Решение № 19 от 05.04.2021, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Сливница , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай С. Василев при участието на секретаря Паулина Б. Велкова като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно наказателно дело № 20201890200574 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. С., срещу наказателно постановление № 19-1204-003743 от 17.01.2020 г., издадено от И.П.Г.- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че не е извършено посоченото в НП нарушение. Твърди се, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил регистриран във Франция и е имал регистрационни табели на определените за това места. Твърди се, че жалбоподателят е представил свидетелство за регистрация на МПС.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.

1

Въззиваемата страна - ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на Районен съд Сливница, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди наложеното на водача наказание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 16.12.2019 г., около 20:25 часа, жалбоподателят С. П. С. на влизане на територията на страната през ГКПП Калотина, на вход леки автомобили, управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел „308”, с френски рег. № **.

При извършена проверка от служител на ГКПП Калотина било установено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не е регистрирано по надлежния ред във Франция. Освен това жалбоподателят не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

За констатираните нарушения свидетелят И. Т. Т. - мл. автоконтрольор при ОДМВР – София, сектор ПП, в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението – И.А.И. и Д. В. Д., издал на жалбоподателя АУАН серия GA № **, за това че на 16.12.2019 г., около 20:25 часа в Община Драгоман, на път граница Югославия - Калотина – София – Пловдив – Хасково – Свиленград – Кап. Андреево – граница Турция на ГКПП Калотина, вход леки автомобили, управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел „308”, с френски рег. № **, лична собственост, като при извършената проверка се установява, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред във Франция, не представя СУМПС, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП и чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което наказващият орган е приел, че с деянието, описано идентично, както в АУАН, така и в НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а 2 именно: писмените доказателства: Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач, служебна бележка рег. № 517р-1967 от 27.01.2021 г., заповед № 8121к-1385/21.04.2015 г., акт за встъпване в длъжност на И.П.Г., служебна бележка с рег. № 517р1969 от 27.01.2021 г., заповед № 517з-1707/08.06.2016 г., акт за встъпване в длъжност от 20.06.2016 г. на И. Т. Т., постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.02.2020 г. по пр. пр. № 124/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Сливница, както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетеля И.Т. и И.И.. Съдебният състав извърши преценка на показанията на свидетеля Т. (мл. автоконтрольор, съставил АУАН) като счита, че същите не са особено детайлни и подробни и съдържат сравнително малко фактически данни за случая. Свидетелят поддържа написаното в АУАН, както и че същият е съставен от него. Сходни са и показанията на свидетеля И.И..

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 24.07.2020 г., видно от разписката в НП, а жалбата е подадена по пощата на 29.07.2020 г./, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в хода на образуваното административнонаказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по 3 своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява, че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при извършването или установяването на нарушението. Спазени са процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН, съответно издаване на НП: компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е съставило АУАН, а НП е издадено от определено от министъра длъжностно лице съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.11. от цитираната заповед, което се установява от представените заповеди и актове за встъпване.

Съдебният състав не намери и нарушения относно реквизитите на двата документа по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото същите се съдържат в двата документа по принцип.

По отношение на нарушението на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП Съгласно чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая по делото не се установи жалбоподателят да е управлявал МПС, което да не е регистрирано по надлежния ред. Действително това обстоятелство е посочено в АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Посоченото в АУАН обаче се опровергава от останалите доказателства по делото доколкото се установи, че лекият автомобил е бил с регистрационни табели на определените за това места с френски рег. № **.

По делото е представено и френско свидетелство за регистрация на автомобила. Следователно лекият автомобил е бил редовно регистрина във Франция. По делото не са представени други доказателства, които да установяват обстоятелството, че лекият автомобил не е регистриран по надлежния ред във Франция, както се твърди в НП и АУАН. Не се установява 4

/а и такива твърдения не се съдържат в НП и АУАН/ регистрацията на превозното средство да е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 9 от ЗДвП и това да е отбелязано в автоматизираната информационна система.

Ето защо не се установява от обективна страна твърдяното нарушение на чл.

140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Както беше посочено представения по делото АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Основният довод на жалбоподателя е, че в хода на проверката е представил посочените документи. В хода на производството жалбоподателят не представи доказателства, които да опровергаят констатациите в АУАН. Ето защо съдът счита за установено посоченото нарушение – на 16.12.2019 г., около 20:25 часа, жалбоподателят С. П. С. на влизане на територията на страната през ГКПП Калотина, на вход леки автомобили, управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел „308”, с френски рег. № ** и при извършената проверка не е представил СУМПС и контролен талон към него.

За посоченото нарушение съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на водача се налага глоба в размер на 10 лева. С оглед на това обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в тази си част, доколкото на жалбоподателя е наложено съответното наказание.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил представляван от адвокат, но не е представил доказателства за сторени разноски. Ето защо на жалбоподателя не се дължат такива.

5

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1204-003743 от 17.01.2020 г., издадено от И.П.Г.- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, в частта с която на жалбоподателя С. П. С., ЕГН:

********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 6