Решение № 187 от 06.11.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Разград, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Светлана Л. И.а като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20253300100182 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Предявени са обективно съединени искове от С. О. И. за осъждане на „Бул инс“АД да му заплати сумата 35 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1014лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило ПТП с участието на лек автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 25.06.2020г. – датата на уведомяване на застрахователя с подаването на застрахователна претенция.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 28.03.2020г. пътно-транспортно произшествие в гр.Разград с участието на ищеца като водач на скутер и л.а. „Ауди А3“ с рег. № ***, управляван от С. С.. Ищецът твърди, че водачът на л.а. е нарушил правилата за движение по пътищата и носи отговорността за настъпилото ПТП. От пътно-транспортното произшествие е получил телесно увреждане – закрито счупване на долния край на малия пищял на лява подбедрица – външен глезен, наложило оперативно налагане на метална остеосинтеза. Освен това от получените увреждания ищецът твърди неимуществени вреди в резултат на бавен възстановителен период, страх, безсъние, социална изолация, остра стресова реакция и адаптационна тревожно-депрресивна реакция.

По отношение на иска за имуществени вреди посочва, че за лечението и възстановяването му са извършени имуществени разходи в размер 1014лв., представляващи цената на закупен имплант, поставен оперативно.

Ищецът излага твърдение за депозиране на писмена претенция с вх. № 01346425/25.06.2020г. пред застрахователя, както и че до настоящия момент по нея не е 1 извършено плащане.

Ответникът „Бул инс“АД, представляван от изп.директори Ст.П. и Кр.К., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен адвокат, в който изразява становище за нейната неоснователност. Оспорва всички елементи от фактическия състав на деликта.

Оспорва размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като го счита завишен. Излага възражение за погасяване на претенцията за лихви за периода 25.06.2020г.27.03.2022г. като погасена по давност, предвид краткия тригодишен давностен срок.

Признава наличието на застраховка на водача на л.а., както и обстоятелствата във връзка със спазването на процедурата по чл.380 КЗ.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на няколко основания: че пострадалият е управлявал скутера с превишена и несъобразена скорост, че се е движил по средата на пътното платно, че е бил без предпазна каска и облекло, че скутерът е бил технически неизправен и не е минал годишен технически преглед. Въз основа на горните възражения ответикът твърди наличие на принос от пострадалия в размер не помалко от 50%.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 28.03.2020 г. в гр.Разград, около 19,00 часа, л. а. „Ауди АЗ“ peг. №*** с водач св.Сл.С. се движел в дясната част на платното по ул. „Гаврил Кръстевич“. Пътното платно било със суха настилка, без неравности, без маркировка. Времето било ясно, видимоста била добра, МПС било с включени фарове на къси светлини. Максималната скорост на движение била ограничена и в двете посоки до 30 км/час, а паркирането в посоката на движение на лекия автомобил било забранено. След отминаване на паркиран вляво попътно л.а. „Сеат“ с peг. № *** и движейки се със скорост около 21 км/час, свидетелят насочил л. а. „Ауди АЗ” към лявата част на платното с цел паркиране, като пред него имало друг автомобил, който предприел същата маневра.

Междувременно срещуположно на св.С., в своята лента за движение се движел ищецът С. О. И. с мотоциклет „Джилера“ с peг. №***, управлявайки го със скорост 27,6 км/час. Същият се опитал чрез завИ.е надясно да избегне челния удар, но с лявата степенка мотоциклетът се ударил в предната броня и левия калник на косо навлезлия в неговата лента автомобил, протрил се в дясната част на паркирания л.а. „Сеат“ и паднал с мотоциклета на пътното платно.

Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от разпита на св.С. и от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз основа на събраните в настоящото съдебно производство доказателства и съдът приема заключението.

Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че ПТП е настъпило поради навлизането на л.а. „Ауди АЗ” с per. №*** в лентата за насрещно движение и в опасната зона за спиране на движещият се по нея мотоциклет „Джилера“. Водачът на лекия автомобил би могъл да предотврати настъпването на ПТП в случай, че е изчакал 2 преминаването на мотоциклета, без да навлиза в неговата лента за движение или чрез аварийно спиране в случай, че се е движил с технически безопасна скорост от 17,4 км./ч.

Отстоянието на мотоциклета на 11,5 метра от мястото на сблъсъка е по-малко от опасната му зона – 12,7 метра, поради което мотоциклетистът не е имал възможност да избегне удара чрез аварийно спиране при непроменливо поведение на водача на лекия автомобил.

Телесните увреждания на С. И. вследствие на инцидента са установени от вещото лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на приетите писмени доказателства и преглед на пострадалия. Ищецът е получил закрито счупване на долния край на малкия пищял на лява подбедрица - външен глезен, последвано от оперативно налагане на метална остеосинтеза. По своята медико-биологична характеристиката фрактурата обуславя трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец. От медицинска гледна точка, след проведеното оперативно лечение, ограничението на движението е за срок от 2 до 4 месеца и при липса на усложнения възстановяването е след 2,5 до 4,5месеца. Увреждането обичайно се реализира по индиректен механизъм — рязко огъване на стъпалото встрани от натиск на петната кост или преразтягане на връзките, въз основа на което вещото лице дава заключение, че установената травма може да бъде получена при възникналото ПТП. При извършения преглед вещото лице е установило дискретна асиметрия в анатомичния вид и мускулната маса на двете подбедрици и глезенна област с дефицит за лявата; на 31 см. от петите е измерена обиколка за дясна подбедрица - 34см. и за лява - 33,5см.; обиколка на десен глезен 25,5, на ляв - 26,3см; ограничено активно и пасивно движение по осите на лява глезенна става – отвеждане, привеждане, външна и вътрешна ротация; хиперпатия /неприятно чувство/; по-ограничено сгъване и разгъването на пръстите на левия крак; неуверен в моноподален /на един крак/ стоеж за левия; върху външния глезен на левия крак от костния израстък и нагоре има линеарен вертикален оперативен белег с розовеещ цвят и дължина 9,5см. За периода на получаване на увреждането и постоперативно ищецът е изпитвал болки в различна степен, които и досега не са отминали напълно. Понастоящем се обострят при промяна на времето, при статични и физически натоварвания, което налага прием на обезболяващи медикаменти. Към момента чувства нестабилност в ляво ходило и глезен, липсва чувствителност в областта на оперативния достъп и силно намалена чувствителност по външностранична повърхност на подбедрицата. Остеосинтезата не е отстранена.

Като относима към проведеното болнично лечение и извършена операция, по делото е приета фактура № 1000005913/30.03.2020г. за заплатена от ищеца сума от 1014лв. за комплект тубуларна ъглово-стабилна плака, с приложен фискален бон.

Във връзка с възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалия, двете вещи лица са изготвили и представили комплексна СМАТЕ. Установили са, че към датата на настъпване на ПТП в пътния участък с пътни знаци е било въведено ограничение на скоростта и в двете посоки до 30 км/час. Движението на двете МПС е било в рамките на ограничението. За движещия се мотоциклет „Джилера“ възниква опасност от пресичане на траекториите от момента, в който водачът на л.а. „Ауди“ насочва автомобила наляво, за да 3 паркира в лявата част на улицата. Ищецът е реагирал на опасността с отклоняване на траекторията на мотоциклета надясно - от средната към дясната част на улицата за да премине покрай дясната страна на паркираният л.а. „Сеат“. В случай, че мотоциклетистът е реагирал с аварийно спиране, при непроменеливо поведение на лекия автомобил, също би последвал удар, но той би бил челен.

В материалите по делото липсват данни дали ищецът е бил или не е бил с предпазно облекло, но с оглед настъпилото увреждане – счупване на външният глезен на левия крак, експертите считат, че водачът е бил с поставена на главата предпазна каска и с мотоботуши, предвид посочения в СМЕ механизъм на получаване на травмата – такава фрактура рядко се получава от пряк удар, обичайно се реализира по индиректен механизъм – рязко огъване на стъпалото встрани от натиск на петната кост или преразтягане на връзките.

Вeщите лица не са установили данни за наличие на технически неизправностти, които да са в причинна връзка с механизма на настъпване на ПТП.

Претърпените от ищеца болки и страдания се констатират и от разпитаните свидетели Галина Радоева – негова майка и Я. И. – негов брат. Двамата свидетелстват, че непосредствено след ПТП ищецът постъпил за лечение в болница и е претърпял оперативна интервенция. След дехоспитализацията е имал нужда от помощ на близките си още около месец и половина, в който период свидетелите го обгрижвали изцяло. Постепенно започнал да се движи с патерици. Неговият баща му провеждал рехабилитационни процедури. Към настоящия момент не е възстановил напълно здравето си. След инцидента повече не се качил на мотора. Бил член на клуб за народни танци, но след получаване на травмата спрял да го посещава, защото при натоварване изпитвал болка. ПТП настъпило през време на Ковид пандемията и ищецът бил на онлайн обучение, поради което травмата не му се отразила върху посещаване на училище. Към момента С. И. е студент в гр.Варна и работи в автосервиз.

По отношение на психическите травми по делото е изготвено заключение на СПЕ, което съдът възприема изцяло като изготвено от в.л. психолог, след запознаване с материалите по делото и беседа с ищеца. Съгласно данните от психологическото изследване, от делото и от интервюто, се извеждат данни за травматичен стрес като резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, увреждащо, макар и временно, живота на индивида. В резултат на това, по време и непосредствено след инцидента, в причинна връзка с преживения стрес се е разгърнала остра стресова реакция, включваща и причинената болка от нанесените наранявания и последвалата операция. След първоначалната фаза на „зашеметеност” се наблюдават високо ниво на тревожност, паника, гняв, отчаяние, пасивност. Симптомите обикновено отзвучават след извеждане от травматичната ситуация и могат да продължат от няколко часа до няколко дни. Отчитайки поведението и реакциите на ищеца, същият впоследствие заедно с процеса на възстановяване е преживял адаптационна тревожна реакция, като неадаптивен отговор на преживения стрес, която се изразява в състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо временно социалното функциониране. Като по-базисни се явяват 4 персистиращото безпокойство, напрежение, раздразнение, както и симптоми от невротичния регистър – колебания в съня, апетита, тонуса. На поведенческо ниво се наблюдава промяна в стила на контактуване – затворил се, намалил взаимоотношенията с близките и приятелите, не можел да кара мотор близо пет години, не можел да танцува народни танци и пълноцнно да се наслади на хобитата си. При налични симптоми на разстройство в адаптацията базисните психични годности остават ненакърнени. Емоционалното му състояние вследствие на преживяното ПТП е довело до нарушаване на емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза /психотравма/, която няма характеристиките на патологично, болестно състояние и не покрива критериите за наличие на тревожно-депресивно или друг вид личностово разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до дисбаланс в социалното функциониране за дълъг период от време. Към момента, в изминалите пет години след инцидента, ищецът се чувства по-добре, от скоро кара мотор на близки разстояния, шофира. Въз основа на данните в делото психологът прави извод, че адаптационната реакция в началото след стресогенното събитие е била с интензивни симптоми, които с течение на времето отслабват или се активират в период на криза. Ходът на психологичното състояние следва оздравителен резултат още повече, че лицето получава активна подкрепа от близки и приятели. Сами по себе си тревожно-депресивните и страхови чувства и преживявания, регистрирани и при настоящото изследване, се преработват с побавен ход и зависят от личностовите особености и ресурсите за справяне, както и от факторите на средата.