Решение № 2850 от 28.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2850 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100501323 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20448/12.11.2024 г., постановено по гр.д. № 21 640/2024 г. на СРС, ГО, 33 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Р. В. Б. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на

„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 443,22 лева - цена на доставена топлинна енергия в периода от 10.01.2021 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № 310295 и адрес: гр.

София, общ. Лозенец, ул. ****, както и сумата от 22,68 лева - възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.01.2024 г. до погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 22.01.2024 г. по ч. гр. дело № 1919/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

С решението са отхвърлени като неоснователни искът за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 443,69 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 09.01.2021 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 87,73 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.12.2023 г. и за сумата от 5,57 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до 22.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК на 22.01.2024 г. по ч. гр. дело № 1919/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

Подадена е въззивна жалба вх. № 388077/ 02.12.2024 г. на Р. В. Б. срещу решението в частта, с която исковете са уважени. Излага се в жалбата, че неправилно СРС е уважил иска за главница за ТЕ и за дялово разпределение. Въззивникът ответник оспорва доставеното количество ТЕ до имота по доводи, че тръбите в банята /щранг лира/ са студени; два или три ап. по отвесния ред на щранга на процесния ап. са с неизрядна документация. Оспорва да е потребител на ТЕ поради това, че молба за откриване на партида вх. № 22110/07.10.1993 г. е неистински документ - подписът му е подправен, и документът е изключен от доказателствата.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

С подадения от ответника отговор на исковата молба от 05.07.2024 г. ответникът не спори да е собственик на процесния топлоснабден имот за исковия период. Това се установява и от н.а. от 17.02.19686 г., по силата на който на ответника е прехвърлено правото на собственост върху имота срещу задължение за издръжка и гледане.

Представената от ищеца молба за откриване на партида вх. № 22110/07.10.1993 г. е изключена от доказателствената съвкупност на осн. чл. 193, ал. 2 ГПК. Липсата на подадено изрично искане за откриване на партида на името на ответника обаче не води до извод, че ответникът не е потребител на ТЕ в исковия период. В исковия период ответникът е собственик на имота.

В исковия период именно ответникът като ползвател на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 10.12.1990 г. ответникът е собственик на имота, което не е и оспорено. Според чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в 2 срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Не е било спорно по делото, че процесният имот е топлоснабден по принцип.

Оспорванията на ответника са относно липсата на радиатори в имота и липсата на доставка на ТЕ за БГВ.

Установява се от заключението на съдебно –техническата експертиза, което съдът напълно кредитира, че в исковия период в имота действително не е имало работещи радиатори; до имота не се доставя и ТЕ за БГВ. В имота обаче има щранг лира, която отдава топлина. Начислена е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

Според заключението доставената до имота ТЕ за периода от 10.01.2021 г. до

30.04.2022 г. /след зачетено погасяване на част от главницата за ТЕ по давност/ е на стойност 443,22 лв., до която правилно искът е бил уважен. Щранг лирата е отоплително тяло по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т. 37 ДР ЗЕ, съгласно която "отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг – лири. Собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Недоказани са останали твърденията на ответника относно радиаторите на стълбището на вход В на сградата, а и те са преклудирани. Видно от заключението на СТЕ общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път и се приспадат за сметка на ищеца технологичните разходи. На топломера са извършвани регулярни проверки.

Като правилно следва да бъде потвърдено и решението в обжалваната част. Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20448/12.11.2024 г., постановено по гр.д. № 21 640/2024 г. на СРС, ГО, 33 състав, В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 против Р. В. Б. ЕГН **********, установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 443,22 лева цена на доставена топлинна енергия в периода от 10.01.2021 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № 310295 и адрес: гр. София, общ. Лозенец, ул. ****, както и сумата от 22,68 лева - възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 10.01.2024 г. до погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 22.01.2024 г. по ч. гр. дело № 1919/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца 3

“Техем сървисиз“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4