Решение № 2131 от 02.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2131 гр. Бургас, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120108051 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе рпедвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. и П. Д. – изпълнителни директори, чрез адв. М. Ц. – САК, със съдебен адрес: ***, срещу М. М. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се претендира приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC322266 от 28.02.2022г., сключен между страните: 903,73 лв. – главница, дължима за периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г.; 237,58 лв. договорна лихва за периода от 02.09.2022г. – 18.11.2023г.; 289,48 лв. – мораторна лихва, за периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на издадената по ч.гр.д. №***г. по описа на БРС, заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че на 28.02.2022 г. между страните е сключен Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC322266, по силата, на който банката се е задължила да предостави на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се ползва за извършване на платежни операции („Трансакции") с персонална кредитна карта Visa Classic, издадена на Картодържателя на основна карта, 1 както и с допълнителна кредитна карта Visa Classic. Сочи се, че разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на договора е 1000 лв., като средствата по него се ползват за извършване на трансакции с картата, както и за заплащане на дължимите такси, комисиони и други разходи, свързани с използването й. Твърди се, че за използването на кредитния лимит, ответникът се е задължил да заплаща лихва, която се изчислява при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,9 %, като всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в месечното извлечение по картата.

На следващо място се посочва, че на същата дата между страните е сключен и Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта № VC322266, по силата на който ищецът е издал персонална кредитна карта Visa Classic на ответника и допълнителна кредитна карта Visa Classic на допълнителна кредит с цел възможност за отдалечен достъп до револвиращия потребителски кредит под формата на кредитен лимит, уговорен между страните с първия договор.

Твърди се, че на 02.09.2022 г., кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. Поради просрочието банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 18.11.2023 г., с връчена покана до длъжника, с която му е даден и срок за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Твърди се, че към датата на депозиране на заявлението, ответникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора.

Правния си интерес от предявяване на настоящите установителни искове ищецът обосновава с това, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. Д.*** г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на дадените указания от заповедния съд.

Така предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявеният иск се оспорва.

На първо място се твърди нередовност на исковата молба, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че отпуснатият кредит е бил действително усвоен, както и не става ясно кога, по какъв начин и в какъв точен размер е усвоен кредитът.

Твърди се, че приложените към исковата молба доказателства – двата договора и извлечението от счетоводните книги на банката, не установяват кога, в какъв размер и по какъв начин е бил усвоен отпуснатият кредитен лимит.

Според ответника не става ясно и дали са извършвани плащания по кредита в периода от издаването на картата на 28.02.2022 г. до твърдяната дата на преустановяване на плащанията - 02.09.2022 г., и в случай, че са били извършвани, кога и в какъв размер са били те.

2

Всички претенции и твърдения на ищцовото дружество се оспорват като неоснователни и недоказани, тъй като не са подкрепени с необходимите доказателства.

Относно иска за главница особеният представител твърди, че по делото не може да се установи кога и на колко транзакции ответникът е усвоил отпуснатия кредит.

Оспорват се и исковете за възнаградителна и мораторна лихва.

По отношение иска за възнаградителна лихва, се твърди, че не е посочено как е изчислено това задължение, нито върху каква част от главницата е начислено.

По отношение на иска за мораторна лихва се твърди, че неоснователно и незаконосъобразно ищецът претендира едновременно възнаградителна и мораторна лихва за периода от 02.09.2022 г. до 18.11.2023 г., като се сочи, че е недопустимо да се начисляват върху едно и също задължение за един и същи период две различни лихви. Според особения представител на ответника, не може да бъде начислявана наказателна лихва, при положение, че ищецът продължава да начислява, при това в прекомерно голям размер и възнаградителна лихва.

Претендира се отхвърляне на предявените искове. Не са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Изразил е становище по хода на делото и по доказателствата с нарочна молба, депозирана преди насроченото открито съдебно заседание.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения по реда на чл.47 от ГПК особен представител адв. К., която оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.01.2024 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 417 ГПК, пред РС Карнобат, срещу ответника за заплащане на следните суми: 903,73 лева – главница за периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г.; 237,58 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода 02.09.2022г. – 18.11.2023г.; 289,48 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и направените съдебно-деловодни разноски в общ размер от 508,62 лв., включващи държавна такса от 28,62 лв., както и 480 лв. – адвокатски хонорар.

С определение от 18.01.2024г. РС Карнобат е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС Бургас.

На 23.01.2024 г. Районен съд – Бургас е издал Заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №*** г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – ищец в настоящото производство, претендираните със заявлението суми, както и съдебно-деловодните разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, 3 поради което Районен съд – Бургас, с Разпореждане №11263/14.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. №***г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Със същото разпореждане, съдът е спрял изпълнението по ИД №*** по описа на ЧСИ Д. Н..

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. № *** г. по описа на БРС.

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на валидно сключено облигационно правоотношение по договорите, параметрите им, предоставянето на кредитната карта във фактическа власт на ответника, изпадането на кредитополучателя в забава и периода на забавата, настъпване на предсрочната изискуемост и надлежното обявяване на ответника, както и размерите на претендираните главница и лихви.

По делото е представен договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №VC322266/28.02.2022г., сключен между страните, по силата, на който същите са уговорили кредитен лимит в размер на 1000 лв. На същата дата е сключен между страните и договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта №VC322266.

Представени са и приети като писмени доказателства по делото и приемо-предавателен протокол от 28.02.2022г. относно предаването на кредитната карта, извлечение от банковата сметка, обслужваща кредитната карта, както и 19 броя месечни извлечения.

Представено е уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника от страна на банката, връчено му по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 16.09.2022г. При връчването е спазена процедурата на чл.47 от ГПК. ОТ справка в НОИ не е установен действащ трудов договор за ответника. Вследствие на това, съдът намира, че кредитодателят е упражнил надлежно правото си да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, считано от 18.11.2023г. – датата на връчване на уведомлението за това.

По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че във връзка с процесните договори има неизплатена главница от 903,73 лв., към 29.07.2022 г. Според заключението, претендираната възнаградителна лихва за периода 02.09.2022 г. - 18.11.2023 г. е в размер на 237,58 лв., а вещото лице е установило по счетоводни данни неизплатена възнаградителна лихва от 213,39 лв., начислена в периода 09.09.2022 г. - 11.09.2023 г., като след 11.09.2023 г. до 18.11.2023 г. не е начислявана възнаградителна лихва.

Видно от заключението, претендираната мораторна лихва за периода 02.09.2022 г. 08.01.2024 г. е в размер на 289,48 лв., а по изчисления на вещото лице, мораторната лихва върху неизплатената главница от 903,73 лв. за периода 02.09.2022 к. — 08.01.2024 г., възлиза 4 на 145,64 лв., т.е. общият размер на задължението е 1 262,76 лв. /съгласно уточненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание/.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че по делото се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесните договори, изпадането на кредитополучателя в забава и периода на забавата, изискуемостта на вземанията по договора за кредит, както и размерите на претендираните главница и лихви.

С оглед гореизложеното, предявеният иск за главница е основателен и доказан и като такива следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен до размера, посочен в заключението на вещото лице, а именно: 213,39 лв. – възнаградителна лихва, начислена в периода 09.09.2022 г. - 11.09.2023 г., като за разликата над този размер, до пълния претендиран такъв, т.е. за сумата от 24,19 лв., както и за периода 02.09.2022г.-08.09.2022г. и 11.09.2023-18.11.2023г., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Искът за мораторна лихва следва да бъде уважен в размер на 145,64 лв., начислена за периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г., като за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 189,48 лв., т.е. за сумата от 143,84 лв., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.