Определение № 664 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500570 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Д., против Разпореждане № 927 от 10.01.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 20640/2024 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление вх. № 122847/28.11.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Б. К., ЕГН: **********.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Оспорват се изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението поради непредставянето на доказателства, установяващи материалната и процесуалната легитимация на заявителя. Прави се тълкуване на чл.410, ал.3 ГПК и се заключава, че договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред документите които следва да се представят от заявителя. Поддържа се, че не е налице законово изискване за извършването на проверка относно легитимацията на заявителя, че договорът за цесия не може да се третира като сключен с потребителя, нито като изменение или приложение към потребителския договор. Твърди, че са налице условията за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Искането към съда е да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление по чл.410 ГПК.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

1

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Б. К., ЕГН: **********, за вземания, произтичащи от договор за заем Microcredit № 9042-00169253 от 17.01.2024г. и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9042-00169253 от 17.01.2024г., сключени между В. Б. К. като заемополучател и „Микро Кредит“ АД като заемодател, които вземания са придобити от заявителя съгласно подписаното на 21.05.2024 г. Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.05.2023г. между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и „Микро Кредит“ АД, както следва: 700 лв.главница; 123, 23 лв.- договорна лихва за периода 20.02.2024 г. – 20.10.2024 г.;

604, 17 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 20.02.2024 г. – 20.10.2024 г.; 61, 83 лв. - лихва за забава за периода от 21.02.2024г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и на законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

За да откаже издаването на заповед за изпълнение заповедният съд е приел, че въпреки дадените указания в разпореждане № 33717/02.12.2024 г., по делото не са представени доказателства за качеството на заявителя като кредитор и за уведомяването на длъжника на осн. чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, съгласно разясненията в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г. Според заповедния съд тези доказателства е следвало да бъдат представени и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Доколкото посочените доказателства не са били представени, заповедният съд е приел, че не се установява заявителят да има качеството на кредитор и поради това е отхвърлил заявлението.

Разпореждането е правилно.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за вземания за главница, договорна лихва, допълнителни услуги и обезщетение за забава, произтичащи от приложените към заявлението договор за заем и договор за допълнителни услуги към заем, сключени между В. Б. К. като заемополучател и „Микро Кредит“ АД като заемодател.

В заявлението е посочено, че на 21.05.2024 г. е подписано Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.05.2023г. между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и „Микро Кредит“ АД, заявителят като правоприемник на „Агенция за събиране 2 на вземания“ ООД е придобил изцяло вземанията по договорите към В. Б. К., както и последният е бил уведомен за извършената цесия с писмо от 23.05.2024 г., изпратено от цесионера в качеството си на пълномощник на цедента.

С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, сключен между заемодател – търговско дружество и заемател - физическо лице, поради което длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Със заявление от вх. № 122847/28.11.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са представени сключените договори между длъжника и „Микро Кредит“ АД, но не и посочените в него рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, приложение № 1 към него и уведомление до длъжника за извършената цесия.

Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК при настъпило преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение частно правоприемство, каквото в случая се претендира, заявителят трябва да представи доказателство за същото. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.

В разглеждания случай заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че е придобил претендираните вземания преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което задължителните разрешения в т. 4г от посоченото по-горе тълкувателно решение следва да намерят приложение в настоящото производство. Настоящият въззивен състав намира, че заявителят е следвало да представи със заявлението както договора за цесия и приложението към него, така и доказателство за уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането. В този смисъл е и съществуващата съдебна практика на ВКС /определение № 50079/20.02.2023 г. по гр. д. № 2864/2022 г. на ВКС, III г. о. /, според която т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК се отнася за хипотези, при които прехвърлянето на вземането е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от цедента или когато е подадено заявление по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, от цесионера, който е придобил вземането в един предходен момент.

В аспекта на изложеното, правилни са указанията в разпореждане № 33717/02.12.2024 г. на заповедния съд за представяне от заявителя на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., 3 сключен с „Микро Кредит“ АД и Приложение № 1 от 21.05.2024 г. Тези указания не са били изпълнени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подадената молба от 18.12.2024 г. Предвид последното и доколкото по делото не е удостоверено твърдяното от заявителя частното правоприемство относно вземанията, както и при липсата на доказателство за уведомяването на длъжника за тяхното прехвърляне,заявлението правилно е било отхвърлено.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди като правилно.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 927 от 10.01.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 20640/2024 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление от вх. № 122847/28.11.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Б. К., ЕГН: **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4