Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 256 от 17.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 65/2024
Вид
Решение № 256
Подписан
17.06.2025
В сила
24.06.2026
Състав
Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.117, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 163а, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68 ал.1 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 71, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.78 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.9 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 24, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.97а ал. 2 · Правилник за прилагане на” и
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Варна, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20243100900065 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Свети Никола“ ООД срещу „Фумигатори“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

327, ал. 1 ТЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 60 000.00 лв. и сумата от 24 000.00 лв., частично от 299 221.69 лв., представляваща неплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на царевица, сключен на 08.04.2021г. по фактура №13767/08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане

Предявен е и насрещен иск от „Фумигатори“ ЕООД срещу „Свети Никола“ ООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв. – частичен иск от общо претендираната като дължима сума от 267 526,80 лв., платени на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на 969,30 т. царевица, реколта 2020 г., сключен между страните на 07.08.2020 г., за която обща сума „Свети Никола“ ООД е издал на „Фумигатори“ ЕООД фактура № 0000012900/07.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 01.04.2024 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 1

ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните по спора на 08.04.2021 г. договор, ищецът е продал на ответника 761,96 т. царевица, реколта 2020 г., при договорена единична цена от 392,70 лв./тон. За доставката на стоката, на същата дата е бил съставен приемо-предавателен протокол, като ищецът е издал и фактура № 13767/08.04.2021г. за общо 299 221,69 лв. Съгласно чл. 8.1 от договора, сумата е следвало да бъде заплатена по банков път след представяне на данъчна фактура, което е било сторено от ищеца на 08.04.2021 г. Ищецът сочи, че въпреки многократно отправяните покани за заплащане на цялата стойност, това не е било сторено.

Обръща се внимание, че наличието на задължение е било потвърдено от ответника с потвърдителни писма от 25.05.2022 г. и 21.03.2023 г. Поради липсата на плащане предявява настоящия частичен иск.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника „Фумигатори“ ЕООД е постъпил отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, поради което същият се оспорва по основание и размер. Възразява се, че стоката не е била реално доставена, поради което и не се дължи заплащането на цената по договора.

Пояснява се, че в дългогодишните отношения на ответника с ищеца е практика приемо-предавателният протокол да бъде подписван преди доставката.

Изтъква се и че при предаването на стоката не са били представени документите, изискуеми от чл. 7 и чл. 8, ал. 2 от договора, а фактурата и редовното счетоводно отразяване по съществото си не представляват доказателства за доставката. Във връзка с твърденията си за липса на доставка на родово определената стока се позовава на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД.

Излага и че с оглед консенсуалния характер на договора, предаването на вещите и заплащането на цената не са част от фактически състав на съглашението, а същите са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК от „Свети Никола“ ООД е постъпила допълнителна искова молба, с която се препотвърждава заетата с първоначалната искова молба позиция за дължимост на претендираната сума, като се пояснява, че за изпълнение на поетото задължение към „Фумигатори“ ЕООД, на 05.04.2021 г. ищецът е закупил от трето за спора лице – „Транс Енд 2

Трейд 1“ ЕООД 190,72 т. царевица, реколта 2020 г., за което е била издадена фактура № 2000000790/05.04.2021 г. Твърди се, че „Транс Енд Трейд 1“ ЕООД е доставило на ищеца посоченото количество в склад в с. К., след което, по уговорка на ищеца с „Фумигатори“ ЕООД, само е била прехвърлено правото на собственост в полза на ответника, без да е било необходимо транспортирането на царевицата на друго място.

По предявения в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от „Фумигатори“ ЕООД срещу „Свети Никола“ ООД насрещен иск, ищецът твърди, че между него, като купувач, и ответника, като продавач, на 07.08.2020 г. е бил сключен договор за покупко-продажба на 969,30 т. царевица, реколта 2020 г. при единична цена 276 лв./ т. За общо дължимата цена от 267 526,80 лв. от ответника е била издадена фактура № 0000012900/07.08.2020 г. Твърди се, че ищецът е заплатил цялата стойност на 10.02.2020 г. Падежът на ищцовото задължение за доставка е бил 30.09.2020 г. по опция на купувача. Такава обаче касателно цялото количество не била осъществена, поради което, чрез исковата молба, ищецът отправя до ответника изявление на разваляне на договора. Твърди се, че липсват предвидените в чл. 7 от чл. 8, ал. 2 от договора транспортни документи и декларация за качество на стоката, а макар да е бил съставен приемо-предавателен протокол, той е бил подписан преди реалното предаване на вещта, доколкото подобно поведение се е наложило като обичайно в трайните им търговски отношения.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК , ответникът „Свети Никола“ ООД е депозирал отговор на насрещната исковата молба, с който предявеният иск, считан за допустим, се оспорва като неоснователен и недоказан. Ответникът възразява, че е доставил процесното количество царевица. Пояснява, че за изпълнението на съглашението е закупил царевица от третото за спора лице – „Транс Енд Трейд 1“ ЕООД 1223,56 т., за което му е била издадена фактура № 2000000695/07.08.2020 г. Съгласно приемо-предавателния протокол към нея стоката е била доставена на ответника в склад в с. К., след което „Свети Никола“ ООД е прехвърлило на ищеца собствеността върху стоката и му я е предало с приемо-предавателен протокол и фактура № 0000012900/07.08.2020 г. Твърди се, че доколкото страните са били постигнали уговорка, че правото на собственост ще бъде прехвърлено без претранспортирането на царевицата, то такова не е било необходимо и съответно извършвано от него.

3

В съдебно заседание ищецът „Свети Никола“ ООД, редовно призован чрез процесуалните си представители, подържа предявените искове и моли съда да ги уважи, оспорва насрещния иск. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът „Фумигатори“ ЕООД, редовно призован, оспорва исковете по основание и размер, поддържа насрещния иск, моли съда да го уважи. Моли за присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

Съгласно нормата на чл.318 от Търговският закон, договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма, а последната е само форма за доказване на елементите на договорната връзка.

По силата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

При така очертаната правна рамка и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че на 08.04.2021 г. са сключили в писмена форма договор за покупко-продажба, по силата на който, ищецът в качеството му на продавач се е задължил да прехвърли право на собственост върху 761.96 т. царевица срещу цена от 392,70 лв. за тон.

Във връзка с продажбата е издадена фактура №13767/08.04.2021 г. на обща стойност 299221.69 лв. Във фактурата, като основание за неначисляване на данъка, предвид разпоредбите на чл.97а ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС е посочено “обратно начисляване“ - чл. 163а, ал.2 от ЗДДС.

Фактурата е издадена съгласно правилата на счетоводното и данъчно законодателство и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 7 от ЗСч и чл.114 ал. 1 от ЗДДС.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводната 4 експертиза се установява, че по повод на сделката с „Фумигатори“ ЕООД, „Свети Никола“ ООД е закупило количествата царевица от „Транс енд Трейд 1“ ЕООД: 361.13 т. на 16.11.2020 г., 210.14 т. на 29.12.2020 г. и 190.720 т. на 05.04.2021г.

Съдът намира за доказан факта, че стоката е предадена, за което обстоятелство е съставен приемо-предавателен протокол с дата 08.04.2021г.

Протоколът е подписани от представители на двете дружества. Няма спор по отношение на тяхната автентичност.

Количествата царевица са предадени в склад в с. К., област Добрич, съгласно свидетелските показания на Д.Е.Д..

Това обстоятелство /за реалната доставка/ се потвърждава и от заключението по съдебно-счетоводна експертиза, което е неоспорено от страните, съгласно което „Свети Никола“ ООД е отразило продажбите с вписване на фактурата в дневниците за продажбите, а „Фумигатори“ ЕООД е отразило покупката чрез вписване на съответните протоколи по реда на чл.117, ал.2 от ЗДДС в дневниците за покупки, като е ползвало пълен данъчен кредит.

Правото на данъчен кредит възниква когато подлежащия на приспадане данък стана изискуем, по аргумент на чл.68, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл.68 ал.1 т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Това право е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка.

Следователно за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл.6, ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС, както и да са налице предвидените в чл.71, т.1 ЗДДС документи.

Разликата между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане е причина законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка.

5

Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС – чл. 6, ал.1, респ. чл.

9, ал.1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване.

В случай, че доставките не са се осъществили, то е следвало получателя да коригира ползвания данъчен кредит по реда на чл.78 от ЗДДС.

Обстоятелство, което не се установява от събраните по дело доказателства.

Дори и да е налице липса на доказателства за транспортни документи/ стоките са индивидуализирани във фактурите и придружаващите ги протоколи съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД/, това не може да бъде самостоятелно основание за липса на реалност на доставка, като в този смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и по дела С-324/11, С-18/13. Липсата на транспортни разходи също не обосновава извода за липса на реалност на доставката. Процесната доставка е такава с предмет продажба, а не с предмет тяхното транспортиране.

Отделно от горното във връзка с инвентаризация на разчетите по реда на Закона за счетоводството и изготвянето на годишните финансови отчети за 2022г. между двете дружества има разменени потвърдителни писма – л.82 и л.83 с опис на фактури между които и фактура №13767/08.04.2021г., с което признато съществуването на задължение.

Т.е собствеността върху количествата царевица /родово определение вещи/ е прехвърлена.

Съгласно чл. 8.1 от договора купувачът следва да заплати стойността на стоката след представяне на съответната данъчна фактура. Предвид горните мотиви досежно включване в дневника за покупки на процесната фактура следва да се приеме, че е настъпил падежа за плащане продажната цена.