Решение № 1017 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110100622 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2, срещу Г. С. И., ЕГН:

**********, адрес: гр. Д. Ч., при условията на първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумите, както следва:

- сумата от 200 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №661363/30.09.2022 г., сключен между „Креди Йес” ООД и Г. С. И., вземанията, по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г., с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, - сумата от 14,93 лева, представляваща договорна лихва на осн. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и

- сумата от 129,07 лева, представляваща неустойка, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД.

Претендират се и направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че между „Креди Йес“ ООД и ответника бил сключен Договор за паричен заем №661363/30.09.2022 г. Ответникът заявил да му бъде отпусната сумата от 200 лева. Заетата сума била усвоена в брой. Уговорката била заетата сума да бъде върната на кредитодателя разсрочено на 18 вноски, всяка от които в размер на 18,00 лева. Първата падежна дата била на 07.10.2022 г., а последната 03.02.2023 г. Страните уговорили заплащане и на възнаградителна лихва в полза на 1 кредитодателя. Общата дължима сума по кредита била 214,93 лева. На 12.01.2024 г. бил сключен описаният договор, с който „Креди Йес“ ООД прехвърлило вземанията си спрямо ответника на дружеството – ищец, индивидуализирани в Приложение № 1 неразделна част от договора за цесия. Излага, че упълномощеният цесионер е уведомил ответника за частното правоприемство, като в условията на евентуалност се поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, ответникът се счита за редовно уведомен. По изложените съображения се иска да бъде осъден ответникът да заплати процесните вземания. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Представен е Договор за паричен заем №661363/30.09.2022 г., сключен между „Креди Йес” ООД и Г. С. И., в който са уговорени основните параметри на договора, както следва:

1. Размер на кредита: 200,00 лева;

2. Срок на погасяване на кредита: до 03.02.2023 г.;

3.Размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение: 18,00 лева;

4. Размер н погасителната вноска без одобрено обезпечение: 11,94 лева;

5. Брой вноски: 18;

6. Месечен лихвен процент: 3.34%;

7. Общо дължима сума: 214,93 лева.

8. Годишен процент на разходите по кредита: 49,085%.

9. В чл. 8 от Договора е уговорено, че ако Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение т. 6 от същия в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т.

4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 109,07 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

Към договора за потребителски кредит е предоставен и погасителен план. В същия е посочено, че кредитополучателят дължи седмични вноски, както следва: 11,94 лева., 6,06 лева. – неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, седмичната вноска е 18,00 лева, като общата дължима сума не е посочена.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в хипотезата на чл.415, ал. 3 вр. ал.1, т. 3 ГПК, доколкото с влязло в сила разпореждане от 04.11.2024г. е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11684/2024г. по описа на ВРС.

Предмет на исковата претенция са суми, представляващи непогасено от ответника задължение по договор за паричен заем № №661363/30.09.2022 г., сключен между „Креди Йес” ООД и ответника И., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 12.01.2024г. в полза на ищеца.

Ответникът е уведомен за цесията в хода на настоящото производство - с 2 получаване на исковата молба. /в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г.; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. и др./. Поради изложеното, ищецът се легитимира, като кредитор на ответника за вземания по договора за кредит, ако се установят непогасени такива.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва. Уточнен е размерът на погасителната вноска с включване на главница и договорна лихва. Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР.

Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.

В случая, съдът намира процесния договор за недействителен, поради което не са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

За да достигне до този извод съдът констатира, че посоченият в договора ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 109,07лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 200лева и възнаградителната лихва. Сумата за неустойка следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Обстоятелството, че неустойката е включена наред с основното задължение по погасителния план води до извод, че същата не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент /така в решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО/. Неточното 3 посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му. С оглед на гореизложеното, договорът за потребителски кредит, от който се твърди да произтича вземането на ищеца, се явява недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита.

Съгласно даденото с Решение на европейския съд (девети състав) по дело С714/22, по постъпило преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от СРС разрешение на отправения въпрос по втория и третия въпрос е прието, че чл.10 параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПК, включващ предвидени в чл.3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане на съответния потребител на предоставената в заем сума. Или в случая е приложима аналогичната разпоредба на чл.23 от ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен за главницата от 102,26 евро, превалутирани 200,00 лева, а за сумата от 7,63 евро, превалутирани 14,93 лева, представляваща договорна лихва и за сумата от 65,99 евро (шестдесет и пет евро и деветдесет и девет цента), превалутирани 129,07лева, представляваща неустойка исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

На основание чл.78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК.

Реализираните разноски в настоящото производство са 150 лева платена дължима държавна такса и юрк. възнаграждение в размер на 200 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така съобразно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноските по иска за главница - заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв. и припадащата се сума от 116,28 лв. за възнаграждение на юрисконсулт. Или общият размер на разноските е 156,28 лева, или 79.76 евро.

Процесните суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ по силата на чл. 3 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН: **********, адрес: гр. Д. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2 сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента), чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ възлиза на 200 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №661363/30.09.2022 г., сключен между „Креди Йес” ООД и ответника Г.

С. И., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за 4 прехвърляне на вземания от 12.01.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите както следва: сумата от 7,63 евро (седем евро и шестдесет и три цента), чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ възлиза на 14,93лева, представляваща договорна лихва и сумата от 65,99 евро (шестдесет и пет евро и деветдесет и девет цента), чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ възлиза на 129,07лева, представляваща неустойка, на основание чл.