Решение № 538 от 22.11.2024, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. ***, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20244310101027 по описа за 2024 година

Искова претенция за заплащане на обезщетение при командировка с правно основание чл.215, ал.1 от КТ.

РС-гр.*** е сезиран с искова молба от Г. Т. от гр.****, чрез пълномощника си адв.В. Н. от АКгр.*** против Драматичен театър-***, с БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление : ***, представляван от Директора **** в която навежда твърдения, че считано от 2017 година работи при ответника на длъжност „актьор", за което представя Допълнително споразумение 10/14.09.2023 год. към Трудов договор 11/02.05.2017 год. Секретар е на синдикална секция към КТ“Подкрепа" в Драматичен тетър-***, за доказване на което представя Служебна бележка №12/24.11.2023 год.

Пояснява, че част от работата му е свързана с изнасяне на постановки на Ловешкия театър в други населени места. Пътуването на цялата трупа в такива случаи е със служебен транспорт - малък автобус с peг.

№ОВ 1058 ВХ. Обикновено представленията започват в 19.00 часа и завършват след 21.00 часа. Тръгването от съответното населено място е след 22.00 часа и когато то е по отдалечено от гр.*** прибирането е след полунощ на другия ден. В такива случаи работодателят категорично отказвал да му заплати командировъчни в пълен размер, макар, че е длъжен, както съгласно Наредба за командировките в страната, така и според подписаният Колективен трудов договор и Браншови колективен трудов договор „Театър", които договори представя като доказателство по делото.

Съгласно чл.35, ал.1, т.1 от Колективен трудов договор от 14.07.2022 год. „ Разходите за пътни, дневни и квартирни при турнета и други командировки на театралните състави са в съответствие с Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Размерът на командировъчните не може да бъде по-нисък от : дневни - не по-малко от размера, приет в Наредбите за командировките до двойния им размер", а съгласно чл.35, ал.3 – „При маршрути над 200 км. нощувката е задължителна или се заплаща пълния размер на дневните. Пълен размер на командировката се заплаща и в случаите, когато изпълнението на служебната задача влиза и в рамките на следващия работен ден". Абсолютно същите текстове се съдържат в чл.40, ал.1, т.1 и в чл.40, ал.З от Браншови колективен трудов договор „Театър" от 31.07.2023 год.

Такива неплатени командировки са :

1.На 29.03.2023 год. е командирован в гр.Самоков със Заповед

49/28.03.2023 год. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му

1 със служебния транспорт в гр.*** е на 30.03.2023 год. след полунощ.

Дължи му се сумата от 80 лв.;

2.На 13.06.2023 год. е командирован със Заповед 102/12.06.2023 год. в гр.***, където се изнесе представление и в гр.***, където имало представление на 14.06.2023 год. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му със служебния транспорт в гр.*** е на 15.06.2023 год. след полунощ. Дължи му се сумата от 120 лв.;

3.На 19.06.2023 год. е командирован в гр.*** със Заповед 106/19.06.2023 год. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му със служебния транспорт в гр.*** е на 20.06.2023 год. след полунощ. Дължи му се сумата от 40 лв.;

4.На 11.09.2023 год. е командирован в гр.*** със Заповед 133/08.09.2023 год. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му със служебния транспорт в гр.*** е на 12.09.2023 год. след полунощ. Дължи му се сумата от 80 лв.;

5.На 12.09.2023 год. е командирован в гр.*** със Заповед 136/12.09.2023 год. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му със служебния транспорт в гр.*** е на 13.09.2023 год. след полунощ. Дължи му се сумата от 40 лв.;

6.На 18.09.2023 год. е командирован в гр.****, където е изнесено представление и в гр.Ка***, където имало представление на 19.09.2023 год. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му със служебния транспорт в гр.*** е на 20.09.2023 год. след полунощ. Дължи му се сумата от 120 лв.;

7.На 18.10.2023 год. е командирован в гр.*** със Заповед 160/17.10.2023 год. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му със служебния транспорт в гр.*** е на 19.10.2023 год. около 3 часа след полунощ.

Дължи му се сумата от 40 лв.;

8.На 20.10.2023 год. е командирован в гр.*** със Заповед

165/19.10.2023 год. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му със служебния транспорт в гр.*** е на 21.10.2023 год. след полунощ. Дължи му се сумата от 80 лв.;

9.На 03.11.2023 год. е командирован в гр.**** със Заповед

173/01.11.2023 год., където е изнесено представление. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му със служебния транспорт в гр.*** е на

04.11.2023 год. след полунощ. Дължи му се сумата от 80 лв.;

10.На 20.11.2023 год. е командирован в гр.**** със Заповед

178/17.11.2023 год. Тръгването от там е около 22.00 часа и прибирането му със служебния транспорт в гр.*** е на 21.11.2023 год. след полунощ. Дължи му се сумата от 40 лв.

Пояснява, че всички описани командировки са по маршрути над 200 км и дори само на това основание се заплаща пълния размер на дневните. При всички случай се прибирал след полунощ. Налице е еднозначна съдебна практика, обективирана в Решение № 123/14.03.2011 год. по гр.д.№1167/2010 год. на ВКС, IV г.o. и Решение №114/09.05.2016 год. по гр.д.№6100/2015 год. на ВКС, III г.о. Съгласно нея с оглед задължението на работника да изпълни заповедта за командировка, ако тя е законна, за работодателя възниква визираното в разпоредбата на чл.215 от КТ, задължение да му заплати пътни, дневни и квартирни пари - като неспазването на законоустановените изисквания за реда на командироване има за последица незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от насрещната страна по правоотношение да изпълни разпореждането, но не и отпадане на задължението за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си.

Разпоредбата на чл.228, ал.2 от КТ, предвижда, че размера на обезщетенията по чл.215 и др. от КТ се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в КТД или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери, а в случая това е осъществено след като работодателят ответник е длъжен да заплати командировъчни в пълен размер съгласно действащите колективни договори.

Ето защо за него се поражда правен интерес от подаване на настоящата молба със следното ИСКАНЕ :

2

Моли съда, на основание чл.215, ал.1 от КТ, да осъди ответника да заплати полагащите му се дневни пари за командировки, както следва :

80 лева дължими по Заповед 49/28.03.2023 год.;

120 лева дължими по Заповед 102/12.06.2023 год.;

40 лева дължими по Заповед 106/18.06.2023 год.;

80 лева дължими по Заповед 133/08.09.2023 год.;

40 лева дължими по Заповед 136/11.09.2023 год.;

120 лева дължими по Заповед 138/15.09.2023 год.;

40 лева дължими по Заповед 160/17.10.2023 год.;

80 лева дължими по Заповед 163/19.10.2023 год.;

80 лева дължими по Заповед 173/01.11.2023 год.;

40 лева дължими по Заповед 178/17.11.2023 год.

Моли, върху всички суми да се присъди и законната лихва върху съответната сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на цялото задължение.

Моли да му се присъдят и заплатените от него разноски и адвокатско възнаграждение.

В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на искова молба вх.

№7885/12.07.2024 год. от ответника Драматичен театър-гр.***, представляван от Директора **** в който последната счита иска за недопустим. Възразява срещу така подадената искова молба, навеждайки твърдения, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв го оспорва изцяло. Основанията й за това се изразяват в следното : На първо място счита, че исковата молба е нередовна, като тя не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК. Не е посочена каква е цената на иска. Намира, че тази нередовност трябва да бъде отстранена. На следващо място акцентира на това, че ищецът, в твърденията си, относно размера на командировъчните се позовава на разпоредби на Колективен трудов договор и Браншови колективен трудов договор „Театър“. В този смисъл обръща внимание на съда, че Колективния трудов договор е подписан на 14.07.2022 год. и е със срок на действие една година, считано от датата на подписването му. От тук произтича и факта, че цитираният Колективен трудов договор е неотносим спрямо твърденията за неплатени командировки в частта от т.4 до т.10 включително от исковата молба. Категорично намира за невярно твърдението, направено в абзац първи, страница втора от исковата молба, че текстовете в чл.35, ал.1, т.1 и чл.35, ал.3 от Колективен трудов договор са абсолютно същите като тези в чл.40, ал.1, т.1 и чл.40, ал.3 от Браншови колективен трудов договор „Театър“. Счита, че е налице очевидна разлика, макар и минимална, такава разлика е налице. На следващо място твърди, че депозираните като доказателства заповеди за командировка не са годно доказателствено средство за размера на претендираните дневни пари от ищеца и оспорва същите, като подробни съображения в тази насока заявява, че ще изложи в съдебно заседание. Моли съда да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Н., който от името на доверителя си поддържа исковата молба и я намира основателна и доказана, тъй като по делото безпорно са доказани обстоятелствата, че ищецът е бил командирован, като всички тези командировки са с маршрут над 200 км от гр.***. Доказано е и обстоятелството, че прибирането от тези командировки е ставало след полунощ. Позовава се на представените като доказателства, от които е видно, че ищецът е секретар на Синдикална организация и съгласно представените по делото два броя Колективен и Браншови трудови договори и нормите, които са посочили, счита, че се дължат дневни пари за тези командировъчни в по-висок размер от това, което е склонен да плати работодателят на ищеца и които суми са записани от вещото лице в заключението му по допусната съдебно-икономическа експертиза. Заявява, че доверителят му е отчитал тези командировъчни, давал ги е, но те са му ги връщали, защото са му казвали, че не могат да му заплатят тези суми, които той претендира. В този смисъл моли съда да уважи исковата претенция, като присъди на доверителя му сумите, които са подробно описани в петитума на исковата молба, както и лихва върху всяка от тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на цялото задължение. Претендира и за заплащане на съдебно-деловодните разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, чрез пълномощника си адв.П. оспорва така депозираната искова молба и я намира неоснователна и недоказана. Оспорва и приложените с исковата молба писмени доказателства. Изцяло поддържа писмения отговор на исковата молба, твърдейки, че исковата претенция на Г. Т. срещу Драматичен 3 театър *** е неоснователна и недоказана. Основанията му затова са следните : На първо място ищецът обосновава твърденията си относно размера на командировъчните, позовавайки се на разпоредби от действащ Колективен трудов договор и действащ Браншови трудов договор на театъра. Твърди, че Колективният трудов договор е подписан на 14.07.2022 год. и същият е със срок на действие една година, съгласно чл.76 от него. Този едногодишен срок е изтекъл, поради което счита, че цитирания от ищеца Колективен трудов договор е неотносим спрямо твърденията за размера на неплатени командировки в частта от т.4 до т.10 включително в исковата молба.

По отношение на цитираната разпоредба на Браншовия договор на театъра и цитираните от него разпоредби на чл.40, ал.3, т.1 е безпорно, че при маршурти над 200 км се дължи пълният размер на командировъчното, но в случая се претендира заплащане на командировката за пълен работен ден и за следващия ден. за да се твърди заплащане и на следващия ден съгласно действащата разпоредба трябва лицето да е командирован повече от 4 часа от адреса на постоянната си месторабота. Няма разпоредба, а и от доказателствата по делото е видно, че това може да стане, т.е. един час сме си дошли по-късно, получили сме си пълния размер на командировката и претендираме командировка за пълен следващ работен ден, като моли съда при произнасяне на решението си да отчете този факт.