Решение № 2006 от 29.12.2025, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 223/2025
- Вид
- Решение № 2006
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- Димитрина Павлова, Мирослав Вълков, Танка Цонева
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2006
Ловеч, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ТАНКА ЦОНЕВА
При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА канд № 20257130600223 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С Определение № 4845/12.05.2025 г. по адм. д. № 4603/2023 г. по описа на Върховния административен съд делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Ловеч, ведно с адм. дело № 378/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен и АНД № 186/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен.
Образувано е по касационна жалба на началник група сектор „Пътна полиция“ /ПП/ при Областна дирекция на МВР - Плевен срещу Решение № 164 от 11.03.2025 година, постановено по административнонаказателно дело № 186 по описа за 2025 година на Районен съд – Плевен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-0938-004376 от 13.11.2024 година, издадено от началник група в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ /СПП/ Плевен.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Въвеждат се оплаквания, че районният съд е достигнал до неправилен извод за допуснато нарушение при съставянето на АУАН, както и че деянието, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице, е безспорно доказано. В заключение моли да бъде отменено решението на РС Плевен и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП № 24-0938-004376 от 13.11.2024 г.
В отговор на подадената касационна жалба от ответника А. Б. Б. са изложени подробни доводи по същество, касателно законосъобразността на обжалваното решение на Районен съд – Плевен, като моли съдът да остави същото в сила.
В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – А. Б. Б. – редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище с вх. № 2863/21.10.2025 г. в АдмС Ловеч поддържа подадения отговор на касационната жалба и прилага копие от протокол за ПТП.
Окръжна прокуратура - Ловеч – редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение трети наказателен състав на Районен съд - Плевен е отменил Наказателно постановление № 24-0938-004376 от 13.11.2024г. на началник група в ОД на МВР - Плевен, СПП - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева на А. Б. Б. от [населено място], за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месец за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че атакуваното наказателно постановление е издадено против Б. за това, че на 29.10.2024 г. в 11:15 часа в [населено място], [улица]до номер 4 управлява лек автомобил Ф. Т. с регистрационен номер [рег. номер] лична собственост, като извършва маневра на заден ход, за да излезе от гараж, след което потегля напред с маневра завой на ляво, качва се на тротоара, като не се съобразява със седналия на пейка на горепосочения адрес П. В. В. от [населено място] /пешеходец / и го удря с предна дясна част в долния десен крайник. В. отказал медицински преглед. В НП е отразено, че водачът реализирал ПТП с материални щети и напуснал мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, обслужваща района. Водачът бил установен в 12:18 ч. в [населено място], [улица]и на същия е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARNJ 0085, като пробата с номер 4084 е отрицателна.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер 1414874 от 29.10.2024 г., съставен от свидетел М. Н. – на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на свидетеля М. Ц. - служител при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП е отразено, че Б. е извършил следните нарушения: 1. предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; 2. при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията ѝ, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В съставения АУАН не е посочено какви имуществени вреди са причинени. Актът е съставен в присъствието на Б., подписан от него и другите посочени в акта лица.
Районният съд приел, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП, както и че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като в случая актосъставителят не е очевидец на нарушението и е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Решаващият състав обосновал извод, че от обективна и субективна страна не е доказано, че Б. е извършил нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на обективната действителност. Според РС, както от АУАН, така и от НП не ставало ясно какво е приел административнонаказващият орган - дали, че е налице ПТП с пострадал, или ПТП с материални щети и какви са те, както и този пострадал дали е седял или е пешеходец, което според РС, води до противоречиво и неясно описване механизма на самото ПТП, което от своя страна засяга правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място, РС Плевен приел, че доколкото във визираните в НП разпоредби на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, както и на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са разписани по няколко хипотези, но наказващият орган не е уточнил коя е приложимата в случая, е налице съществено нарушение, обуславящо отмяна на НП.
Според районния съд, описанието на вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП е твърде оскъдно, доколкото не е посочено изрично какви точно са били последиците от произшествието, а именно дали от същото са причинени само имуществени вреди, или има пострадали лица, като според съда, последиците са от съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите по чл. 123 от ЗДвП, тъй като тази норма предвижда, както общи задължения за водачите при настъпване на всяко ПТП, така и специални такива в зависимост от това, дали от ПТП са настъпили само имуществени щети, или са пострадали и хора, визирани в т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 123 от ЗДвП.
С горните мотиви решаващият състав отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч намира решението – предмет на проверка в настоящото производство за правилно.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви за незаконосъобразност на наказателното постановление са обосновани от съвкупната преценка и анализа на представените писмени и гласни доказателства.
Фактическите констатации и правните изводи за недоказаност на описаните в акта и НП нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Правилно решаващият състав е приел, че по отношение на твърдяното нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП липсват данни за конкретно опасно или несъобразено действие на жалбоподателя, което да представлява нарушение на сочената разпоредба. Свидетелските показания не съдържат описание на механизма на настъпване на произшествието, като актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта не са очевидци на нарушението, а писмените доказателства, включително протоколът за ПТП също не съдържат такава конкретика. Административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства, които да установяват причинно-следствена връзка между поведението на ответника по касация и настъпилия резултат, поради което твърдяното нарушение е недоказано. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В настоящия случай от пестеливото описание на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в АУАН и НП не е указано точно с каква част от маневрата е създадена опасност за пешеходеца, както и дали при процесното ПТП има пострадал, или е налице ПТП с материални щети. Липсата на ясно описание на визираната маневра води до невъзможност за наказаното лице да разбере в какво точно се изразява допуснатото от него нарушение.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП /в приложимата в случая редакция – Доп. - ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200,00 лв., ако деянието не съставлява престъпление. АНО е препратил към чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /в приложимата в случая редакция – Доп. - ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, съгласно която се наказва с глоба от 150,00 лв. водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. При съпоставката на всички разпоредби е видно, че поведението на ответника по касация, при което се сочи, че е настъпило ПТП, не може категорично да се приеме, че попада в някоя от хипотезите на чл. 179 от ЗДвП. Показателно за това е и че АНО не е записал изрично коя от хипотезите на ал. 1, т. 5 е приложима в случая.
Относно второто вменено нарушение – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП настоящият касационен състав споделя изводите на РС, доколкото липсват доказателства Б. да е възприел настъпването на материални щети, което е задължителна предпоставка за възникване на задължението му да остане на място и да уведоми органите на МВР и от там и субективният елемент от състава на нарушението - вината. Показанията на свидетелите не установяват ясно изразено увреждане, което несъмнено да бъде усетено от водача. Липсва обективно установяване и на самите материални щети като съставомерен елемент на нарушението. На следващо място, за ангажиране на отговорност по чл. 123 от ЗДвП е необходимо и доказване на умисъл за напускане на местопроизшествието с цел избягване на последиците, каквито доказателства не са събрани. Поради липса на доказателства за осъзнато настъпване на ПТП не може да се направи извод за виновно неизпълнение на задълженията по чл. 123 от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fe7db48-8357-41ec-94b4-f7f32a618ac7