Решение № 2700 от 09.07.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е ШВ

Е Н И Е № 2700

В В В В В В В В В 09.07.2018 Рі.,В

гр. Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V-ти състав, в публично заседание на  28.05.2018 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3124 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България

Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, против Д.Г.З.,

ЕГН: **********,*** с правно основание

чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че Д.Г.З. дължи на ЕВН България Топлофикация“ ЕАД  следните суми, а

именно: 162,30 лв. – главница, представляваща стойността на отдадена от сградната инсталация топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2015 г. - 06.12.2017 г., в размер на 20,31 лв. и законна лихва върху

главницата, считано от момента на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 07.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №19417/2017г., по описа на ІI бр. състав на ПРС.

Ищецът сочи, че съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът

, като собственик на топлоснабден имот,

находящ се в гр. *, ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * има качеството клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

При неизпълнение на тази разпоредба чл.35, ал.1 от ОУ предвижда клиентите да се задължат с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на законоустановените задължения „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е доставило до

сградата, а търговецът извършил разпределението на топлинна енергия- „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в горните размери и за горните периоди.

Сочи се, че

за горепосочената главница са издадени фактури за процесния период, подробно описани в приложения към исковата молба Препис- извлечение от сметката на ответника. Тъй като последният не

заплатил в срок задълженията си по описаните фактури, то той дължал и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2015 г. -06.12.2017г.,

в размер на 20,31 лв. За събиране на

сумите ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и в срок постъпило възражение от ответника, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Ответникът оспорва изцяло предявените от ищеца искове по основание. Оспорва също, че е потребител на услугата, стойността на която ищецът претендира в иска. Твърди, че няма правоотношения с топлопреносното дружество, като няма договор, нито радиатори и не ползва предоставяни от ищеца услуги от 28 години.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,

ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното  частно гражданско дело се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу ответника за сумите,

предмет на исковата претенция. Срещу така

издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмено доказателство по делото е приета справка от Агенция по вписванията, служба по вписвания гр. *, от която се установява, че ответникът е собственик на апартамент , находящ се в гр. *, ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. * с номер *.

В настоящото производство е приета съдебно- техническа експертиза, по която в.л. е дало заключение, че разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно утвърдена методика. За процесния период в имота на ответника ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ не е ползвана и начислявана. Начислявана е ТЕ разпределена като сградна инсталация. За периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. количеството  топлинна енергия, което е разпределено в имота на ответника, е общо 1,41768 MWh за отдадена от сградната инсталация.

Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството доставена топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата от 162, 30 лева, а лихвата за забава- на 20,31 лева. Не се установяват плащания по посочената партида за процесния период.

РџСЂРё

така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ),

продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител

на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. От приложените по делото писмени доказателства/ справка от АВ/ се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Не са заявени и възражения от ответника в тази насока.

Поради това, съдът приема, че ответникът Д.З. има качеството на потребител на топлинна енергия.

В заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за

процесния период абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е доставяна топлинна енергия (ТЕ). За процесния период ТЕ за отопление и ТЕ за топла вода не е ползвана и начисляване. Начислявана е само ТЕ разпределена, като „сградна инсталация”.

Начинът за разпределение и начисляване на ТЕ на абонатите е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител относно дяловото разпределение. Заключението му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, което изчислява доставеното количество ТЕ разпределена, като „сградна инсталация” на база данните от СТЕ и нормативно определените цени за продукта. Това заключение също не е оспорено и то следва да се кредитира като обективно изготвено.

Разпечатката съдържа 45 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fe57e15-2bad-4f51-9c50-47e7c96404d9