Определение № 3265 от 23.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20367/2025
- Вид
- Определение № 3265
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3265 гр. София, 23.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110120367 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Ц. А. Н. е предявил срещу „Софийска вода“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 699,70 лв., начислена за доставени от ответника ВиК услуги, за периода от 24.09.2012 г. до 27.10.2020 г. в имот с клиентски № 1003104786, представляващ апартамент 108, находящ се в гр. София, /адрес/ Ищецът Ц. А. Н. твърди, че е наследник на С.Ц. Н.а и А.Б. Н..
Поддържа, че по партида с клиентски № 1003104786 за имот в гр. София, /адрес/ ап. 108, ответникът е начислил сума в общ размер на 1399,41 лв. за ВиК услуги за периода от 24.09.2012 г. до 27.10.2020 г.. Ищецът оспорва дължимостта на 1/2 част от тази сума (съответстваща на неговия наследствен дял), възлизаща на 699,70 лв., представляваща главница. Твърди се също, че имотът не е водоснабден, а средствата за търговско измерване (СТИ) не са преминали метрологични проверки. Навежда доводи за липса на облигационно правоотношение, тъй като не е „потребител“ по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4, тъй като нито той, нито наследодателите му са собственици или вещни ползватели на имота. Допълнително сочи, че е налице неправомерно начисляване, тъй като са нарушени правилата за отчитане и разпределение на вода в етажна собственост. В заключение навежда възражение за изтекла погасителна давност, като се позовава на тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за периодични плащания, като твърди, че за всяка месечна фактура давността е изтекла.
В срока за отговор ответникът „Софийска вода“ АД заявява изрично, че 1 не оспорва иска за сумата от 699,70 лв., за посочения период. Твърди, че не е предприемал принудителни действия за събиране на сумата. Оспорва твърдението, че негови служители са отправяли заплахи за събиране чрез съдия-изпълнител. Посочва, че вземането е погасено по давност и че ищецът няма качеството на потребител. Смята, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да останат за сметка на ищеца.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост на сумата ответникът следва да установи, че: наследодателят на ищеца е бил потребител на топлинна енергия в имота и се е намирал в облигационно правоотношение с ответника през посочения период; в горния период имотът е бил водоснабден и с монтирани годни средства за търговско измерване, преминали съответните метрологични проверки/технически прегледи; ответникът е доставил съответните количества ВиК услуги на претендираната стойност; са настъпили обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД;
Съдът, с оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на всички обстоятелства, твърдени от ищеца в исковата молба и спадащи към фактическия състав на спорното право.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г., от 11:15 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмени доказателства.
2
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3