Решение № 1129 от 07.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Бургас, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120204116 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Б. Ж. Й. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. В. А. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, против Наказателно постановление № 22-3388-000095/25.01.2018г., издадено от Началник Сектор в 05 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 2056/2022 г. по описа на РСБургас, завършило с постановяване на Решение № 673/23.06.2022 г., с което НП е било отменено. Решението е било обжалвано пред АдмС-Бургас, като с Решение № 1190/26.10.2022 г. по КНАХД № 1373/2022 г. по описа на АдмС-Бургас, въззивният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас, като е било заведено под горния номер.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като не са описани обстоятелства при които е извършено нарушението. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. В. А. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата изцяло. Допълва, че липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, който не е бил уведомен за прекратената регистрация и не е имал 1 възможност да провери това. Застъпва се, че в НП са посочени три изпълнителни деяния, поради което и не става ясно за какво точно е санкциониран Й.. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор в 05 РУ-Бургас, надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, доколкото видно от приложената разписка (л.

11 гръб от НАХД № 2056/2022 г. по описа на РС-Бургас) наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 27.05.2022 г., а жалбата срещу него е била депозирана на 08.06.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 14.12.2021 г., около 12.00 часа жалбоподателят управлявал автомобил „Форд Транзит” с рег. № * в гр. Бургас по бул. „Димитър Димов“ срещу бензиностанция „Шел“ в поска към ж.к. „Лазур“. Въпросният автомобил бил закупен от Й. на 03.08.2021 г., като сделката по придобиването била оформена в надлежна писмена форма с нотариална заверка, изповядана от нотариус с рег. № * и информация за същата била подадена по електронен път в КАТ. Въпреки задължението за пререгистрацията в едномесечен срок (т.е. до 03.09.2021 г.) новият собственик не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността. Не сторил това и в двумесечен срок от придобиването (т.е. до 03.10.2021 г.), поради което и на 05.10.2021 г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и младши контрольор – св. К. Ч.. След направена справка с техническо средство и в дежурната част, служителите установили , че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на 05.10.2021 г.

За констатираното К. Ч. съставил АУАН с бл. № 550001, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения също не били депозирани.

Материалите по преписката били докладвани и в БРП, като с постановление от 17.01.2022 г. прокурор от РП-Бургас, преценил, че извършеното от Й. не покрива признаците на престъпление по НК и отказал да образува ДП.

На 25.01.2022 г. въз основа на АУАН и становището на РП-Бургас било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган също счел, че горните факти нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на 2 жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * - Началник Сектор в 05 РУ-Бургас, който към дата 25.01.2022 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от служебно изисканата и приложена Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Противно на становището на жалбоподателя, изложено при първото разглеждане на делото, съдът счита, че АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Тук е мястото да се посочи, че Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. действително влиза в сила на 01.01.2022 г., но тя касае компетентността на АНО, а не тази на актосъставителя, която както беше посочено произтича от чл. 189, ал. 1 ЗДвП, а не от упълномощителната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази 3 връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Действително НП е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, но трайната съдебна практика е категорична, че срокът за издаване на наказателното постановление по реда, установен в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до нарушение на правото на защита на засегнатото лице. Това е така, защото издаването на НП в крайна сметка е ограничено с друг, давностен по своя характер срок, като съгласно нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е шестмесечен от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 14.12.2021 г., а наказателното постановление е издадено на 25.01.2022 г., тоест преди изтичане на установения давностен срок, поради което не е налице съществено процесуално нарушение (Решение № 1303/02.07.2018г. по к.н.а.х.д. № 1067/18г. на АдмС-Бургас и много други).

По същество следва да се посочи следното - съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Форд Транзит” е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че той е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в гр. Бургас).

Жалбоподателят не оспорва и факта, че автомобилът е придобит от него на 03.08.2021 г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването - той, е изпълни задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да пререгистрира превозното средство.

В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона (ex lege), а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират когото и да е за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че Й. не е знаел, че регистрацията на автомобила ще бъде прекратена, в следствие на бездействието му (т.е. че липсва субективната страна на нарушението). В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила, без да бъде прекратена служебно регистрацията му, е бил до 03.10.2021 г. и 4 очевидно не е бил спазен, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена след изтичане на крайния срок.

Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение № 2412/19.12.2018 г. по к.н.а.х.д. № 3199/18 г. на АдмС-Бургас.

Във връзка с възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в НП са цитирани три различни форми на изпълнителното деяние, следва да се посочи, че съдът не възприема този довод. В НП изрично е посочено, че е управляван автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, като изрично е посочено и защо е така – защото регистрацията е била служебно прекратена поради неизпълнение на задължението на приобретателя да регистрира автомобила на свое име в законовия срок. При това положение съдът счита, че не може и да става дума за някакво объркване или затрудняване на жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран. Фактите са поднесени в ясен, разбираем и коректен начин, поради което и съдът не възприема възраженията в обратна посока.