Решение № 130 от 03.06.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Враца, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20211400500457 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Б. И. от с.***, представляван по пълномощие от адв.Б.Т. от АК-Враца, срещу Решение №260139/22.06.2021г., постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.№503/2020г., с което е осъден да заплати на Община Козлодуй сумата 39 133.31лв., от които 29 927.36лв., представляваща имуществена отговорност за причинени вреди на бюджета на Кметство Бутан, и 11 205.95лв. – законна лихва по чл.26 ЗДФИ, считано от момента на причиняване на вредите до 11.10.20109г., законна лихва върху сумата 27 927.36лв., считано от 11.10.201г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски.

Първото оплакване на въззивника е за недопустимост на обжалваното решение, в подкрепа на което се сочи, че по делото няма никакви данни да е възлагана финансова инспекция на Община Козлодуй, няма идентичност между страните в настоящото производство и тези в административното производство по финансова инспекция, завършило с Акт за начет №11-0425/11.10.2019г., Община Козлодуй не участва в производството по издаване на акта за начет и с него по никакъв начин не са установени вземания на 1 ищеца срещу ответника, както и че, тъй като исковата претенция е за сума над 25 000лв. и искът не е за вземания по акт за начет, делото като първа инстанция е било родово подсъдно на окръжен съд. Сочи се също, че в отговора на исковата молба въззивникът е изтъкнал, че според чл.26, ал.2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, а в разглеждания случай Община Козлодуй предявява чужди права – такива на Кметство Бутан.

В жалбата се инвокира и оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати множество груби нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост.

На първо място в подкрепа на оплакването на неправилност на решението се поддържа, че в резултат от допуснатите от районния съд процесуални нарушения драстично е ограничено правото на защита на въззивника и спорът е решен при неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка се сочи, че с отговора на исковата молба е направено оспорване по реда на чл.193 ГПК на истинността на подробно изброени документи, представени от ищеца, и въпреки липсата на изявление на последния, че ще се ползва от оспорените документи, с определението от 08.01.2021г. съдът ги е приел, без да открие производство по оспорване на истинността им и да разпредели доказателствената тежест в него, като безкритично е основал решението си тях.

В жалбата се сочи, че поради нечетливия вид, в който са представени подробно изброени документи, приложени към исковата молба, ответникът е направил искане по чл.183 ГПК съдът да задължи ищеца да ги представи в оригинал, по което районният съд не се е произнесъл.

Според въззивника съществено процесуално нарушение е и необсъждането на събраните в хода на делото писмени доказателства, непроизнасянето по своевременно направеното възражение за погасяване по давност на исковите претенции, както и по искането ищецът да уточни на кои дати според него ответникът е взел служебни аванси и кога е трябвало да бъдат отчетени разходите или върнати съответните суми.

Следващото поддържано съществено нарушение на процесуалните правила е отказът на съда, обективиран в определението му от 08.01.2021г., 2 да се произнесе по направеното от ответника искане за упражняване на инцидентен контрол за законосъобразност на оспорените Акт за начет №1104-25/11.10.2019г., Заповед №ФК-10-026/05.09.2019г. и Заповед №ФК-101030/04.10.2019г. на директора на АДФИ.

В жалбата се излагат обстойни съображения в подкрепа на оплакването на постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон и се настоява, че са неоснователни претенциите за причинени вреди на обща стойност 25 877.89лв. по 19 фактури по договори за ползване на СИМкарти за телефонни разговори и СИМ-карти за мобилен интернет, сключени с "БТК"ЕАД, и за вреди от неотчетени средства от служебни аванси в размер на 2 049.47лв.

Въззивникът поддържа направеното пред районния съд възражение за погасяване по давност на вземанията на главния и по акцесорния иск и настоява, че неоснователността на претенциите е функция и от нищожността и незаконосъобразността на оспорените акт за начет и на заповеди на директора на АДФИ.

В подкрепа на оплакването за необоснованост на обжалваното решение се настоява, че същото не почива на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и на обсъждане на доводите и възраженията на страните.

Заявява се искане за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и прекратяване на производството по делото. Алтернативно се иска решението да бъде обезсилено и делото да бъде изпратено на родово компетентния Окръжен съд-Враца. Заявява се и искане за отмяна на решението, в случай че доводите за недопустимост не бъдат възприети.

Като настоява, че районният съд е допуснал груби процесуални нарушения, в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК въззивникът заявява доказателствени искания пред настоящата инстанция. Първото искане е ищецът да бъде задължен да заяви дали ще се ползва от оспорените пред първата инстанция доказателства, които са изброени подробно, и ако страната направи изявление в този смисъл, да бъде открито производство по чл.193 ГПК. Правят се искания на основание чл.183 ГПК противната страна да бъде задължена да представи в оригинал подробно изброени платежни нареждания, на основание чл.192, ал.1 ГПК "Ахат"ЕООД да бъде задължено да представи заверени копия от фактури, издадени през 2016г. за доставки на 3

Кметство Бутан, поискани от ответника с отговора на исковата молба. Прави се искане ищецът да конкретизира на кои дати според него са настъпили претендираните вреди, за да може да бъде направено по-конкретно възражение за погасяване на вземането по главния иск, да конкретизира на кои дати според него ответникът е взел служебни аванси и кога е трябвало да бъдат отчетени разходите и да бъдат върнати сумите.

Следващото искане на въззивника е настоящата инстанция да се произнесе по направеното от него пред районния съд възражение за изтекла погасителна давност, да извърши дължимия по чл.17, ал.2 ГПК инцидентен контрол за валидност и законосъобразност на акта за начет, както и след евентуално постъпване на оригиналните платежни нареждания да разпредели доказателствената тежест, като му даде възможност да ангажира доказателства.

Представя се в разпечатка от официалната страница на ОИК-Козлодуй и решение от 28.10.2019г. за установяване на това, че към момента въззивникът не е кмет на Кметство Бутан.

Чрез пълномощника си адв.А.К. от САК въззиваемата Община Козлодуй е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба.

По оплакването на въззивника за недопустимост на обжалваното решение Община Козлодуй излага своите доводи във връзка поддържаното в жалбата нарушение на правилата за родовата подсъдност и оспорва твърдението, че не са налице данни да е била възлагана финансова инспекция на общината. По отношение на поддържаното от въззивника, че искът за вреди на Кметство Бутан е следвало да се предяви от самото кметство, а не от общината, в отговора са подчертава, че кметството е второстепенен разпоредител с бюджет и попада в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл.4, ал.1 ЗДФИ, който обаче не е легитимиран за предяви вземането си по акта за начет, тъй като то само прилага делегиран бюджет, а легитимиран за предяви вземането е първостепенният разпоредител като изпълнител на бюджета.

По оплакванията за неправилност на обжалваното решение въззиваемата страна поддържа, че същото е правилно и аргументирано и от доказателствата по делото се установява, че ответникът е причинил вреда на бюджета в исковия размер.

4

Въззиваемата страна се противопоставя на доказателствените искания на жалбоподателя и излага съображения в подкрепа на поддържаното от него, че ответникът не е успял да обори истинността на представените пред първата инстанция доказателства.

Искането на Община Козлодуй е обжалваното решение да бъде потвърдено. Доказателствени искания не се заявяват. Претендират се разноски за тази инстанция.

С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима и отговаря на изискванията за съдържание, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Като е взел предвид оплакванията във въззивната жалба и заявените с нея искания съдът е приел следното:

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на главния и на акцесорния иск, но в определението си по чл.140, ал.1 ГПК и в доклада по делото районният съд е пропуснал да отрази същото, като произнасяне по това възражение липсва и в обжалваното решение. По тази причина докладът по делото е допълнен от настоящата инстанция.

Във връзка с оспорването на представени с исковата молба писмени доказателства с подготвителното определение по чл.140, ал.1 ГПК районният съд е дал указания на ищеца да заяви дали ще се ползва от същите. В изпълнение на тези указания с молба от 17.02.2021г. пълномощникът на ищеца е заявил, че ще се ползва от всички представени с исковата молба документи, включително от оспорените, но в нарушение процесуалните правила първоинстанционният съд не е открил производство по чл.193 ГПК и не е разпределил между страните доказателствената тежест в него. Това процесуално нарушение е преодоляно чрез откриване на такова производство пред въззивната инстанция. Като е взел предвид, че представените с исковата молба платежни нареждания представляват приложения към акта за начет и в тях не е отразено от кого са подписани, съдът е приел, че доказателствената тежест в производството по оспорване на тяхната истинност е на страната, която ги е представила, съобразно чл.193, ал.3, пр.2 ГПК. По отношението на оспорването на истинността на представените от ищеца официални документи - заповеди на директора на АДФИ и на съдържанието на акта за 5 начет доказателствената тежест е възложена на въззивника-ответник.

Без уважение е оставено искането на жалбоподателя ищецът да бъде задължен да представи изброените в жалбата платежни нареждания в оригинал, тъй като същите представляват приложения към акта за начет, съставен от АДФИ, т.е. тези доказателства са събрани от агенцията.

Искането за задължаване на трето неучастващо лице "Ахат"ЕООД да представи намиращи се при него документи /фактури за доставки/ е направено и пред районния съд и е уважено от него с определението по чл.140, ал.1 ГПК. Тези документи не са представени, поради което посоченото дружество е задължено отново да изпълни разпореждането на съда.

На Община Козлодуй са дадени указания да конкретизира датите, посочени във въззивната жалба. В изпълнение на тези указания с нарочна уточняваща молба пълномощникът на Община Козлодуй сочи датите, на които са настъпили твърдените вреди, както следва: 1. По платежно нареждане №225553/19.12.2014г. – датата на съставянето му; 2. По платежно нареждане №472295/28.01.2014г. – датата на съставянето му; 3. По платежно нареждане №870564/27.03.2015г. – датата на съставянето му; 4. По платежно нареждане №870947/27.03.2015г. – датата на съставянето му; 5. По платежно нареждане №592679/29.05.2015г. – датата на съставянето му; 6. По платежно нареждане №100458/17.08.2015г. – датата на съставянето му; 7. По платежно нареждане №706130/04.11.2015г. – датата на съставянето му; 8. По платежно нареждане №617660/27.08.2015г. – датата на съставянето му; 9. По платежно нареждане №706130/04.11.2015г. – датата на съставянето му; 10. По платежно нареждане №182306/09.10.1015г. – датата на съставянето му; 11. По платежно нареждане №702669/04.11.2015г. – датата на съставянето му; 12. По платежно нареждане №226707/13.11.2015г. – датата на съставянето му; 13. По платежно нареждане №906660/14.12.2015г. – датата на съставянето му; 14. По платежно нареждане №125797/18.01.2016г. – датата на съставянето му; 15. По платежно нареждане №492317/09.02.2016г. – датата на съставянето му; 16. По платежно нареждане №490091/26.02.2016г. – датата на съставянето му; 17. По платежно нареждане №486520/22.02.2016. – датата на съставянето му; 18. По платежно нареждане №255383/10.03.2016г. – датата на съставянето му; 19. По платежно нареждане от 04.11.2016г. – същата дата; 20. По платежно нареждане от 6