Решение № 889 от 28.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Горна Оряховица, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20254120101917 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 ГПК. Искова претенция с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „БОЛГАР ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕАД, ЕИК 148032076, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. срещу Д. Х. К., ЕГН **********, с адрес с.П.

Предявен е иск, с който на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 1 282,76 лв., представляваща неплатени наемни вноски, такси и консумативи по договора за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2025 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът „БОЛГАР ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕАД твърди, че между дружеството и ответника Д. Х. К. е сключен договор за наем на недвижим имот от 18.11.2021 г., по силата на който на ответника е предоставен за ползване апартамент, находящ се в гр.В.Т., за срок от шест месеца – до 18.05.2022 г.

Съгласно договора е уговорена месечна наемна цена в размер на 279 лв., както и задължение за заплащане на допълнителни такси за поддръжка на общи части, интернет и телевизия, както и стойността на консумираните комунални услуги. Имотът е освободен предсрочно от наемателя на 27.04.2022 г. без предизвестие. Ищецът поддържа, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на наемни вноски и дължими такси и консумативи за периода декември 2021 г. – април 2022 г., подробно описани и индивидуализирани по размер, период и проформа фактури. Общият размер на неизплатените задължения възлиза на 1 282,76 лв. Поради неизпълнение на задължението е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20254120101054/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, срещу която е подадено възражение, поради което ищецът предявява настоящия иск. С исковата молба, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 1 282,76 лв., представляваща неплатени наемни вноски, такси и консумативи по договора за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2025 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в заповедното и исковото производство.

В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника. Ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не отрича сключването на договора за наем от 18.11.2021 г., но прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД относно 1 претендираните наемни вноски и акцесорни вземания. Твърди, че задължението за наемната цена за месец януари 2022 г., както и всички свързани с нея акцесорни вземания за ток, вода, интернет, телевизия и поддръжка на общи части, са погасени поради изтичане на тригодишната давност преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2025 г. По отношение на наемната вноска за месец март 2022 г. ответникът поддържа, че част от задължението е погасена по давност за периода от 18.03.2022 г. до 25.03.2025г., поради което претенцията следва да бъде уважена само за остатъка от главницата, като съответно се намалят и акцесорните вземания, както и законната лихва. Ответникът оспорва дължимостта на претендираните суми за електроенергия и вода, като сочи, че съгласно договора те се заплащат само след представяне на първични фактури за реално потребление, каквито не са представени, а са приложени единствено проформа фактури. С оглед на изложеното ответникът моли за частично или пълно отхвърляне на иска съобразно погасените по давност вземания, за корекция на законната лихва и на присъдените разноски и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, както и за допускане на допълнителни доказателства.

Съдът, като разгледа изложените факти и твърдения, прима от фактическа и правна страна следното.

Не се спори, че между страните е сключен договора за наем от 18.11.2021г. Оспорва се дължимостта на претендираното вземане за наем за месец януари 2022 г., както и всички свързани с нея акцесорни вземания за ток, вода, интернет, телевизия и поддръжка на общи части, които се твърди да са погасени поради изтичане на тригодишната давност, както и по отношение на наемната вноска за месец март 2022 г. ответникът поддържа, че част от задължението е погасена по давност за периода от 18.03.2022 г. до 25.03.2025 г.. Оспорва дължимостта на претендираните суми за електроенергия и вода.

По делото са приети като писмени доказателства фактури за електроенергия – 10 бр.; фактури за вода – 6 бр.; фактури от „Евроком Кабел Мениджмънт България“ ЕООД – 10 бр.

Договорът за наем е сключен на 18.11.2021 г., като в т.2.2 наемната цена за всеки месец се заплаща до 23-то число на всеки месец. Според договореното месечния наем за януари 2022г. започва да тече от 24.02.2022г. Съгласно чл.111 ЗЗД вземанията се погасяват с тригодишната давност. В настоящия казус всички вземания са се погасили на 24.02.2025 г. Първата претенция за месец януари 2022г. се е погасила на 24.02.2025г. с тригодишна погасителна давност, всички акцесорни вземания, свързани с главната претенция, също се погасяват. По претенцията за март 2022 г., тригодишния срок изтича на 26.03.2025 г. , налице е погасителна давност за осем дена, посочено в исковата молба е, че ответникът е напусна на 27.03.2026г. ,които три дена също следва да бъдат приспаднати от дължимата месечна сума, а именно следва да се уважи за сумата от 754.09 лева или 385.56 евро , като се отхвърли за разликата, от 385.56 евро до претендираните 655.86 евро , частично от присъдената сума по издадена Заповед за изпълнение № 392/25.04.2025г. по ч.гр.дело № 1054/2025г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

С оглед частично уважаване на исковата претенция , се следват разноски в размер на 127.94 евро за исковото производство и 100.50 евро за ч.гр.дело № 1054/2025 по описа на ГОРС , на ответника се следват разноски в размер на 54.47 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Х. К., ЕГН **********, с адрес с.П.дължи на „БОЛГАР ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕАД, ЕИК 148032076, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. сумата от 385.56 евро, произтичаща от договор за наем на недвижим имот от 18.11.2021 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 385.56 евро до претендираните 655.86 евро, включващи месечен наем за периода 01.2022г.-04.2022г., както и дължими такси за интернет, поддръжка на общи части, консумирана ел.енергия, , консумирана вода, ведно със законна лихва върху главниците от 25.03.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д. Х. К., ЕГН **********, с адрес с.П. ДА ЗАПЛАТИ на „БОЛГАР ВЕЛИКО 2

ТЪРНОВО“ ЕАД, ЕИК 148032076, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. сумата от разноски в размер на 127.94 евро за исковото производство и 100.50 евро за ч.гр.дело № 1054/2025 по описа на ГОРС .

ОСЪЖДА „БОЛГАР ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕАД, ЕИК 148032076, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. К., ЕГН **********, с адрес с.П. сумата от 54.47 евро.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Великотърновски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________

3