Решение № 4229 от 23.09.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4229

Пазарджик, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700512 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Р. В. С., [ЕГН], от гр. Велинград, против Заповед № 312з-876 от 31.03.2026 г., издадена от ВПД директор на ОД на МВР – Пазарджик.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност относими към съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Искането е за отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – директорът на ОД на МВР – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт К. П., в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената заповед, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР на жалбоподателката са наложени общо пет дисциплинарни наказания „порицание“, първото от които за срок от една година, а останалите за срок от шест месеца, като на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР е определено и наложено едно общо наказание „порицание“ за срок от една година.

Във връзка с постъпила Докладна записка рег.№ 312р-1316 от 15.01.2026 г. от началник сектор „Разследване“ (л. 32), на основание чл. 205, ал. 1 ЗМВР е издадена Заповед № 312з-125 от 19.01.2026 г. на ИД директор на ОДМВР-Пазарджик, с която е образувано дисциплинарно производство срещу главен инспектор Р. В. С. – началник на Сектор „Разследване“ при РУ-Велинград към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пазарджик. Посочено е, че в периода на възложената й работа по четири досъдебни производства Салкина е провеждала разследванията по тях необосновано дълго, като не е извършвала действия по разследване в период над шест месеца и по този начин е нарушила служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

Със заповедта е определен дисциплинарноразследващ орган (ДРО), който да проведе разследване по дисциплинарното производство и е определен срок за приключването му.

С Обобщена справка рег. № 1818-8239 от 11.03.2026 ДРО е предложил да се приеме за доказано извършеното от главен инспектор Р. В. С. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. ДРО е приел за установено, че Салкина е извършила общо четири нарушения от един вид: неизпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР., за което се предвижда наказание „порицание“, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

Изпратена е покана до Салкина за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения в срок от 48 часа след запознаването й. Обобщената справка е връчена на 27.03.2026 г., като възражение до директора на ОДМВР-Пазарджик не е представено.

На 16.03.2026 г. дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със становището на ДРО и материалите от дисциплинарното производство и е издал заповедта, предмет на настоящия съдебен контрол, с която е възприел изцяло изводите на ДРО и посочените от него правни основания. Освен посочените в обобщената справка четири нарушения, дисциплинарнонаказващият орган е наложени общо пет дисциплинарни наказания „порицание“.

По искане на жалбоподателката като свидетели по делото са разпитани: А. В. В. – наблюдаващ прокурор по водените от нея досъдебни производства; Й. С. Й. - началник на Отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пазарджик, изготвил докладната записка от 15.01.2026 г.; К. К. Я. – председател на ДРО.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган – ВПД директорът на ОДМВР-Пазарджик на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Спазени са изискванията за форма, но не и тези за съдържание на административния акт, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, в заповедта се посочва извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая липсва посочване на правното основание. Да, то може да се изведе от съдържанието на преписката - чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, налично е и в обобщената справка, но в самата заповед липсва, а нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е императивна и нейното нарушаване води до незаконосъобразност на акта само на това основание.

Спазени са процесуалните правила - административното производството е проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР – дадена е възможност за представяне на възражения.

Съдът намира също, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР неизпълнението на служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение. Служебните задължения на Р. С. са описани в типова длъжностната характеристика (л. 46-48) за длъжността, която заема.

Дисциплинарнонаказващият орган не е анализирал фактите, във връзка с констатираните пропуски в изпълнението на служебните задължения, с оглед правните норми, определящи дисциплинарните нарушения като такива. Приел е, че по четири броя досъдебни производства, възложени на жалбоподателката, същата е бездействала и по този начин е извършила нарушение на служебната дисциплина, с което не е изпълнила служебните си задължения, съгласно длъжностната й характеристика.

Действително в типовата длъжностна характеристика е посочено, че разследващият полицай провежда разследването по реда на НПК по наказателни производства за престъпления от общ характер в предвидените процесуални срокове. Самите срокове са регламентирани в НПК - чл. 234, ал. 1 и 2, като сочат, че разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му, като прокурорът може да определи по-кратък срок, а ако се окаже недостатъчен, той може да се продължи. Мотивирано искане за удължаване на срока за разследване, съгласно, ал. 4 на нормата може да се направи от разследващия орган във връзка с изпълнение на задълженията му, определение в чл. 203 от НПК - разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на извършване на своевременно, законосъобразно и успешно на разследването; длъжен е в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждението и указанията на прокурора; системно следва да докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването.

Както е видно от Докладна записка рег. № 312р-1316 от 15.01.2026 г. (л. 32), информацията за извършените нарушения от страна на жалбоподателката е постъпила с Писмо вх. № 312000-26449 от 19.12.2025 г., по описа на ОДМВР – Пазарджик, вх. № 3861/2025 г. от 18.12.2025 г. ма РП – Пазарджик, ТО – Велинград, изпратено от прокурор А. В..

Въпросното писмо е налично по делото (л. 191), като от неговото съдържание е видно, че то се отнася за досъдебно производство № 3861/2025 г., което е различно от тези за които е наложено дисциплинарното наказание на Салкина, а именно: ДП № 303/2022 г., ДП № 285/2025 г., ДП № 563/2025 г. и ДП № 197/2022 г. Нещо повече при разпита му пред съда прокурор А. В. заяви, че за 25 години работа в прокуратурата не е подавал сигнал срещу никого.

Свидетелят Й. С. Й. - началник на Отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пазарджик, изготвил докладната записка от 15.01.2026 г., заяви че е извършил проверката след получаване на сигнал от страна на прокурора. Провел е разговор с прокурор А. В. на служебна среща в Районната прокуратура, в който разговор той изразил изключителното си разочарование и недоволство от работата на разследващия полицай Р. С.. Това противоречи на изнесеното от прокурор В., който заяви, че не е търсен от никого, във връзка дисциплинарното производство, а научил за него от призоваването му като свидетел по делото.

При разпита на К. К. Я. – председател на ДРО, му беше предявено Писмо вх. № 3861 от 18.12.2025 г., послужило като основание за започване дисциплинарното производство. Същият заяви, че това писмо не е част от материалите по дисциплинарното производство и не е запознат с него.

Както вече се посочи, в оспорената заповед липсва посочено правно основание, което според изложеното в нея, би следвало да бъде чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, но дори и да беше посочено такова, от представената докладна записка (л. 32) става ясно, че е налице такова по чл. 200, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, тъй като се отнася за неизпълнение на указания дадени от наблюдаващия прокурор.

От друга страна, от самото писмо и от показанията на А. В. - прокурорът, който го е пописал става ясно, че всъщност липсва писмо със съдържанието посочено в Докладна записка рег.№ 312р-1316 от 15.01.2026 г., което означава, че и тази хипотеза е неприложима.

Дори да беше приложима обаче, това не може да санира пропускът на административния орган да посочи точното правно основание при налагане наказанието. Точната правна квалификация на нарушението е основанието за налагане на точното и пропорционално дисциплинарното наказание.

По изложените съображения, съдът счита, че дисциплинарнонаказващият орган незаконосъобразно е ангажирал дисциплинарната отговорност на държавния служител, като не е посочил неговата правна квалификация, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Налице са основанията по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото е основателно своевременно предявеното от страна жалбоподателката искане за присъждане на разноски. По отношение на направеното възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение обаче, съдът намира същото за неотносимо, поради следните съображения:

Р. В. С. е представлявана по делото от адвокат Р. Ц. П., който е упълномощен за това от Адвокатско дружество „Д-р Петков и партньори“. Между жалбоподателката и Адвокатско дружество „Д-р Петков и партньори“ е сключен договор за безплатна правна помощ (л. 77), на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. второ, във връзка с ал. 3 от ЗА, в такива случаи възнаграждението се определя от съда. В същия смисъл е и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. При положение, че няма уговорено адвокатско възнаграждение, направеното възражение за неговата прекомерност е неотносимо. Дори и да имаше посочен размер на възнаграждението, то възражението би било неоснователно, тъй като същото е бланкетно и преждевременно направено. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, възражението за прекомерност трябва да е мотивирано, а освен това следва и да е заплатено. Едва след като е заплатено може да се прави преценка относно неговият размер и дали той е прекомерен. Всяко възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение направено преди неговото заплащане е неоснователно.