Решение № 2133 от 24.11.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд

Пловдив

Р Е Ш Е

Н И Е

№ …/… гр. Пловдив, 24 . 11 . 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

Административен съдия: Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1006/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл. 84 ал. 14 от Закона за културното наследство /ЗКН/ - предишна ал.9 - изм., бр. 62 от 2019г., в сила от 6.08.2019г.

„ВИКТОРИЯ СИТИ

ЦЕНЪР“ ЕООД, ЕИК *********, с. Житница, ***з, представлявано от управителя В.Й.Я., с пълномощник адв.Хр.Р. обжалва Становище изх. № ЗЗ-НН-433 от 03.02.2020г. на Министъра на културата, с което е отказано съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване и ремонт на покривната конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, ул.

Авксентий Велешки.

Становища на страните :

- В жалбата е заявено възражение за нищожност на становището-отказ на основание чл.177 ал.2 АПК с искане за обявяване нищожността на оспорения административен акт. При условия на евентуалност се твърди незаконосъобразност на отказа с искане за отмяната му. Описани са в хронологична последователност фактите и обстоятелствата по отношение заявление на Виктория Сити Център ЕООД от 03.01.2017г. до Министъра на Културата с искане за съгласуване на виза и технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново средно застрояване и подземно застрояване и ремонт на покривната конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I – 522, 679 – жил. и общ. застрояване, в кв.149 – нов, 314 – стар, по плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, ул.

Авксентий Велешки. В тази вр. е изтъкнато, че при съобразяване отказа на Директора на НИНКН от 15.03.2017г., дружеството е преработило проекта и със заявление от 30.03.2017г. е внесло коригиран проект, при който подземното застрояване е намалено на един подземен етаж и към техническия проект е приложена Конструктивна експертиза, според която носещите конструкции на сградата не отговарят на нормите за безопасност и сградата е опасна от самосрутване, при което са предложени два варианта – вторият предлага частичен демонтаж на сградата със запазване фасадите с обем и височини. Становището на Директора на НИНКН от 09.06.2017г. до Министъра на културата е положително – да се съгласуват визата и техническия инвестиционен проект, но е издадено становище от 30.08.2017г. за съгласуване на визата и отказ за съгласуване на техническия проект. Отказът е обжалван и с Решение № 3466 по адм.д.№ 10580/2017г. на АССГ – е отменен в обжалваната част и преписката е върната за Зам.министъра на културата /издател на оспорения административен акт/ - за ново произнасяне по заявлението на дружеството в 14 дн.срок. ВАС отменя решението на АССГ – със свое Решение № 15836/2018г. по адм.д.№ 9477/2018г. и връща делото в АССГ. При повторното разглеждане на жалбата отказът е отменен отново с Решение № 3789/2019г. по адм.д.№ 653/2019г. Посочено е, че съдът е възприел проекта, според който е предвидено запазване на съществуващото застрояване като контур /очертание на застроителното петно/ в приземен етаж и в цялостен обем на сградата и цялостно и частично запазване на фасадите – изцяло се запазва североизточната фасада по ул.Иван Вазов откъм улицата, включена в групов паметник „Система от улични ансамбли „Д” по ул.Иван Вазов и ул.Цанко Дюстабанов, както и нейните контактни ъглови участъци и югозападната фасада, при запазване цялостно и частично на фасадните каменни и тухлени зидове в съответствие с Конструктивната експертиза.

Съдът е посочил, че инвестиционният проект напълно съответства на устройствените параметри на действащ ПУП, с аргумент от съдържанието на приетата допълнителна СТЕ. Освен това в съдебното производство е доказано и възприето, че сградата запазва като цяло своя контур, обем и облик и хармонира с визията и оформлението на системата от улични ансамбли „Д” по ул.Иван Вазов и ул.Цанко Дюстабанов. Отказът е отменен по всички изложени в административния акт основания. Касационната жалба на Зам.министъра на културата против второто решение на АССГ е отхвърлена от ВАС с Решение № 15627/18.11.2019г. по адм.д.№ 10154/2019г. Срокът за новото произнасяне по заявлението на дружеството е изтекъл на 02.12.2019г., поради което Виктория Сити център ЕООД подава заявление с вх.номер от 10.12.2019г. В противоречие с влезлите в сила Решения на АССГ и на ВАС е издадено оспореното становище – отказ от 03.02.2020г. на Министъра на културата. Според жалбоподателят мотивите за отказ са същите – като тези в отмененото становище от 30.08.2017г. , поради което е налице хипотезата на чл.177 ал.2 АПК. Административният акт е повторно издаден със същото съдържание като отменения, тоест – разпоредени са същите права и задължения на същите фактически основания и е налице идентичност на страните. Подържа се в тази вр., че силата на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят това за което и тези, спрямо които съдебното решение има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие са страни, основание, предмет – чл.177 ал.1 АПК вр. с чл.298 ал.1 ГПК. В случая на основание чл.177 ал.2 АПК – административният акт противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обиктивирани в неговия диспозитив, поради което отказът е нищожен.

В ход по същество адв.Р. поддържа исканията до съда с уважаване на жалбата и присъждане на направените съдебни разноски.

В писмено становище по същество са повторени съображенията от жалбата по възражението за нищожност на оспореното становище – отказ. С позоваване на приетата по делото СТЕ е посочено, че в инвестиционния проект е предвидено запазване на кота било на заварената съществуваща сграда, котата корниз отговаря на изискванията на ПУП с прилагане разпоредбите на Наредба № 7/2003г., вкл. е предвидено цялостно и частично запазване на фасадите в съответствие и с издадената виза. Счита се, че мотивите в оспорения отказ са в противоречие с влязлото в сила Решение по адм.д.№ 653/2019г. на АССГ, мотиви от което са цитирани в подкрепа на твърдението. Посочено е, че в случая Министърът на културата е бил длъжен да изложи всички съображения във вр. с твърдяно нарушение на закона и подзаконови нормативни актове и не може след влязло в сила решение за отмяна на отказ, да се позовава на същите основания, които са изложени в отменения административен акт или да въвежда нови фактически основания за отказ. Изтъкната е установената посредством СТЕ идентичност в проектната документация и съдържанието на преписката, при които е постановен отменения отказ и оспорения в това съдебно производство отказ. Поддържа се идентичност по отношение страни, основание и предмет – и противоречие на оспорения отказ на съдебното решение, в която хипотеза е приложима нормата на чл.177 ал.2 АПК.

- Ответникът Министър на културата, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л.Х. - А. излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В писмена защита се поддържа законосъобразност на отказа от 03.02.2020г. – издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съответствие с материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила. Отразени са съображенията, обосновали издаване на отказ при спазване на специално установената процедура в ЗКН. Оспорено е възражението за нищожност на административния акт, основано на чл.177 ал.2 АПК с твърдение, че в отказа изрично е посочено издаването му в изпълнение на съдебно решение № 3789/04.06.2019г. по адм.д.№ 653/2019г., АССГ, потвърдено с решение № 15627/18.11.2019г. по адм.д.№ 10154/2019г. на ВАС. Според представителят на ответника „Следва да се посочи обаче, че в цитираните съдебни решения не се съдържат задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, с които административният орган да не се е съобразил, а със същите само преписката е върната за ново произнасяне съгласно мотивите в съдебното решение.”. „Връщането на преписката за ново произнасяне не означава безусловно, че съдът е задължил органа да съгласува внесения инвестиционен проект. Точно обратното, съдът е върнал преписката, за да може административния орган, който разполага със специална компетентност и експертиза в областта на културното наследство, след като да проведе ново производство, събере и обсъди доказателства по същото, да постанови окончателен акт.”. Освен това, срокът за произнасяне по чл.84 ал.1 ЗКН е 4 – месечен, поради което административният орган не е бил длъжен да се произнесе в указания от съда 14 – дневен срок.

Твърди се, че оспореното становище-отказ не е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и актът не е нищожен – съдържанието на обжалвания акт не е същото като това на отменения и са съобразени целите на ЗКН – чл.2 ал.2. Макар да е налице идентичност в предмета и основанието, се счита, че не е налице идентичност в страните, тъй като оспорения отказ е издаден от Министъра на културата, а отменения от съда – от Зам.министъра на културата. Счита се, че в жалбата не се съдържат твърдения за незаконосъобразност и превратно се тълкува нормата на чл.177 ал.2 АПК, като не е съобразено, че становището е издадено при условия на оперативна самостоятелност и преценка на органа. СТЕ не следва да се кредитира, тъй като не е извършила основната проверка, която е възложена на органа в производството на чл.84 ЗКН и преценката за приложимата норма /чл.84 ал.9 ЗКН/ следва да се извършва не към дата на подаване на искането, а към дата на издаване на административния акт /чл.142 ал.1 АПК/.

Поискано е жалбата да бъде отхвърлена.

- Окръжна прокуратура Пловдив не участва в съдебното производство.

1. Оспореното становище е издадено на 03.02.2020г. Според извадка от деловоден регистър на НИНКН /л.41/, отказа е връчен на 21.02.2020г.

Жалбата е подадена чрез органа с вх.№ от 09.03.2020г. 14 дн.срок за обжалване е изтекъл на 06.03.2020г. Доказателства за съобщаване на акта по реда на чл.61 АПК не са представени, както и за начин на подаване на жалбата – с пощенска услуга или в деловодството на администрацията. Жалбата е подадена от адресат на оспореното становище - отказ, пряко засягащ правата и интересите на заявителя в административната процедура. При твърдение за нищожност на становището – отказ, жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по основателност.

2. Оспореното становище е издадено от Министъра на културата, правомощията на който административен орган произтичат пряко от закона – чл.84 ал.2 ЗКН : „Съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за:..”. Не са налице хипотези на делегиране на правомощия или заместване.

Авторство не е оспорено. Възражението за нищожност е основано на нормата на чл.177 ал.2 АПК: „Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.”.

2.1. Правни и фактически основания за издаване на становището /л. 34-36/ :

- В обстоятелствената част на административния акт е посочено основанието по чл.84 ал.8 и ал.13 ЗКН, Заповед № РД09-1349/28.11.2019г., становище на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ вх.№ 7000-748/30.03.2017г. и изх.№ 7000-748/19.06.2017г. и № 9400-4961/29.01.2020г. и образувани преписки в Министерството на културата № 33-НН-433/19.06.2017г. и № 33-НН-433/29.01.2020г. и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 15627 от 18.11.2019г. по адм.д.№ 10154/2019г. на ВАС – за отмяна по жалба на Виктория сити Център ЕООД на становище изх.№ 33-НН-433/30.08.2017г. на заместник-министъра на културата.