Решение № 6875 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6875 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110160796 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Х. В. Ш., представлявана от адв. И. Н., срещу „Агенция за събиране на вземанията“ АД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 457,70 лв. – главница по договор за заем № 1738819/14.12.2012г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлено с договор за цесия от 01.08.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 25.02.2016г. до изплащане на вземането, 137,38 лв. – договорна лихва за периода от 24.01.2013г. до 04.04.2013г., 45 лв. - такса, 176,71 лв. лихва за периода от 25.01.2013г. до 25.02.2016г. и 325 лв. – съдебни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 21.06.2016 г. по ч.гр.д. № 10466/2016 г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност. На основание чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ посочените суми следва да бъдат служебно превалутирани в тяхната еврова равностойност, както следва: сумата от 234,02 евро - главница по договор за заем № 1738819/14.12.2012г., сумата от 70,24 евро - договорна лихва за периода от 24.01.2013г. до 04.04.2013г., сумата от 23,01 евро – такса, сумата от 90,35 евро - лихва за периода от 25.01.2013г. до 25.02.2016г., както и сумата от 166,17 евро - съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 21.06.2016 г. срещу ищцата е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10466/2016 г. по описа на СРС, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 23.03.2016г. Впоследствие по силата на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20168510402698 по описа на ЧСИ М. П..

Ищцата сочи, че на 17.03.2022 г. е издадено съобщение за образуваното изпълнително дело, като междувременно повече от пет години от влизане в сила на заповедта за изпълнение не са извършвани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Твърди се, че действия, насочени срещу несеквестируемо имущество, не са годни да прекъснат давността. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Агенция за събиране на 1 вземанията“ ЕАД, подаден чрез юрисконсулт Б. П.. Поддържа се, че предявеният иск е неоснователен. Ответникът твърди, че след образуването на изп. д. № 20168510402698 по описа на ЧСИ М. П. са извършвани множество конкретни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Поддържа, че дори да е настъпила перемпция по изпълнително дело, погасителната давност пак бива прекъсната с годно за това изпълнително действие, като се позовава на задължителните тълкувания на ВКС. В допълнителен отговор от същата дата е заявено, че между страните е налице влязло в сила решение по спор с идентичен предмет, постановено по гр. д. № 19355/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в, в което е прието, че последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността по изп. д. № 20168510402698 по описа на ЧСИ М. П., датира от 28.09.2022г. Моли за отхвърляне на предявения иск, претендира разноски. Направено е възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски от ищцата.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба, с която изразяваща становище, че поддържа така предявения иск. Ответникът не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.03.2016 г. по гр.д. № 10466/2016 г. по описа на СРС, 47 с-в, е издаден изпълнителен лист от 21.06.2016г., по силата на който Х. В. Ш. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 457,70 лева – вземане по договор за заем № 1738819/14.12.2012г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлено с договор за цесия от 01.08.2013г., ведно със законната лихва за периода от 25.02.2016г. до окончателното плащане, сумата от 137,38 лева – договорна лихва за периода от 24.01.2013г. до 04.04.2013г., сумата от 45,00 лева – такса, сумата от 176,71 лева – лихва за периода от 25.01.2013г. до 25.02.2016г., както и сумата от 325,00 лева – разноски по гражданското дело.

За удовлетворяване паричното притезание на взискателя и въз основа на така издадения изпълнителен титул на 19.07.2016 г. е образувано изп. д. № 20168510402698 по описа на ЧСИ М. П. срещу Х. В. Ш.. В сезиращата молба инкорпорирано искане принудителното изпълнение да се насочи върху вземанията на длъжника по открити на негово име банкови сметки, като на съдебния изпълнител са възложени правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извършва пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнение. С разпореждане от същата дата изпълнителният орган е разпоредил образуването на изпълнително производство и уведомяване на длъжника, пълно имуществено проучване, както и налагането на запори. Издадена е сметка по чл.

79 ЗЧСИ за дължимите авансови такси в размер на 72 лв. с вкл. ДДС, както и фактура на тази стойност. Установява се, че в изпълнение на молбата по чл. 426 ГПК са наложени запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки, открити в „Централна кооперативна банка“ АД, „Сити Банк Европа АД – клон София“, „Общинска банка“ АД, „Иш Банк ГМБХ – клон София“, „Банка Пиреос България“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Те-Дже Зиират Банкасъ – клон София, „Уникредит Булбанк“ АД, „Стопанска и инвестиционна банка“ АД, „ЧПБ Тексим“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Корпоративна търговска банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Търговска Банка Виктория“ ЕАД, „Токуда Банк“ АД, „БНП – Париба С.А. – клон 2

София“, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Прокредит Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Инг Банк Н.В. – клон София“, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като запорните съобщения са връчени на третите задължени лица на 26.07.2016г. и на 27.07.2016 г.

На 07.06.2018 г. в деловодството на изпълнителния орган е постъпило искане принудителното изпълнение да бъде насочено върху движимото имущество на ищцата.

Върху искането е обективирана резолюция на съдебния изпълнител да бъде насрочен опис на движимите вещи след заплащане на дължимите такси по ТТРЗЧСИ. От материалите по изпълнителното дело е видно, че призовка за принудително изпълнение за 14.08.2018 г. е изготвена, като липсват данни същата да е връчена на длъжника, съответно да е извършен опис на движимото имущество.

На 20.02.2020 г. са наложени запори върху вземанията на Х. В. Ш. по банковите сметки в „Общинска банка“ АД и „Юробанк България“ АД.

С молба с вх. № 43540/03.07.2020 г. взискателят е депозирал искане принудителното изпълнение да бъде насочено върху вземанията на длъжника в „Банка ДСК“ АД. С резолюция от същата дата изпълнителният орган е разпоредил исканите действия да се предприемат след отпадане на забраната по ЗМИП. На 23.12.2020г. е изпратено съобщение до Х. В. Ш. за налагане на запор върху лек автомобил „******“ с рег. № ******** като пощенската пратка е върната обратно от длъжностното лице със сведения, че лицето е непознато на адреса. Подобно съобщение е изпратено и до СДВР – отдел „Пътна Полиция“.

На 27.05.2021 г. ответното дружество е депозирало ново искане за имуществено проучване на длъжника относно наличието на открити банкови сметки и прилагане на съответния изпълнителен способ. Върху молбата е обективирана резолюция на съдебния изпълнител изпълнителното действие да се извърши след заплащане на дължимите такси по ТТРЗЧСИ. На 30.07.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС“, а със съобщение от 10.09.2021 г. са поискани обяснения от третото задължено лице какви са причините за неудържането на суми от трудовото възнаграждение на служителя.

На 21.02.2022 г. в деловодството на изпълнителния орган е постъпила молба за извършване на справка относно наличието на трудово правоотношение, като в условията на евентуалност е отправено искане за налагане на запор. Предоставени са указания от съдебния изпълнител за заплащане на авансовите такси по изпълнението.

Изпратено е запорно съобщение до „Тодоранов“ ЕООД за налагане запор върху трудовото възнаграждение на Х. В. Ш., като пощенската пратка е върната обратно с отбелязване, че същата не е потърсена от адресата.

На 28.09.2022 г. взискателят е отправил ново искане за проучване на длъжника относно новооткрити банкови сметки, като при наличието на такива да бъде приложен съответният изпълнителен способ. Предоставени са указания от съдебния изпълнител за заплащане на авансовите такси по изпълнението. На 08.04.2024 г. са наложени запори върху вземанията му към „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД и „Изипей“ АД.

На 06.06.2024 г. кредиторът е поискал ново имуществено проучване относно наличието на трудови договори или доходи от пенсия, като при установяването на такива съдебния изпълнител е овластен да насочи принудителното изпълнение към тези имуществени обекти. На 23.08.2024 г. е депозирана молба за справка относно открити банкови сметки и налагането на запор върху тях. На взискателя са 3 предоставени указания да внесе дължимите такси по ТТРЗЧСИ. Искане с идентично съдържание е регистрирано в деловодството на съдебния изпълнител и на 14.01.2025 г.

На 28.08.2025 г. е наложен запор върху вземанията на ищцата, представляващи пенсия.

От събраните писмени доказателства се установява, че по молба на Х. В. Ш. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е образувано гр. д. № 19355/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в, с предмет признаване за установено в отношенията между страните, ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 457,70 лева – вземане по договор за заем № 1738819/14.12.2012г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлено с договор за цесия от 01.08.2013г., ведно със законната лихва за периода от 25.02.2016г. до окончателното плащане, сумата от 137,38 лева – договорна лихва за периода от 24.01.2013г. до 04.04.2013г., сумата от 45,00 лева – такса, сумата от 176,71 лева – лихва за периода от 25.01.2013г. до 25.02.2016г., както и сумата от 325,00 лева – разноски по гражданското дело, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 21.06.2016г. по гр.д. № 10466/2016г. на СРС, 47 с-в, поради изтекла погасителна давност. С Решение № 636 от 14.01.2023г. съдът е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, като съдебният акт е влязъл в сила на 22.02.2022г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 439 ГПК. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на изпълнително основание, както и твърдените положителни факти, в това число и правопогасителното си възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията. В доказателствената тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респективно настъпването на факти, обуславящи спирането или прекъсването на предвидения давностен срок.

Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК представлява средство за защита на длъжника срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение, като оспори предприето срещу него изпълнение по конкретно изпълнително дело.

Защитата на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, в това число и досежно спорните лихви. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.