Решение № 178 от 28.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 26.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600461 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 34 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на Решения за конфискация или отнемане и Решения за налагане на финансови санкции /ЗПИКОНФС/ във вр. с Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005год. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Предмет на разглеждане е депозирана от адв. С. В., в качеството й на служебен защитник на засегнатото лице М. М. А., жалба против решение № 209/25.09.2024 г., постановено по ч.н.д. № 966/24 г. по описа на СтОС за признаване на влязлото в сила на 14.09.23 г. решение от 03.08.23г. на несъдебен орган на *, с което на това лице, което е български гражданин с последен известен адрес в гр. *, ул. * № *, област *, е наложена финансова санкция, която е с левова равностойност 215.14 лева, за нарушение на правилата за движение по пътищата на Кралство *, и е изпратено на НАП –* за събиране на дължимата сума.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона на две основания: (1) били нарушени правилата на местната подсъдност; (2) липсвало решението, описано в удостоверението. В този смисъл се прави искане да се отмени.

Засегнатото лице не се яви в съдебно заседание, тъй като се намира зад граница на 1 неизвестен адрес. Служебният му защитник адв. В. обяви, че поддържа жалбата и направеното с нея искане по изложените съображения.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди приложените към делото писмени доказателства, мотивите на проверяваната инстанция и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

Депозираната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се оказа неоснователна.

По делото е налично Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. с превод на български език. Удостоверението е изготвено от компетентен изпълнителен орган на издаващата държава и съдържа необходимата информация. И настоящият съдебен състав счита, че са спазени изискванията на ЗПИКОНФС за форма, съдържание и удостоверяване на релевантните обстоятелства, а също за надлежно защитен начин за изпращане. При произнасянето си СтОС е спазил точно изискванията на закона. Извършил е всички изискуеми проверки – относно провеждането на производството по налагане на финансовата санкция в държава-членка и компетентността на ангажираните органи, относно вида и размера на тази санкция, нейната изпълнимост, давността, както и относно липсата на данни за постановено срещу същото лице решение за същото нарушение и на данни за невъзможност за понасяне на адм.наказателна отговорност.

Не се споделя мнението на служебния защитник, че проверяваната инстанция не била компетентният да се произнесе орган на изпълняващата държава. СтОС очевидно е съдът по обичайното местопребиваване на А. (мястото, където обикновено пребивава), доколкото според няколкото справки за постоянен и настоящ адрес за такъв негов адрес е посочен град в Област *. Вярно е, че според справките за задграничните му пътувания той е бил зад граница за некратки периоди от време (бил е в * и по време на наказаното с финансова санкция нарушение). Въпросната информация не означава обаче, че пребиваването му зад граница е трайно и по-конкретно, че обикновено пребивава в *.

Що се отнася до исканията, целящи да установят дали засегнатото лице има имущество или получава доходи в * област, те бяха отхвърлени от въззивната инстанция поради несъстоятелност на преследваната доказателствена цел. Мястото на имуществото или на източника на доходи има добавъчно значение – подсъдността се определя според него само е посочено в Удостоверението по чл. 4 и същевременно местоживеенето или обичайното местопребиваване не е посочено в това удостоверение. В случая в удостоверението е посочено къде А. пребивава в България, макар и грешно – в гр. *. И след като коректното местопребиваване е установимо по съответния официален ред, а и посредством споменатите справки е установено (в област *), нито е необходимо да се издирва източникът на доходи или местоположението на имуществото му, нито може да се 2 приеме (на основание чл. 15, ал. 5 от закона) компетентност на СГС. Така че не е допуснато видяното от адв. В. нарушение на местната подсъдност.

Впрочем, служебният защитник е подал жалбата без контакт със своя клиент, така че е очевидно, че базира възражението си относно подсъдността на чисто предположение.

Подобно голословно предположение не може, разбира се, да мотивира отмяна на старозагорското решение.

Не е основателно и второто възражение на защитата – действително не е изпратено решението за налагане на финансова санкция. Това обаче не е и необходимо – принципът на взаимно доверие в правораздавателните системи на държавите-членки и за зачитане на постановените от техните органи съдебни актове изключва изричното „доказване“ на съществуването на решението; достатъчно е неговото преповтаряне в Удостоверението по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР (както е сторено в случая). Грешката относно мястото на пребиваване на А. в България е била отстранима (и отстранена) и без наличие на решението.

Предвидените в ЗПИКОРНФС консултации с компетентния орган на издаващата държава се осъществяват единствено ако има съмнения или затруднения при възприемане информацията в удостоверението, каквито в настоящия случай не се констатират. Така че укорът към проверяваната инстанция, която не била осигурила подобно консултиране, не е разбираем.

В заключение: СтОС е стигнал до коректното заключение, че при провеждане на административното производство, в рамките на което е било санкционирано извършено от българския гражданин нарушение на норма от административен закон, действащ в *, не е било допуснато накърняване на неговите права, нито е допуснато нарушение на подсъдността при осъщественото в България продължение на процедурата.

Така че проверяваната инстанция е постановила законосъобразен акт, който подлежи на потвърждаване.

Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/25.09.2024 г., постановено по ч.н.д. № 966/24 г. по описа на СтОС за признаване на влязлото в сила на 14.09.23 г. решение от 03.08.23г. на несъдебен орган на *, с което на българския гражданин М. М. А., с ЕГН: ********** с последен известен адрес в гр. *, ул. * № *, област *, е наложена финансова санкция с левова равностойност 215.14 лева, за нарушение на правилата за движение по пътищата на Кралство *, и е изпратено на НАП – * за събиране на дължимата сума.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4