.04.2026 г., КнРС е счел, че ищцата, като супефициарнен собственик, не е легитимирана да предявява искане по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, а защитата на нейното право да ползва терена /собственост на трето лице/ следва да се осъществи чрез друг иск. Посочил е, 1 че притежаването на правото на собственост върху постройка, отделно от собствеността върху земята включва и притежаване на правото на строеж за сградата, поради което действителният правен интерес на ищцата е свързан с определяне обема на правото й като суперфициар да ползва част от земята, собственост на трето лице. Приел е, че правото на суперфициарния собственик да ползва част от мястото може да се реализира чрез предявяване на самостоятелен иск с правно основание чл. 64 ЗС. По тези съображения, първоинстанционният съд е направил решаващия извод за процесуална недопустимост на предявения иск, като лишен от правен интерес и за прекратяване на производството по делото на това основание.

Съгласно нормата на чл. 130 ГПК връщането на исковата молба, съответно прекратяването на образуваното по нея дело е следствие от преценката на съда за недопустимостта на предявените искове - за отсъствието на предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Извършената от първоинстанционния съд преценка за наличието на основанието по чл. 130 ГПК за връщане на исковата молба, е неправилна.

Настоящата съдебна инстанция се съобразява в разглеждания случай със специалната разпоредба на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.), в която изрично е предвидено, че правото на строеж върху държавна земя включва и правото на ползване върху незастроената част от земята. Правото на ползване върху държавен /общински/ парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е включено в съдържанието на суперфициарното право и по силата на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) се разпростира върху цялата незастроена част от имота, за който е учредено правото на строеж. Това право, следователно е по-широко в сравнение с общото правило на чл. 64 ЗС за суперфициарните собственици, според което те могат да ползват земята само доколкото това е необходимо за ползването на постройката по предназначение. Държавата, съответно общината, не могат да се разпореждат с по-широките правомощия, придобити от суперфициаря върху терена, т.к. в тези случаи в полза на последния се създава право за „трайно и по-обсебително ползване“ на незастроената част от терена. Правилото на чл. 15, ал. 3 ЗС в така описания обем е приложимо при всички случаи на суперфициарна собственост на граждани върху държавен /общински/ терен, вкл. когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл. 15 ЗС с ДВ, бр. 87/1974 г. Отмяната на посочената разпоредба действа в бъдеще и няма за последица погасяване на правото на ползване върху цялата площ на парцела и редуцирането му до площта по чл.

64 ЗС. В посочения смисъл са разясненията, дадени с решение № 5 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 74/2018 г. по гр. д. № 74/2018 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 159 от 21.02.1992 г. по гр. д. № 1656/91 г., IV г. о., решение № 294 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 62/2012 г. на ВКС, 1 г. о. Следователно, правото на ползване, чието разпределение се иска, произтича от отстъпеното право на строеж и се разпростира върху цялата незастроена част от терена, а не се ограничава до обема по чл. 64 ЗС. Ето защо, незаконосъобразен се явява 2 изводът на районният съд, че ищцата не е легитимирана да предявява искане по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС по отношение на незастроената част от терена извън площта по чл. 64 ЗС.

По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на КнРС за предприемане на следващи процесуални действия.

Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 543 от 16.04.2026 г., постановено по гр.д. № 912/2026 г. на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3