Определение № 32034 от 02.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10284/2026
- Вид
- Определение № 32034
- Подписан
- 02.09.2026
- В сила
- 02.09.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32034 гр. София, 02.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110110284 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. А. А. срещу „УЕУ Црт.“, действащо чрез „УЕУ Црт. – клон Б.“ КЧТ, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2026 г. по ч. гр. д. № 72/2026 г. по описа на РС – Е..
При служебно извършена проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, съдът намира предявения иск за недопустим. Съображенията за това са следните:
Предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск по реда на чл. 422 ГПК е наличието на заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение (в хипотезата на чл. 414 ГПК, както и в специалните хипотези на чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, уреждащи случаите на връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47 ГПК и когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение). В разглеждания случай по ч. гр. д. № 72/2026 г. по описа на РС – Е. е издадена на 18.02.2026 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК от Р. А. А. срещу „УЕУ Црт.“, действащо чрез „УЕУ Црт. – клон Б.“ КЧТ за сумите, предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК. С определение № 158/28.04.2026 г. обаче заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение, същото е връчено на заявителя на 29.04.2026 г. и не е обжалвано, с което е влязло в сила на 07.05.2026 г.
В тази връзка с разпореждане № 93535/31.07.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е дал възможност на ищцата да обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК при положение, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е предявен искът, е обезси.. Препис от разпореждането е връчен на ищцата, чрез процесуалния й представител, на 11.08.2026 г., като в дадения едноседмичен срок, а и към настоящия момент, не е постъпила молба в изпълнение на дадените указания.
При тези обстоятелства и доколкото се касае за хипотеза на обезси. заповед за изпълнение се налага извод за недопустимост на предявения иск, предмет на настоящото производство. Както бе отбелязано, предявяването на специалния установителен иск по чл.
415, вр. чл. 422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.
414 ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК с цел да установи със СПН 1 съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл. 416 ГПК. Обезсилването на заповедта на предвиденото в чл. 415, ал. 2 ГПК основание лишава кредитора от правен интерес да води установителен иск за вземането и обуславя недопустимост на иска, респ. на постановеното по повод на него съдебно решениe.
Предвид изложеното предявеният иск се явява недопустим, поради което на основание чл. 130 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 10284/2026 г. по описа на СРС, 48 състав, образувано по искова молба вх. № 118794/16.04.2026 г., подадена от Р. А. А., ЕГН **********, срещу „УЕУ Црт.“, действащо чрез „УЕУ Црт. – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ********, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2026 г. по ч. гр. д. № 72/2026 г. по описа на РС – Е..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Препис от определението да се връчи на ищцата чрез процесуалния й представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2