Решение № 971 от 02.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330202768 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от М. Х. В., против наказателно постановление № 26- 0432- 000276, издадено на 27.04.2026г. от Началник 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511.29 евро, лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, и са му отнети на основание Наредба № Ⅰз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР общо 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и 1 становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- наказателното постановление е издадено след прекратено досъдебно производство, за това, че на 09.03.2026г. около 13.55 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. Борис Шивачев и ул.

Димитър Талев, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил Алфа Ромео 147 с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 0.87 на хиляда, установено с химическа експертиза № 607/ 10.03.2026г. на БНТЛ Пловдив. Нарушен е чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

От показанията на свид. С. В. се установява, времето, мястото и начинът на извършеното нарушение, както и неговият автор. При изпълнение на служебните си задължение е спрял нарушителя, извършил му е проверка за алкохол, която е отчела положителен резултат – „Жалбоподателят каза, че е пил до рано сутринта….Употребил е алкохол към датата на проверката“ (свид. В., стр.19) Лично той е съставил акта, връчил го е на нарушителя, запознал го е със съдържанието му. Нарушителят лично е подписал акта и талона за медицинско изследване без възражения. Сочи изрично, че поддържа констатациите в акта. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия 2

(както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията му представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка с техническото средство, изричното приемане на страна на нарушителя на показанията на дрегера, изявлението, че не желае да даде кръв за медицинско изследване. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. Не без значение е и обстоятелството, че същият възпроизвежда извънпроцесуално изявление на жалбоподателя, непосредствено към момента на извършване на проверката за употреба на алкохол, а именно, че нарушителят е заявил, че е употребил алкохол. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложения по делото талон за медицинско изследване № 182526 и подписан от жалбоподателя, се установява, че нарушителят е бил съгласен и изрично е приел, показанията на техническото средство установило употребата на алкохол.

От приложеното постановление за прекратяване на наказателно 3 производство и пр.пр. № 3352/ 2026г. на РП- Пловдив в цялост се установява, че наказателното производство спрямо нарушителя е прекратено.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изричн потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо 4 изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

По делото с категоричност се установява, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алколол в кръвта от показанията на актосъставителя и от изготвената химическа експертиза.

Управлението на МПС се установява от показанията на актосъставителя свид.

В., концентрацията на алхохол от химическа експертиза № 607/ 10.03.2026г. на БНТЛ Пловдив, в резултат на взетите проби съобразно лист за преглед на пациент от 09.03.2026г. в 14.51 часа и протокол за медицинско изследване Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е описано нарушението и нарушителят не е разбрал за какво е санкциониран. Напротив, както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление подробно и ясно са посочени всички съставомерни признаци на извършеното от нарушителя нарушение, време, място, начин, механизъм и обстоятелства на извършването. Направено е пълно описание на нарушението.

Обстоятелството, че в уводната част е посочено, че нарушителят е водач личен от СУМПС, че изрично не е посочено, че наказателното постановление не е издадено въз основа на АУАН, не представляват съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не се отразявят нито върху правото на защита на санкционираното лице, нито върху пълната му възможност да разбере за какво нарушение е обвинен. Всъщност, напълно ясно и точно е посочено в наказателното постановление, че същото се издава след като е прекратено 5 наказателното производство срещу нарушителя. Пълно и ясно е посочено, защо деянието не е квалифицирано като предстъпление, а като административно нарушение, пълно и точно са описани всички негови съставомерни признаци. Следва да бъде отбелязано и, че издадаването на АУАН на нарушителя и невписването на това обстоятелство в наказателното постановление не представлява съществено нарушение, напротив охранява правото на защита на нарушителя в пълна степен да разбере за какво е санкциониран. Всъщност, нарушителят не оспорва да е извършил вмененото му нарушение, напротив признава изцяло фактическата обстановка, а и видно от постановлението на прекратяване на наказателно производство, същото е изпратено и до него, и едва след влизането му в законна сила, тогава е образувано административно- наказателното производство.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, където нарушителят собственоръчно е посочил „НЕ“ поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fe66590-b922-4464-bfdc-4b6eb2de5a99