Решение № 413 от 17.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Б., 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.С.А. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело № 20241810200383 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. В. П. , ЕГН ********** с адрес гр.Б. ж.к *** ****** ,***,*** е обжалвал в законния срок Наказателно постановление № *** от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.Б., упълномощен със Заповед № ***г. на МВР, с което за нарушение на с което за нарушение на чл.140,ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП са му е наложени административни наказания - "Глоба" в размер на 400(четириститин) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6(шест) месеца. В жалбата си П. излага съображения за незаконосъобразност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция Ц. В. П. се представлява от упълномощения от него адв.И. Ж. от САК, който поддържа жалбата, на основанията изложени в нея, като твърди и недоказаност на административно-наказателното обвинение.

Претендира разноски в размер на 300(триста) лв.

Въззивната страна – РУ - Ботевргад, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН ,серия GA , бл.

1

№ *** /***г.; заповед № ***г.,Наказателно постановление № ***/***г., Постановление за отказ да се образува ДП , Докладна записка , Протокол за предупреждение ,сведения ,Справка за нарушител – водач и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Ц. И. – актосъставител,М. М. М. и Ц. И. Й. от РУ – Б. се установява следната фактическа обстановка:

На дата ***г.св.В. И. – актосъставител ,ведно със свидетелите М. М. М. и Ц. И. Й. – и тримата с месторабота РУ – Б. били на работа ,нощна смяна .Св.В. И. –мл. автоконтрольор бил извикан за съдействие в с.Т. ,общ.Б. ,ул. *** във връзка със спирането за проверка на нерестриран л.а.от св. М. М. М. и Ц. И. Й. , като е било установено , че л.а.не се издирва по нонер в България и не е регистриран в страната. По думите на Ц. В. П. л.а.е внос в страната от САЩ , л.а.е технически неизправен , собственост е на друго лице – П.Г. ,който е дал л.а. за ремонт на Ц. В. П. 20 дни преди ***г.На дата ***г. Ц. В. П. е запалил л.а ,като е шофирал около вкъщи , за да провери дали ремонт на л.а.е бил успешен ,когато бил спрян от полицаите за проверкаЛ.а. е Ауди Q7 с номер на рама ***

Впоследствие ,след извършената проверка от органите на ОДМВР – РУ –Б. , е съставен АУАН ,серия GA , бл.№ *** /***г., който бил предявен за подпис на и Ц. В. П. същият го подписал без възражения.Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление НП № ***/***г. от Началник РУ в ОДМВР София –РУ-Б..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна

С постановление от 30.04.2024 г. на прокурор при БРП, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № *** г. по описа на БРП за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Разпоредено е препис от прокурорския акт, ведно с материалите по делото, да се изпратят на Началника на РУ -Б. с оглед извършването на преценка за осъществено административно нарушение на ЗДвП от жалбоподателя Ц. В. П..

Въз основа на процесния прокурорски акт, при условията на чл. 36,ал. 2 ЗАНН, е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г. от А.З.И. – началник група приОДМВР –София –РУ -Б., с което на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя Ц. В. П. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 400,00 ( четириститин ) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че на *** г. около 20:20 ч. в с.Т. по ул.*** срещу номер 22 , с посока на 2 движение кум ул*** е спрян за проверка Ц. В. П. , ЕГН ********** с адрес гр.Б. ж.к *** ****** ,***,*** ,който управлявал л.а. Ауди Q7 с номер на рама *** , собственост на П.Г. Г.

,като при извършената проверка е установено, че л.а не е регистриран по надлежният ред в Р.България и няма поставени рег.табели – административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В случая липсва пряк умисъл за извършване на престъпление по чл.345 ,ал.2 от НК ,но е налице непредпазливо извършено нарушение по ЗДвП,според НП.

Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника на 14.05.2024 г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 27.05.2024 г.

При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, в т.ч.инкорпорираните такива по пр. пр.

№ *** г. по описа на БРП,детерминираните в НП фактически обстоятелства - превозното средство,посоката му на движение, времето и мястото на извършената проверка от служителите на МВР и самоличността на водача бяха установени по безспорен и несъмнен начин.

От правна страна

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Настоящото административнонаказателно производство е стартирало при предвидената в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН специална хипотеза, след постановен отказ за образуване на наказателно производство с постановление на прокурор при БРП, което е изпратено на наказващия орган. Именно поради тази причина в случая не следва да се съставя АУАН,съдържащ изискуемите от чл. 42 ЗАНН реквизити, а това автоматично води и до отпадане на задължението на съда да осъществи преценка, досежно спазването на останалите императивни изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 34, ал. 1, чл. 40, чл. 42 и чл. 43, ал. 5 ЗАНН. В контекста на изложеното,неприложим се явява и 6-месечният давностен срок за издаване на НП по чл.

34, ал. 3 ЗАНН, доколкото законодателят е обвързал неговия начален моментс датата на съставяне на АУАН, какъвто не следва да се изготвя.При тези принципни уточнения, този съдебен състав намира, чеоспореното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, видно от изисканите писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на 3 наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на НП – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.

Предвид изложеното, НП е съставено без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника П. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3,пр.1 ЗДвП, като са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че от обективна страна на на *** г. около 20:20 ч. в с.Т. по ул.*** срещу номер 22 , с посока на движение кум ул*** е спрян за проверка Ц. В. П. , ЕГН ********** с адрес гр.Б. ж.к *** ****** ,***,*** ,който управлявал л.а. Ауди Q7 с номер на рама *** , собственост на П.Г. Г.

,като при извършената проверка е установено, че л.а не е регистриран по надлежният ред в Р.България и няма поставени рег.табели – административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В случая липсва пряк умисъл за извършване на престъпление по чл.345 ,ал.2 от НК ,но е налице непредпазливо извършено нарушение по ЗДвП,според НП.

Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,където е ситуирано правно задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Независимо от констатацията за пълна обективна съставомерност,настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице корелативно необходимата субективна страна на вмененото нарушение, в каквато насока възраженията в жалбата са напълно резонни. От инкорпорирания по делото доказателствен материал се изяснява, че управляваният лек автомобил е собственост на различно физическо лице ,а именно –П.Г..

По делото не са събрани доказателства Ц. В. П. да е съзнавал факта, че е водач на нерегистрирано МПС по съответния ред.Липсата на представи относно посоченото фактическо обстоятелство мотивира извод за отсъствието в съзнанието на въззивника на знание за неговото реално съществуване. Налице е фактическа грешка по смисъла на чл. 14, 4 ал. 1 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН, която изключва умисъла, тъй като познанието на всички факти от конкретната действителност, визирани в състава на дадено административно нарушение е абсолютно необходимо условие за предвиждане на общественоопасните последици или за осъзнаване на общественоопасния характер на деянието, а противното препятства възможността за формиране на интелектуалния момент на вината в съзнанието на дееца, какъвто е именно и процесният случай. Фактическата грешка изключва и непредпазливостта, доколкото самото незнание на обсъденото фактическо обстоятелство не се дължи на проявена непредпазливост от жалбоподателя.

Българската правна система не позволява обективното вменяване на отговорност, тъй като съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само онова общественоопасно деяние, физическата страна на което се изразява в действие или бездействие, обявено е за противоправно и наказуемо от нормотвореца и е извършено виновно.

Управлението на МПС от лице, което не е собственик, без наличието на регистрация на л.а.,само по себе си не е достатъчно за възникване на отговорност по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Ето защо, този съдебен състав намира, че в процесния случай отсъства изискуемата субективна страна на вмененото административно нарушение, ведно с нейните интелектуални и волеви параметри.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.