Решение № 3478 от 25.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3478 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110209401 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. С. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № *** от 21.02.2025г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация"- гр. София, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което се претендира неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че в хода на производството са допуснати процесуалния нарушения на закона намерили своето отражение в съдържанието на АУАН и НП, които не съдържат изискуемите реквизити. Претендира се и нарушение на материалния закон, доколкото описаните в АУАН и НП факти не изпълват конкретен фактически състав на административно нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Алтернативно се претендира за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД, чрез своя защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Административно – наказващият орган Началник ОО "Автомобилна 1 администрация"- гр. София, редовно призован не явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „***“ ЕООД притежавал Лиценз № *** на Общността за международен превоз на товари. Била извършена тематична проверка на жалбоподателя, във връзка с писмо с рег. № 81-00-29-1474/13.09.2024г., връчено на 03.09.2024г. на упълномощено лице, относно транспортната документация на превозвача „***“ ЕООД, която обхващала периода от 30.09.2023г. до 15.08.2024г. и да се проведе в сградата на РД „АА“ – София от И.С.. За извършената проверка бил съставен констативен протокол от 11.10.2024г., в който, в т. 13.6 било отразено, че „информация от картата на водача и от паметта на тахографа е сваляна и се съхранява съгласно регламентираните срокове“, а в т. 19 било отразено следното „липса на данни за дейности“. В хода на проверката дружеството жалбоподател предоставило изисканата информация от дигиталните тахографи на влекач *** от категория № 3, с рег. № *** за периода от 30.09.2024г. до 17.04.2024г. в ДДД формат, но част от информацията не могла да бъде отворена от проверяващите, тъй като била заключена. Служители на ИА "АА" приели, че информацията е заключена, поради което жалбоподателят е извършил нарушение на ЗАвПр и му бил съставен процесния АУАН. На 11.10.2024г. свидетелят И.С. – инспектор при ОО "АА", гр. София е съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на същата дата нарушения на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр в присъствие на свидетеля Р.М..

Процесуален представител на нарушителя подписал съставения против него АУАН като изложил възражения. Такива били изложени и в седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на АУАН на 21.02.2025г. Началникът на ОО "АА", гр. София издал обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И.С., Р.М. и Д.П. както и от приобщените по чл. 283 от НПК доказателствени материали. От показанията на свидетелите безспорно се установява, че жалбоподателят е оказал съдействие и предоставил необходимата информация /включително 2 извлечение от дигитален тахограф на влекач, но за посочения в АУАН и НП период част от информацията е била заключена. В конкретния случай свидетелите С. и П. разясняват и възможната причина, а именно, че при предоставената информация, файлът е бил заключен, но от административно наказващият орган нямат възможност да отстранят дефекта.

При така изложеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, а по същество е и основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност съобразно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвПр и представените заповеди и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Конкретно са описани фактите от АНО, които според последния водят до съставомерно поведение по възведените като нарушение текстове.

Конкретно е посочена и датата на претендираното нарушение, а именно 11.10.2024г., при извършената проверка, когато е изискана и информация от дигиталния тахограф на влекач *** от категория № 3, с рег. № *** за периода от 30.09.2024г. до 17.04.2024г. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП. При така установената фактическа обстановка според настоящата инстанция намира, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 91в, т. 2 ЗАвПр. По делото се установи, че той е предоставил за проверка информацията от дигиталните тахографи на цифров файл, но същата е била „заключена“. В случая позитивните задължения на превозвачите във връзка с работата на дигиталните тахографи, са уредени в чл.

91в, т. 2 от ЗАвПр . Според тази норма превозвачите са "... длъжни да 3 съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи - информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача". При уреждане на белезите от обективната страна на нарушението санкционната норма на чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр. не просто препраща към чл. 91в т. 2 от ЗАв Пр, а самостоятелно установява две форми на изпълнителното деяние на предвиденото с нея административно нарушение. Предвидената санкция се налага на превозвач или лице, извършващо превози за собствена сметка, който не съхранява разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. Втората форма на изпълнителното деяние се изразява не в простото непредоставяне на посочените документи при проверка, което може да се дължи на различни причини, а в отказ те да бъдат предоставени.

При съобразяване на събрания в хода на производството доказателствен материал съдът намира, че описаните в АУАН и НП факти не покриват състава на вмененото на жалбоподателя нарушение. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е предоставил на проверяващите информацията от дигиталния тахограф на МПС, която информация е била „заключена“. Това обстоятелство само по себе си не води до извод за осъществено съставомерно поведение от страна на жалбоподателя, доколкото същият е предоставил изисканата информация. Обстоятелството, че част от информацията не е могла да бъде отворена не следва да бъде вменено на жалбоподателя, доколкото не се установява безспорно, че се дължи на негово поведение, а не до техническа необезпеченост на проверяващите. В тази връзка лишено от логика е заявеното от св. М., че са ,,опитали“ на три различни компютъра да свалят информацията от тахографа, и при трите опита не са успели да я получат.

Следва да се кредитира изложеното от св. П., че информацията е предоставена в необходимия формат, а лицето което извършва дейността по извличане на информацията не е извършвало действия по „заключването“ и съответно софтуерът на автомобилната администрация не е могъл да разчете информацията.

При така изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва извършването на такива в размер на 4

972.00 лева /с вкл. ДДС/. Доколкото не е било направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на АНО съдът намира, че разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водено от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 21.02.2025г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация"- гр. София, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК: *** сумата от 972.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5