Определение № 135 от 09.02.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 38/2024
- Вид
- Определение № 135
- Подписан
- 09.02.2024
- В сила
- 21.02.2024
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Диана Георгиева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135 гр. гр. Добрич, 09.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500038 по описа за 2024 година намира следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.130 от СК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частна жалба вх.
№19790/09.11.2023г. от Т. П. Т. с ЕГН ********** от с.****, чрез адв.Д. А., срещу определение №2599/27.10.2023г. по гр.д.№2364/2022г. на РС-Добрич, с което производството по делото е прекратено.
В частната жалба се поддържа искане за отмяна на определението като неправилно. Неправилно съдът приел, че спорът е разрешен с влязло в сила решение по гр.д.№1521/2013г.на ДРС. Последното освен, че било правен абсурд, било постановено и преди решението по т.д.№4/2019г.на ОСГК на ВКС. За да отхвърли иска за делба с решението по гр.д.№1521/2013г.на ДРС съдът се позовал на факта, че съсобствеността върху поземления имот не е прекратена и построената в него сграда не е индивидуална собственост на единия съпруг-Г. С. Д.. Налице бил нотариален акт за дарение на поземлен имот в полза на ответницата Г. С. и без значение било дали същата е придобила реална или идеална част от собствеността, както и строителни книжа относно момента на изграждане на сградата и нейната законност. В мотивите на цитираното тълкувателно решение било прието, че при извършен строеж от съпрузи, спрямо които се прилага режимът на съпружеска имуществена общност, в съсобственост между единия съпруг и трето лице поземлен имот, без наличие на учредено право на строеж и когато другият 1 съпруг е участвал пряко или косвено в строителството, са налице всички предпоставки за включването на построеното в съпружеската имуществена общност.
Насрещната страна- Г. С. Д. не е подала писмен отговор по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК с начало 02.11.2023г., когато му е връчено обжалваното определение, и край 09.11.2023г., срещу подлежащ на обжалване акт, от лице с интерес от обжалването му и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Районният съд в гр.Добрич е бил сезиран с искова молба вх.
№14059/12.08.2022г. от Т. П. Т. с ЕГН ********** от с.**** , чрез адв.Д. А., срещу Г. С. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., за делба на съсобствен недвижим имот –къща със застроена площ от 79.43кв.м., с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, имот с административен адрес гр.Д., построена с общи средства по време на брака им и поради това придобита в режим на съпружеската имуществена общност, която понастоящем е прекратена .
Обстоятелства относно статута на поземления имот, в който е построена заявената за делба жилищна сграда в исковата молба не са изложени, както и не е изискано от съда излагане на такива по реда чл.129, ал.1 от ГПК, но несъмнено ясно е, че като предмет на правния спор е заявена сграда , придобита в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода между страните.
След осъществено надлежно връчване на книжа, в срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. С. Д. е подала отговор на исковата молба, с който е изложила съвпадащи твърдения относно построяването на сградата по време на брака им с ищеца . Изложила е и, че сградата е построена в имот с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, нейна лична собственост, придобит по договор за дарение, обективиран в нот.акт №66/2008г. Въвела е и твърдения, че на 10.04.2013г. е подала иск за делба на сградата, че с решение от 09.10.2013г.по гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич съдът е отхвърлил иска и за делба с мотив, че жилището в „груб строеж“ не е изградено в поземлен имот, който е нейна индивидуална собственост, поради 2 което върху него не била възникнала съпружеска имуществена общност.
След изискване в цялост на гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич, съдът е приел, че влязлото в сила решение по това дело, с което искът за делба на същата сграда е отхвърлен, има сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело и поради недопустимост на повторно предявения иск за делба е прекратил производството.
Определението е правилно.
Воденото предходно дело гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич е по иск за делба на същата сграда, претендирана като съсобствена между двамата съпрузи поради построяването и по време на брака им в поземлен имот идентификатор ***, лична собственост на съпругата Г. С. Д. по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт №66/2008г, която е предявила и иска за делбата и. С влязло в сила на 29.10.2013г. решение №5/09.10.2013г. по гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич, искът за делба е отхвърлен. Прието е от съда, че заявеното за делба жилище, построено в „груб строеж“ не е изградено в поземлен имот, индивидуална собственост на ищцата, поради което по отношение на него не е възникнала съпружеска имуществена общност между страните по делото.
Както по приключилото с влязъл в сила съдебен акт гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич, така и по настоящото дело се иска делба жилищна сграда с ***, цялата заявена като съсобствена между бившите вече съпрузи поради построяването и с общи средства по време на брака им, в поземлен имот, собствен на съпругата. С оглед на това районния съд правилно е извел извод, че настоящото делбено дело е между същите страни за същия имот, за който е заявено право на собственост на същото основание.
И въззивната инстанция намира, че предявеният иск за делба е недопустим, поради сила на присъдено нещо и непререшимост на спора – чл.
299 ГПК. Налице е идентичност между страните по предходното делбено дело и настоящото, налице е идентичност и на делбения имот по двете дела, и на придобивното основание, от което се е породила съсобствеността върху сградата- съпругът ищец по настоящото дело се позовава отново на същото основание за възникване на съсобствеността, на което се е позовала съпругата ищца по първото дело. Няма позоваване на новонастъпили след приключване на предходното дело с влязло в сила решение обстоятелства /нов придобивен 3 способ/, което да гарантира предявяване на делбения иск на ново основание, пораждащо съсобственост върху сградата между него и ответницата, а отново претендира съсобственост между него и ответницата върху цялата сграда, придобита в режим на съпружеска имуществена общност – чл.21, ал.1 от СК.
Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ и установяване какви са правата на страните в съсобствената вещ, постигането на която цел е предпоставено от установяване съществуването на съсобствеността върху конкретната вещ.
Разрешението с ТР №4/2019г.на ОСГК на ВКС е относимо към имуществените отношения между съпрузите при строеж по време на брака в имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, но не и към процесуално правния въпрос относно недопустимостта на повторния иск за делба. В случая спорът дали цялата процесна жилищна сграда е съсобствена между бившите съпрузи на заявеното основание-построяване по време на брака с общи средства в собствен на съпругата имот, е разрешен с влязлото в сила решение гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич. Неговата правилност е подлежала на преценка по реда на обжалването, а не в настоящото производство. Спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, поради което на основание чл.299 ал.2 от ГПК повторно заведеното дело подлежи на прекратяване от съда. В този смисъл правилно първоинстанционният съд, съобразявайки силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№1521/2013г. на РС-Добрич, е преценил, че настоящият иск за делба е недопустим и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от производството /оставяне на частната жалба без уважение/ частният жалбоподател няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат за настоящото въззивно частно производство. Насрещната страна не е заявила искане за присъждане на разноски, респ.отговорност за разноски не следва да се разпределя.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№2364/2022г. на РС-Добрич.
4
№2599/27.10.2023г. по гр.д.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5