Решение № 2763 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2763 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100511833 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на “БАНКА ДСК“АД срещу Решение 20151239 от 05.07.2021г., постановено по гр. д. № 24823/2018г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в, в частта с която е уважен, предявеният от К. и С. Т.и иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 7888,90 лева-платени при начална липса на основание във връзка с Договор за кредит от 2005г. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба-не била посочена банкова сметка по която да се плати и за неправилност на решението поради неправилни изводи на СРС кой е приложимия по време материален закон. Счита, че закона за защита на потребителите е неприложим с оглед датата на договора, както и директива 93/13/ЕИО, защото не са действащи за България до приемането в европейския съюз. Сочи, че изцяло на неизпълнение на договорени клаузи се дължало промяната на лихвения процент. Едва в решението се посочвало от СРС прилагане на отменения ЗЗППТ. Иска отмяна на решението и пълно отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и 1 допустимо в обжалваната му част, като СГС намира, че не е налице нередовност на исковата молба, поради непосочване на банкова сметка от ищците. Липсата на такова посочване не може да доведе до връщане на исковата молба и следователно не се касае за нередовност. Този извод се налага при съобразяване на чл. 129, ал. 3 ГПК, който предвижда връщане на искова молба ако не се отстранят нередовности по чл. 127, ал. 1 ГПК или по чл. 128. ГПК. Няма предвидено връщане на исковата молба при нарушаване на чл. 127, ал. 4 ГПК. След като липсва възможност исковата молба да бъде върната поради неизпълнение на изискването за посочване на банкова сметка, то това изискване няма характер на такова за редовността на исковата молба и съответно допустимостта ѝ, както и тази на решението.

По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Не е налице порок на решението поради липса на изричен диспозитив по въпроса за нищожност на клаузи от договора.

Съдът не постановява диспозитив при позоваване на нищожност, когато няма самостоятелен установителен иск за обявяване на нищожност. В такива хипотези съдът се произнася само в мотивите си по преюдициалния въпрос за нищожността.

Неоснователни са оплакванията за нарушение по доклада поради промяна едва с решението на правната квалификация на иска. Не е извършена такава промяна. Искът е бил квалифициран в определението по чл. 140 ГПК като такъв по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и като такъв е квалифициран и в решението. Посочената в проекта за доклад квалификация на твърденията на ищеца за нищожност като такива по ЗЗП не е квалификация на иска. В решението си съдът правилно е определил приложимия към конкретния договор материален закон (ЗЗППТ-отм.) във връзка с позоваването на нищожност като преюдициален въпрос, а не е давал различна правна квалификация на иска.

Безспорно е по делото подписването на договора, броя и размера на извършените изменения на годишния лихвен процент и фиксирането му за първата календарна година.

Спорен е лихвения процент след нея. За да уважи исковете изцяло в размера след тяхното увеличаване СРС е приел за изцяло нищожна клаузата на чл. 6, т. 2 от договора, и от това е извел извод, че не е имало основание първоначално фиксирания процент на лихвата (6,% %) да бъде увеличен, като видно от мотивите е приел, че тя дава възможност за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката.

В конкретния случай според СГС не е коректно извършено тълкуването на договора, като СРС не е отчел клаузата на т. 24 от Договора и съдържанието на подписаното към договора Приложение 1 към него : Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит (л. 109-гръб и л. 110 от делото на 2

СРС)-неоспорени от ищците.

За да уважи исковете СРС неправилно е извел липса на основание за плащането на лихвата в размер по-висок от 6,5 % само от нищожността на клаузата на чл. 6, т. 2 от договора без да отчете факта, че в приложение 1 към него има посочени конкретни лихвени проценти, които ще се прилагат след първата година. Видно е от СЧЕ, че посочените в приложението проценти са приложени до 21.10.2008г. След като ищците са се съгласили с тези проценти при подписване на договора чрез подписване и на приложението към него не може да се счита, че е налице неравноправност поради липса на индивидуално договаряне на лихвения процент. Няма как да се отнеме правото на банката първоначално сама да определя лихвените си проценти.

Потребителите могат да се съгласят или не с тях, но щом са се съгласили с конкретен посочен цифром процент не могат да твърдят неравноправност. Действително никъде в договора няма метод за определяне на лихвата, но потребителите в случая са се съгласили с конкретен процент и следователно е ирелевантен въпросът за липсата на методология за определянето му.

Изключена е възможността след първоначалното договаряне лихвата да се променя едностранно, освен при законово-допустимите изисквания (правилно посочени принципно от СРС в решението му). В конкретния случай такава едностранна промяна е само тази от 21.10.2008г. от 8,8 % на 9,8 %. Предходните изменения са следствие на ясни и разбираеми договорки за конкретни лихвени проценти и СГС не намира за правилни изводите на СРС, че до 21.10.2008г. следва лихвения процент да е 6,5 % .

Принципно правилни са съжденията на СРС, че с тази клауза дава възможност за едностранна и необективна, а напротив изцяло субективна преценка на кредитора дали да увеличи лихвата. СГС препраща към мотивите на СРС в тази връзка и споделя извода, че промяната на годишната лихва извършена на 21.10.2008г. е следствие от тази клауза и получените въз основа на тази промяна суми са получени при начална липса на основание. Сумата е установена от СЧЕ и е 2735,80 лева, и само тя следва да се присъди. Горното налага отмяна на решението в частта за уважаване на иска над размера от 2735,80 лева до уважения размер от 7888,90 лева и отхвърляне на иска.

По разноските: При този изход на делото право на разноски имат всички насрещни страни съобразно уважената (66 %) респективно отхвърлената (34 %) част на жалбата.

Въззивникът има право на разноски за държавна такса 104,13 лева.

Юрисконсултско възнаграждение не е изрично поискано.

Въззиваемите имат право на разноски за адвокатски хонорар в размер 1190,00 лева-платени видно от договора за правна помощ на л.21 от въззивното дело. За първа инстанция на ответника следва да се присъдят още 289,11 лева за разноски за вещо 3 лице и юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта по разноските, с която са присъдени такива в полза на ищците над размера от 704,36 лева следва да се отмени.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 20151239 от 05.07.2021г., постановено по гр. д. № 24823/2018г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в, в частта с която е уважен НАД РАЗМЕРА ОТ 2735,80 лева до размер от 7888,90 лева (тоест за сумата от 5153,10 лева) предявеният К. Г. Б., ЕГН ********** и С. Г. Т., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, против „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. **** иск по чл. 55 ЗЗД – за заплащане на платена за периода от 18.04.2013 г. до 18.04.2018 г при начална липса на основание възнаградителна лихва по договор за кредит за довършителни работи на недвижим имот от 11.05.2005 г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 5153,10 лева.

ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските, с което в полза на ищците са присъдени разноски над размера от 704,36 лева

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част..

ОСЪЖДА К. Г. Б., ЕГН ********** и С. Г. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК: **** още 289,11 лева разноски за първа инстанция, както и 104.13 лева за разноски за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК: **** ДА ЗАПЛАТИ НА К. Г. Б., ЕГН

********** и С. Г. Т., ЕГН ********** СУМАТА ОТ 1190,00 лева-адвокатски хонорара за въззивното дело

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4