Решение № 41 от 16.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Ловеч, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Търговско дело № 20214300900092 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 3998/15.10.2021 година, подадена от Р. ИВ. Ж., ЕГН *******, с адрес: гр.***********, В. ДМ. ЮН., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Д.В. Ю., роден на ******* г. в Република Башкортостан, Руска Федерация, действащ чрез пълномощник Т.Р. Ж., ЕГН *********** и от Г. ДМ. ЮН. , родена на ********** г. в Алтайския край, действаща чрез пълномощник Т.Р. Ж., всички чрез адвокат С.С. Ч., АК-София, служебен адрес: гр.*********** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр*********** представлявано от Д. СТ. Д. и Й.Ц.Ц., с правно основание чл.432, ал.1 КЗ; чл.86 ЗЗД и цена на всеки от исковете- 26 000 лева, частично предявени от 120 000 лева, за претърпени от тях неимуществени вреди.

Ищците излагат, че на 13.08.2017 г. около 15:15 ч. И.К.Т. управлявал МПС марка „БМВ", модел „320Д" с per. № ******* на път 1-4, при км. 27+800, движейки се в посока гр.

Варна - гр. София. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което загубил контрол над автомобила и реализирал ПТП с л.а. марка „Фиат", модел „Мареа", с ДК № *******, при което е причинена смъртта на Н. Д. Ю., ЕГН ********** внук на Р. ИВ. Ж. и на Г. ДМ. ЮН. и брат на В.Д. Ю.. В същото ПТП е настъпила смъртта на Н.Т. Ж.а, ЕГН ********** – баба на В.Д. Ю. и смъртта на И. Ю. и е причинена средна телесна повреда на В.Ю..

1

Сочат, че по случая е образувано следствено дело № 27/2017г. по описа на ОСлО-ОПгр.Ловеч, пр.пр. № 4071/2017г. по описа на Окръжна прокуратура –гр.Ловеч, както и че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача И.К.Т., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата.

Изтъкват, че предвид влязлата в сила присъда, на основание чл.300 от ГПК, по категоричен начин са решени въпросите относно наличие на деяние, неговата противоправност и вината на дееца И.К.Т..

По отношение на претърпените вреди, излагат, че случилото се е огромна човешка трагедия. Р.Ж., който също е пътувал в автомобила е загубил съпругата си Н., дъщеря си И. и единият си внук - Н., който е бил на три години. Твърдят, че са били голямо сплотено семейство. Р.Ж. винаги обръщал внимание на внука си Н. Ю., грижил се за него, играел с него. Между дядо и внук била изградена изключително дълбока, трайна и емоционална връзка. В следствие на трагичната загуба ищецът Ж. развил остра стресова реакция и душевно разстройство.

Твърдят, че починалият Н. бил изключително близък и със своята баба - Г., която му отделяла във всеки един възможен момент грижи внимание и любов, за да се чувства добре.

Между бабата и внука също била налице изключително, дълбока и емоционална връзка, като в следствие на трагичната загуба, ищцата развила остра стресова реакция и душевно разстройство.

Поддържат, че бабата и дядото на Н. обичали и се грижили за малкия си внук, подпомагали родителите му финансово и морално в неговото отглеждане. Същите били емоционално свързани, като въпреки краткото време, през които били заедно Р. и Г. успели да създадат с Н. изключителна, трайна, дълбока и емоционална връзка, която вследствие на ПТП-то безвъзвратно е изгубена.

Законният представител на ищеца описва, че В. е имал по-малък брат Н., който също е загинал. Двамата били изключително близки, били заедно навсякъде, а В. много помагал на майка си в отглеждането на Н.. Родителите успели да възпитат у тях чувство на взаимна обич. Между двамата братя била налице изключителна, трайна, дълбока и емоционална връзка. В. търпи болки и страдания и в следствие на неочакваната смърт на баба си Н., като между тях била изградена изключителна, дълбока трайна и емоционална връзка.

В заключение ищците обобщават, че изпитват морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Считат, че са налице основанията за пряк иск срещу застрахователя, предвид наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД“Евроинс“АД, полица № BG/07/117001786669, валидна от 23.06.2017г. до 22.06.2018г по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, с рег.№ ..., при управлението на който виновно е причинено ПТП, както и отказ на застрахователя да изплати доброволно обезщетението -във връзка с процесното ПТП и депозирани молби- 2 претенции, при застрахователя е образувана преписка с рег.№ 13574/8/16.08.2018г, рег.№ 14440/09.08.2018г. и рег.№ 14439/09.08.2018г., като с писма уведомления, с рег.№ 13574/10/ от 29.08.2018г. застрахователят е отказал изплащането на претендираните обезщетения.

Молят, ответникът Застрахователно дружество „Евроинс"АД да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците по 26 000 лева, частичен иск от общата сума от 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на Н. Д. Ю., а на ищеца В. ДМ. ЮН. и сумата от 26 000 лева, частичен иск от общата сума от 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на неговата баба Н.Т. Ж.а, от пътнотранспортно произшествие на 13.08.2017г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ... ВН – И.К.Т., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/117001786669 от 23.06.2017 година „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със Застрахователно дружество „Евроинс"АД, заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта - 13.08.2017г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

Претендират за плащане и на разноските по делото, включително възнаграждение. и адвокатско

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са връчени редовно.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от Застрахователно дружество „Евроинс"АД, в който ответникът счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" между „Застрахователно дружество Евроинс" АД и И.К.Т. - водач на лек автомобил (л.а.), марка „БМВ", модел „320Д" с per. № РВ 24 99 ВН.

Оспорва наличието на неимуществени вреди. Като се аргументира с диспозитива на ТP № 1/2016 г., ответникът изтъква, че установената до момента практика въвежда изискването за кумулативното наличие на два критерия, които следва да са налице при определяне лицата, имащи право на обезщетение – единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е наличието на трайна и непрекъсната духовна връзка между пострадалото лице и лицето, претендиращо вреди. Счита, че съобразно цитираното ТР за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са низходящи, съпруг и възходящи, и по изключение други лица, включително и възходящи и низходящи до втора степен, братята и сестрите, но само 3 при положение, че е налице доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди. В тази връзка, твърди ,че липсват доказателства, че ищците попадат в кръга на материално легитимираните да търсят обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди – емоционални болки и страдания във връзка със смъртта на техния внук, респективно брат и баба (относно ищеца В.Ю.), като в случая не може да се приеме, че е била налице твърдяната в исковата молба изключителна и дълбока емоционална привързаност между ищците и пострадалите от ПТП Н. Ю. и Н. Ж.а. Изтъква, че отсъстват доказателства тези негативни емоции, претърпени болки и страдания са били по-дълбоки и интензивни от обичайните за подобни случай.

По отношение на ищцата Г.Ю. сочи, че същата от раждането на внука си Н. Ю. през 2014г. до датата на ПТП през 2017г. живее в друго населено място, не го вижда и не контактува с него ежедневно, не е полагала грижи за отглеждането му нито физически, нито финансово, което е правела майката на детето.Ответникът счита, че няма как толкова малко дете да е успяло на тази възраст да изгради емоционална връзка от мащаб, излизащ извън обичайните потребности и навици за тази възраст.

По отношение на ищеца Р.Ж., твърди, че от раждането на Н. Ю. през 2014г. до датата на произшествието, дядо и внук живеят в различни населени места, контактите са редки, дядото не полага физически и финансови грижи за внука си, а и предвид възрастта на Н., който към датата на ПТП е бил три годишен, няма как между тях да е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка , излизаща извън обхвата на обичайните отношения.

По отношение на ищеца В. Ю., претендиращ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баба си Н. Ж.а, твърди , че ищецът не е живял в едно домакинство с баба си, контактите между тях били редки, баба му не е полагала ежедневни грижи за него, както физически, така и финансови, а отчитайки обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП-то В. бил на пет години, счита, че отношенията между тях не излизат извън обичайните предели за подобен вид връзки.

Обобщава, че към настоящия момент не са събрани доказателства за наличието на изключително близка духовна връзка между починалите лица и ищците.

При условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме претенциите за доказани по основание, въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата водачка на л.а. марка „Фиат“. Като аргументи изтъква, че същата е имала добра видимост и е можела да възприеме случващото се пред нея, че е реагирала на опасността, отклонявайки автомобила в дясно, но не с максимално ефективно спиране, тъй като липсват спирачни следи.Твърди, че за нея сблъсъкът е бил предотвратим, като е можела да спре преди мястото на удара. Наред с това счита, че има забавена и неправилна реакция – а именно отклоняване на автомобила на дясно вместо ефективно спиране, липса на правилно поставени предпазни колани, липса или неправилно поставени обезопасителни системи за деца (детски столчета), като заключава, че поведението на водача на л.а. марка „Фиат“ се намира в разрез с нормативно установените правила за движение по пътищата и се явява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. На следващо 4 място твърди, че водачът на лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“ е намалил скоростта си на движение, което е довело или допринесло за удара между него и лек автомобил марка „БМВ“.

Оспорва и размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди.Счита, че същите са прекомерно завишени с оглед стандарта на живот в страната и принципа на справедливостта- твърдените от ищците болки и страдания не са в степен и интензитет, които да обуславят претендираните суми в посочения размер. Поддържа, че претендираните застрахователни обезщетения не могат да надвишават посочения лимит по смисъла на §96 от ПЗР на КЗ от 5 000 лева.

По отношение на лихвата за забава върху исковете за обезщетение за неимуществените вреди, моли съда в случай, на отхвърляне на главните искове да отхвърли и акцесорните такива за претендираната компесаторна лихва върху тях. Сочи, че извънсъдебната претенция на ищцата Г.Ю. към застрахователя е предявена на 12.02.2019г., тази на ищеца Р.Ж. – на 16.08.2018г., а на ищеца В. Ю. – на 09.08.2018г. и относно началната дата на законната лихва е приложима разпоредбата на чл. 497 от КЗ, следователно най- ранната дата от която следва да тече законна лихва, в случай че такава бъде доказана по делото, е изтичане на тримесечния срок от датата на извъндоговорната претенция пред застрахователя.