Решение № 183 от 28.05.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Перник , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500035 по описа за 2021 година

С решение № 260450/16.11.2020г., постановено по гр.д. № 3781/2020г. по описа на Пернишкия районен съд е отхвърлен иска на ЧСИ Ш. Д. срещу „НД Мениджмънт“ООД, гр.П.,с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 130лв., представляваща неплатени такси и разноски по изп.д.№609/2015г. на ЧСИ Ш. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***г. по ч.г.д.№1810/2020г. на ПРС. Със същото решение Ш. Д. е осъден да заплати „НД Мениджмънт“ООД, гр.П. сумата от 430 лв. представляваща направени по делото разноски.

В срок решението е обжалвано от Ш. Ш. Д., като се твърди, че изводите на съда за неоснователност на иска са направени без да се вземат предвид всички събрани по делото доказателства. Поддържа се, че пред ПРС са представени доказателства, от които се установява, че ответната страна не е заплатила процесната сума, представляващи дължими такси и разноски въз основа на две издадени сметки по чл.79 от ЗЧСИ и издадена фактура.

Поддържа, че ЧСИ е извършил дейностите, за които били издадени сметките, поради което процесните суми били дължими.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „НД Мениджмънт“ООД, гр.П., в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна.

1

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че ответното дружество не е заплатило дължими се такси и разноски по изп.д.№609/2015г. на ЧСИ Ш. Д., за които са издадени две сметки по чл.79 от ЗЧСИ и фактура.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че вземането е цедирано, че е изготвена сметка, без да има реално извършена услуга, че ако са извършени изпълнителни действия, без авансово да са заплатени разноски, то тези действия са неправомерни, че ищецът не е издал данъчна фактура и ответникът не е осчетоводил такова задължение..

За да отхвърли иска ПРС е приел, че в сметките и фактурата не са посочени отделните услуги и предвид на незаконосъобразно издадената сметка е ирелевантно дали ЧСИ действително е извършил конкретните изпълнителни действия.

Решението на ПРС е валидно.

По допустимостта на решението съдът се произнася служебно относно обжалваната част на решението, което следва от разпоредбата на чл. 269 ГПК и в тази връзка въззивният съд констатира следното :

С определение от 11.02.20121г. по реда на чл.129, ал.1 ГПК на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани от въззивния съд нередовности на исковата молба като се посочат конкретните действия, за които са начислени таксите, предмет на спора и се уточни за всяко едно от тях видът на действието, датата на извършването му и размерът на начислената такса.

С молба от 04.03.2021 г. ищецът е отстранил нередовностите по предявения иск, в частта, касаеща суми, включени в сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от общо 90 лева с ДДС, но не е отстранил тези недостатъци досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева без ДДС. По отношение на същата е посочил, че се отнася за допълнителни разноски – заплащане на пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 9 лева за получаване на информация и документи свързани с длъжника и/или неговото имущество и 21.00 лева – заплащане на пощенски услуги, без да посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и документи е получил. По същия начин е посочил и относно начислените допълнителни разноски в размер на 10.00 лева, за които се посочил само, че се дължат за заплащане на куриерски услуги.

Съдът намира, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности в предявения 2 иск, в частта относно сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева без ДДС, тъй като не е изложил кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат начислени същите от него, както и не е посочил, каква информация е документи твърди, че е получил по изпълнителното дело относно длъжника. Също така липсва яснота кога и каква куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.

Предвид горното, съдът намира, че решението на районния съд в частта му, с която се е произнесъл относно вземане в размер на 40 лв., за което е издадена сметката по чл.79 ЗЧСИ *** г., се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба и следва да се обезсили, а производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ГПК да се прекрати. В този смисъл е и приетото в т. 7 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС, според което, когато пред въззивния съд са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящата инстанция и прекратява производството.

С оглед приетото в т.13 от ТР № 4/2013год. от 18.06.2014год. по тълк.дело № 4/2013год. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 от ГПК, не по спогодба, съдът разглеждащ установителния иск, обезсилва издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на производството по делото, поради което и въззивният съд намира, че издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили в частта, касаеща вземането, за което се обезсилва първоинстанционното решение.

В останалата му част решението на ПРС е допустимо и спорът следва да се разгледа по същество.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и приложеното във въззивното производство изпълнително дело, се установява следното:

С разпореждане от 14.05.2020 г. по ч.гр.д. № 01810/2020 г. по описа на ПРС против „НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г. в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с рег. № *** за сумата от 120 лева, представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т.3, т.4, т.8 и т.31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400609, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 23.06.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е входирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение с твърдения че вземанията и задълженията по сключени договори за потребителски кредити били 3 цедирани, за което ЧСИ – Ш. Д. бил уведомен, както и делото било изпратено за продължаване на принудителното изпълнение при друг съдебен изпълнител преди да бъде конституиран новия взискател в изпълнителното производство. В указания от съда едномесечен срок ЧСИ е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК.

Няма спор , а това се и установява от приложеното изп. дело, че на 21.05.2017 г. е образувано изп.д. № 609/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д. с взискател „НД Мениджмънт“ ООД . В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Установява се също така, че в изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на длъжника ЧСИ е извършил справки. По делото са налице доказателства, че са изпращани съобщения, налагани са запори.

За извършени по изпълнителното дело действия, ЧСИ е съставил сметка № *** г., в която посочил, че ответникът дължи сумата от 90 лева с ДДС, съставляващи такси и разноски по изпълнителното производство по т. 3, т.4 и т.8 от ТТРЗЧСИ. Въз основа на тази сметка е съставена и Фактура №*** г.

Пред първоинстанционният съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш. Д. през *** г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но не е отразена в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за съответния период, като и ответника не е заплатил претендираната сума по сметката.

Предпоставка за уважаване на предявения установителен иск е доказването от страна на ищеца, че по процесното изпълнително дело са извършени действия – изпълнителни и технически, за които се дължат такси и разноски, предмет на процесната сметка № *** г., а ответника при доказване на тези предпоставки, следва да докаже, че е платил същите, респ. да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Спорни по делото са въпросите, свързани с изготвянето на процесната сметка, дължимостта на начислените в същата такси и разноски, както и до обема на извършените от ЧСИ изпълнителни и технически действия и съответно дали те са в съответствие с чл.18 от ЗЧСИ.

Нормата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ предвижда възможност за взискателя да възложи на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, а именно : да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, т.е. по силата на тази разпоредба взискателят може да възложи на ЧСИ извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело /в този смисъл са решение № 445 от 27.07.2010 г. по гр.д.

№1219/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 120 от 08.07.2011 г. по гр.д. № 1123/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ- ро т.о./.

4

В молбата за образуване на изпълнителното дело „НД Мениджмънт“ ООД изрично е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ. След като самият взискател по изпълнителното дело е възложил на ЧСИ да извърши всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, то и извършените от него в хода на образуваното изпълнително дело справки са извършени с оглед възложеното му от страна на „НД Мениджмънт“ ООД и необходимостта от обезпечаване на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело.

Следователно в пределите на своята компетентност ЧСИ не е извършил действия, надхвърлящи необходимото за проучване на имуществото на длъжника. Извършените справки са регулярни, през достатъчен интервал от време, предполагащ евентуална промяна в проверяваните обстоятелства и не може да се приеме, че е липсвала необходимост за извършване на тези действия от страна на ЧСИ.

По силата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Чл.433, ал.1, т.6 от ГПК регламентира възможност за прекратяване на изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83, но тази законова възможност не е приложена от ЧСИ. Във връзка с начисляваните от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ, в т.11 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, като в мотивите е разяснено, че точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78, ал.2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Чл.79, ал.3 от ЗЧСИ регламентира, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на вземането.