Решение № 1644 от 02.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1644 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110200203 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба нa Б. А. А. против издаден срещу него електронен фиш Серия К №10068675 от СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр.ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 800,00 /осемстотин/ лева.

С жалбата, по която е образувано делото се оспорва законосъобразността и правилността на обжалвания ЕФ, като се претендира, че в процедурата по издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя: неясно описание на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, неяснота относно това дали е приспаднат допустимият толеранс на грешка при измерванията на АТСС, както и дали същото е било технически изправно към датата на нарушението. Претендира се наличие на пропуски в реквизитите на ЕФ – липса на издател и дата на издаване. На последно място, се счита, че се касае за маловажен случай, с оглед на което се 1 претендира приложимост на разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав, жалбоподателят А. не се явява и не се представлява.

По делото е постъпила писмена молба от упълномощен адвокат на жалбоподателя, с която се поддържа жалбата с искане за отмяна на обжалвания ЕФ и е направено искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, на осн. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна - СДВР, след редовно изпълнена процедура по призоваване, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт. По делото са постъпили и писмени бележки, в които е взето становище за издаване на обжалвания ЕФ при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед на това се моли за потвърждаването му. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на отмяна на обжалвания ЕФ и претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, е направено принципно възражение за прекомерност, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Същите съображения са преповторени от явилия се юрисконсулт.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото обжалваният ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 03.12.2024 г. /съгласно отразеното в АИС-АНД АНД - л.18 от делото/, а жалбата е подадена по куриер на 17.12.2024 г. и постъпила в ОПП-СДВР на 19.12.2024 г.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2024 г. в 18:35 часа, преносима система за видеоконтрол – 2 автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 с № 120сса7, заснела лек автомобил марка/модел *************, движещ се в населено място - гр. София, по бул.”Софийски околовръстен път” до номер 260, с посока на движение от ул. „Бистришко шосе“ към ул. „Проф. Александър Танев“, с превишена скорост – 115 км/ч, измерена от техническото средство, при максимално разрешена скорост за населено място от 80 км./ч., въведена с пътен знак, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег. № *************, било установено, че същото е регистрирано на името на Димитър Димитров Балабанов, поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП, на собственика на същото е бил издаден ЕФ за констатираното нарушение. След връчване на фиша, на 22.11.2024 г. г-н Балабанов е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП /л.23 от делото/, в която посочил, че на 10.10.2024 г., в 12:00 часа личният му автомобил се ползвал от Б. А. А., като приложил и копие от СУМПС на А.. Въз основа на така подадената декларация, издаденият на Балаганов ЕФ бил анулиран и за извършеното нарушение на 03.12.2024 г. е бил издаден процесният ЕФ на жалб. Б. А., който му бил връчен на същата дата. Посоченият ЕФ е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, изразило се в управление на МПС с превишена наказуема скорост от 111 км./ч. /след приспаднат толеранс от 3%/ или с превишение от 31км./ч над допустимите за населено място в конкретния пътен участък - 80 км./ч., въведено на осн. чл.21, ал.2 ЗДвП с пътен знак В26. За да се квалифицира деянието по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е прието, че същото е извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, а именно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №8318384, който е влязъл в сила на 25.01.2024 г.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като 3 по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното/преносило автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно 4

Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото средство не е в движение или в случаите, в които автоматизираното техническо средство се позиционира върху участък от пътя. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ.

Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения протокол от проверка №029-СГ5 ИСИС/11.03.2024 г., издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от протокола, приложен на л.11 по делото, АТСС представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „ARH CAM S1”, която е преминала последваща метрологична проверка, установяваща както съответствие с метрологичните характеристики и изисквания, така и годност за експлоатация до 11.03.2025г.

Посоченото е надлежно калибровано, при което измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш отговорното лице по чл.188, ал.1 ЗДвП.