Решение № 5878 от 18.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5878 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20211110209899 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.215,ал.3 Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, обнародван ДВ бр.73 от 17.09.2010г., в сила от същата дата вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на Е. Е. Л., подадена срещу наказателно постановление №231007, издадено на 11.06.2021година от началник Отдел”Охранителна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи /ООП-СДВР/, с което на основание чл.185,ал.1 ЗОБВВПИ - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.37 от 07.05.2019г., му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 500лв., за това, че на 25.05.2021година, около 18:30часа, в град София, в близост до молитвен храм“Свети Александър Невски”, неправомерно е използвал пиротехнически изделия административно нарушение по чл.60,ал.1,т.6 ЗОБВВПИ - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.37 от 07.05.2019г.

1

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок /чл.215,ал.3 ЗОБВВПИ вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят навежда аргументи за неспазени процесуални изисквания, накърнили правото му на защита, поради което и дискредитиращи административнонаказателното производство, както по същество оспорва констатациите на органите на последното, които твърди, че не са спазили изискването да изяснят коректно и в пълнота значимите факти преди да пристъпят към реализирането на административнонаказателна отговорност в случая.

Защитникът на жалбоподателя - адвокат Диана Петкова, легитимирана с пълномощно, приложено като лист 37 от делото, в открито съдебно заседание поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, позовавайки се освен на съображенията, изложени в жалбата, още на допълнителни такива, обосноваващи становището за допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство, конкретно неспазени изисквания, произтичащи от приложимата разпоредба на чл.40,ал.1 ЗАНН, доколкото актът, поставил началото на административнонаказателното производство, е бил съставен в присъствието само на един свидетел, неангажиран с възприятия, нито от извършването, нито от установяването на вмененото на Л. нарушение, а и наказващият орган изобщо не е обсъдил депозираните в срока по чл.215,ал.3 ЗОБВВПИ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, възражения.

Пред съда административнонаказаният Е. Е. Л., в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, явявайки се и лично, също поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, но изразява становище чрез такъв по пълномощно /лист 36 от делото/, депозирайки “писмени бележки”, вх.№168771/14.06.2023г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 34-35 от делото/, конкретно в насока наличие на предпоставки за потвърждаване на атакуваното 2 наказателно постановление и за отхвърляне на жалбата, предвид несъмнена установеност на констатираното и вменено нарушение, за което в съответствие с материалноправните и процесуалноправни разпоредби е била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на санкционираното физическо лице с налагане на административно наказание, включително коректно индивидуализирано като вид и размер. Отправя изрично искане, при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото, да бъде присъдено в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение, а в случай на основание за уважаване на подадената жалба и присъждане на деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателя, формулира изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.215,ал.3 ЗОБВВПИ вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата, изразени от страните в хода на съдебното производство и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, но и се установява, че на 25.05.2021година, след 18:00часа, жалбоподателят Е. Е. Л., ЕГН **********, с адрес ......., бил сред зрелостниците, които завършвайки средното си образование с традиционен абитуриентски бал, заедно с много свои връстници, но и гости на последните, оформяли екзалтирано множество в централната част на столичния град, пред храм-паметник”Свети Александър Невски”. В района имало и засилено полицейско присъствие за осигуряване спокойствието и безопасността на празнуващите, като ангажираните полицаи включително осъществявали наблюдение над поведението на абитуриентите. По причина, че били забелязани празнуващи, които осъществявали фактическа власт над запалени димки, след установяване самоличността на лицата, сред които попаднал жалбоподателят, но и свидетел Д. Н., от страна на охраняващите 3 полицаи на място били оформени и връчени призовки, конкретно на Л. да се яви в сградата на СДВР на 31.05.2021година за образуване на административнонаказателно производство.

На 31.05.2021година жалбоподателят Емил Л. се явил в сградата на СДВР. При положение, че на този етап работата по случая с Л. била възложена на свидетел И. И. - полицейски инспектор в 03 Сектор“Контрол на общоопасните средства” към ООП-СДВР, информиран за случилото се пред храм-паметник”Свети Александър Невски” на 25.05.2021година от колегите си, присъствали на мероприятието, без самият той да е бил на мястото, както и колегата му Марио Тричков, след като последният, във вид на саморъчно “сведение”, снел информация от жалбоподателя, на свой ред свидетел И. пристъпил към съставянето на жалбоподателя на акт, бланков №231007/31.05.2021г. за установяване на административно нарушение, с посочена правна квалификация на деянието като нарушение по чл.60,ал.1,т.6 ЗОБВВПИ, от фактическа страна описано като изразило се в това, че на 25.05.2021година, около 18:30часа, в град София, в близост до молитвен храм”Свети Александър Невски”, Л. неправомерно е използвал пиротехнически изделия. Така съставен, в присъствието на полицейски служител Марио Тричков, в качеството на свидетел и на самия Л., актът бил предявен, подписан без възражения и препис от него бил връчен на последния отново на датата 31.05.2021година, като Л. упражнил правото да подаде писмени възражения по акта в приложимия срок по чл.215,ал.3 ЗОБВВПИ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН. Независимо от това, въз основа на акта, на 11.06.2021година началник ООП-СДВР издал атакуваното наказателно постановление №231007, с което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на Л., конкретно с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 500лв., на основание чл.185,ал.1 ЗОБВВПИ, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.

С оглед доводите, обосноваващи защитната теза на санкционираното лице, развита в жалбата и за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното постановление, по делото са събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитани в качеството на свидетели, актосъставител И. И., но по искане на защитата и на лицето Д. Н., както са приобщени 4 писмени материали, в т.ч. такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, наред с които и допълнително приложени в хода на съдебното производство, а именно “сведение“ от жалбоподателя от 31.05.2021година, приложено с жалбата копие от депозираното в срока по чл.215,ал.3 ЗОБВВПИ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, писмено възражение /лист 10-11 от делото/ и приложени с молба, вх.

№145548/25.05.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура, заповеди №8121з-595/26.05.2015г. и №8121з-285/11.03.2022г. на министъра на вътрешните работи, имащи отношение към установяване компетентността на наказващия орган /лист 31-33 от делото/.

Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима /явява се подадена в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 21.06.2021година, а жалбата е била депозирана при административнонаказващия орган на 24.06.2021година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество за оценка на основателността.

Съдът конкретно преценява, че са налице предпоставките за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно, в опорочено изначално административнонаказателно производство, макар по съображения различни от тези, с които е обоснована защитната теза, развита в жалбата.

В принципен план съдът отчита, че за да може обективно да се прецени, дали вмененото на конкретното санкционирано лице административно нарушение се установява, при това така, както е било прието от органите на административнонаказателното производство, преди това в обстоятелствената част на акта, а и на наказателното постановление, последователно и по идентичен начин, в съответствие с изискванията на чл.215,ал.3 ЗОБВВПИ вр.

5 чл.42,т.3 и т.4 /нов чл.42,ал.1,т.3 и т.4/ и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН, следва да са намерили отражение, описани в пълнота, но и конкретно правнорелевантните обстоятелства за случая, а не просто в акта и в постановлението да е възпроизведена словесна формулировка на една или друга нормативна разпоредба.

Така посоченото, пренесено към казуса, като и се съобрази характерът на нарушението, означава първоначално в акта, а впоследствие и в наказателното постановление, преди всичко ясно и конкретно да е било описано с какви конкретни, като вид и брой, предмети е боравил жалбоподателят в случая, както и какво точно, като конкретно поведение /действие и/или бездействие/, е реализирал, за да може на следващ етап да се оцени, дали се е касаело за пиротехнически изделия по смисъла на чл.8 ЗОБВВПИ, а и дали стореното от Л. е било употреба на такива изделия, попадащо под забраната, въведена с разпоредбата на чл.60,ал.1,т.6 ЗОБВВПИ.

Съдът счита, че непосочването, нито в акта, нито в наказателното постановление, на правнорелевантни факти, представлява съществена нередовност, която не просто налага констатация за дефицит на административнонаказателното обвинение, но и не подлежи на саниране едва в настоящото съдебно производство, в което се събират доказателства, предназначението на които обаче, е проверка на вече отразените в акта и в постановлението фактически констатации, не въвеждането на такива за първи път, като в същото време реално съдът и е поставен в обективна невъзможност да прецени законосъобразно или не е била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя в случая и то на посоченото правно основание.